Казваш, че не можеш да те изгонят от училище
- Ти режисьор ли си? Вратата рязко се отвори и също толкова рязко, с трясък, той я затвори след себе си. Костюм, вратовръзка, скъпо кожено куфарче, очила със златни рамки. Погледнете малко отвисоко, малко надменно и презрително.
Вие директор на училище ли сте? — повтори той, без да чака покана, сядайки отсреща.
Да, аз съм директорът. И какъв точно е смисълът?
- Аз съм баща (той даде името и фамилията на старши ученик). Каза ми, че го изгонваш от училище.
— Не така, не така. Никого не изгонвам. Предложих му да вземе документите и да отиде в друго училище.
- Знаеш ли? - възмути се посетителят.
- Знам. Но знаете ли? Днес изпрати учител. Тук просто го взе чисто и ясно – и го изпрати. Тя дежуреше в съблекалнята и пускаше малките. Той излетя с тях. Тя държеше ръката му. Той извади ръката си, обърна се и високо, пред хората, изпрати.
– развълнува се момчето, но ти нямаш право.
- Какво право? Никого не изгонвам. Предложих му сам да вземе документите. Или нека родителите го вземат. Ето го и го вземи.
– Има закон за образованието! Аз съм адвокат! И ще те накарам да го уважаваш!
- Да, ето го под стъкло на масата ми този Закон. За постелката няма и дума. Пише, че сме длъжни да учим всички до 9 клас. Девет години са задължителни, разбирате ли? И в гимназията вече по желание.
- Пожелаваме! И моето момче - пожелания! Той ще учи в колеж! Ще се оплача от теб в града!
- Какво направих? Дали те обидих по някакъв начин? Счупи ли се нещо? Никого не изгонвам. Предлагам ви да помислите сами. Е, нека бъдем честни, човек на мъж. Ето, сега ще отидете в града. Gorono ще изпрати комисия, ще ме накаже, ще ме принуди да „следвам закона“, нали?
„Да“, той кима с глава. - Точно. Законът трябва да се спазва и аз ще ви накарам да го разберете!
„Но никой не посяга на закона!“ Говорим като двама мъже, като директор и родител. Обсъждаме въпроса.
- . Аха! вашия проблем!
- Какво е? Заплашваш ли?
- Какви са заплахите? На кого? За какво? Представям ви. Нека го направим отново отначало. Синът ви псуваше учителя. Учителският колектив е възмутен. Като директор подкрепям екипа си. Предложих на момчето да му взема документите. Той те изпрати. Нека поговорим с вас, да решим проблема по някакъв начин. Но той няма да може да учи нормално в това училище.
- Така-о-о. И какво предлагаш?
- Пишеш молба и взимаш документи. Занесете го във всяко друго училище. Без излишни двойки, без излишни скандали и напрежение.
„Все пак не е правилно.
- Правилно ли е да ругаеш заслужил учител? Сега, ако някой негодник, съжалявам, е псувал жена ти на работното място, а?
- Разбирам. Няма да му позволиш да учи.
Да, няма да го оставим да учи. И аз лично ще го следвам.
- Това е вярно. Той поклаща глава почти с възхищение, докато оправя вратовръзката си. - Какво ще кажа на жена ми?
- Кажи ми всичко. И че синът е псувал жената, и че директорът е поставил условие, и че доброволно сте взели документите.
- Е, нека хартия, нека. Ще напиша изявление.
Да, и още нещо. Имайте предвид, че във всички класове ще бъде обявено, че съм изключил сина ви. Разбираш ли?
- Образователен, значи неговият, процесът? Разберете.
Разделяме се почти приятелски. Спокойно си взема документите и на другия ден във всички класове обявяват, че еди-кой си е изключен от училище.