Кентървилският призрак (Владимир Владимирович Ложкин)
Когато по волята на млада девица, Устните на греха издигнат молитва, Когато бадеми, изсъхнали в лунна нощ Ще поразят сърцата с буйни цветове, И малко дете тихо ще пролее сълзи, Така че да измият всички мъки от душата, Тогава ще дойде мир, гръмотевични бури ще напуснат замъка И мирът ще слезе в Кентървил. Оскар Уайлд
Камбаните в древния Кентървил са замлъкнали дълго време. Бадемите са сухи там. И върбата, където птиците не са свили гнезда.
Саймън сър плаши гостите през нощта. Ужасен призрак. Те са на път от замъка към диспансера. В очите има признак на лудост.
Това продължи до края. Пристигна семейство. Момчетата са много пъргави, няма време за приказки.
Двама братя - двама дяволчета веселят не като дете. И се плетат интриги. Жив ад! Сестра измъчва предизвикателно:
- Боята я няма! Къде е тя? Петното не е кръв! - Притеснения. И призракът каза: - Тук съпругата разправи сметките си.
Изгорена ревност за всеки стълб. Причината са лъжите на приятел. Сега драскам вратата с верига и вия като звяр.
Един приятел жадуваше за жена си като пиене. Обрече ме на мъки. Острието преряза нишката на живота. Вземам кръвта на жена си.
И почти триста години се моля за грехове. Търся спокойствие, така че моят скелет да чака погребение.
Жалко, че призракът не може да влезе в цикъла. Дяволите не ме оставят да спя. Обичам Елинор. Ще прости ли Ангелът на смъртта?
- Ще се моля за теб. - Една сълза изми вината от душата. И небесата се отвориха, като вратата на голяма зала:
- Простено! Мирът е даден. И камбаната заплака. И храстът внезапно разцъфна под лунната светлина. Сбъдна се. Оракулът беше прав. 31.10.16