Киево-Печерска лавра
Съдържание
Борисполският и Броварски митрополит Антоний за миналото и настоящето на Киево-Печерската лавра.
Света Успенска Киево-Печерска лавра. Снимка: Дмитрий Богачук
– Горе, Ваше Високопреосвещенство, от кого и кога е основана лаврата?
– Киево-Печерският манастир е основан през 1051 г. при киевския княз Ярослав Мъдри. Нейната основа е пещера недалеч от село Берестов, която е изкопана от митрополит Иларион и по-късно става убежище на Свети Антоний. Преди това Свети Антоний прекарва няколко години в аскеза на Света гора, където приема монашески постриг. Връщайки се с благословението на своя изповедник в Русия, той дойде в Киев и скоро славата на неговите молитвени дела стана широко известна. С течение на времето учениците започнаха да се събират около Антоний. Когато броят на братята достигна дванадесет, Антоний им назначи Варлаам игумен, а през 1062 г. самият той се премести на близкия хълм, където изкопа пещера. Така се появили пещерите, които получили името Близки и Далечни. След преместването на монах Варлаам като настоятел в манастира "Св. Димитър", Антоний благославя монах Теодосий за игумения. По това време в манастира вече има около сто монаси.
Богородица със светците Антоний и Теодосий от Киевските пещери. Фрагмент от иконата на Свенските пещери
След завършване на строителството на катедралата Успение Богородично в средата на 70-те години на XI век центърът на Печерския манастир се премества на територията на днешната Горна лавра. Малка част от монасите останали в „порутения“ манастир. Близките и далечни пещери станали място за уединение на подвижниците и място за погребение на починалите братя. Първото погребение в Близките пещери е това на св. Антоний през 1073 г., а презДалеч - монах Теодосий през 1074г.
Игуменът на атонския манастир увещава св. Антоний: „Да бъде благословението на Света гора върху вас, много монаси ще произлязат от вас“
– Какво влияние оказа Атон върху приемствеността на традициите на монашеската работа в Атон?
- Несъмнено има дълбока духовна връзка между Света гора Атон и Киево-Печерския манастир. Благодарение на св. Антоний традицията на монашеството е пренесена в Русия от Атон. Според преданието игуменът на атонския манастир увещавал св. Антоний със следните думи: „Благословението на Атон да бъде върху вас, много монаси ще произлязат от вас“. Затова не е случайно, че в зората на своето формиране именно Киево-Печерският манастир започва да се нарича „третата Богородична съдба” и „Българският Атон”.
– Миналата година отбелязахме 1000-годишнината от написването на „Повест за отминалите години“, създадена в стените на манастира. Именно в Лаврата се ражда великата българска култура, в основата на която са църковната книжнина, архитектура и иконопис. Моля, разкажете ни повече за тази страна от живота на манастира.
– Именно от стените на Печерския манастир излязоха първите местни богослови, агиографи, иконописци, химнографи, книгоиздатели. Тук се зараждат наченките на старобългарската книжнина, изобразително изкуство, правознание, медицина, педагогика, благотворителност.
Киево-Печерската лавра по всяко време е еднакво успешна в образователна, мисионерска, благотворителна и социална дейност. Особено в най-древния период от своето съществуване той е бил истинско християнско просветно средище, съкровищница на националната култура. Но преди всичко Киево-Печерската лавра беше училище за благочестие, разпространяващо се отя в цяла Рус и извън нея.
- След разоряването на Киев от Бату през 1240 г. настъпват трудни времена в живота на православната църква в югозападната част на Русия. Как тогава са служили обитателите на манастира?
– Историята на Киево-Печерския манастир беше част от историята на държавата. Бедствията и бедите не подминават тихата обител, която винаги им отвръщаше с мисията на миротворчество и милосърдие. Започвайки от 40-те години на 13 век и до началото на 15 век, Печерският манастир, заедно с хората, претърпяват много бедствия от татаро-монголските набези. Опустошаван повече от веднъж по време на вражески набези, манастирът е заобиколен от отбранителни стени през 12 век, което обаче не го спасява от опустошение през 1240 г., когато Киев е превзет от Бату. Монголо-татарите разрушават каменната ограда на манастира, ограбват и повреждат църквата "Велико Успение Богородично". Но в това трудно време монасите от Печерск не напуснаха своя манастир. А тези, които бяха принудени да напуснат манастира, по Божието Провидение уредиха манастири в други части на Русия. Така възникват Почаевската и Святогорската лавра и някои други манастири.
Сведенията за манастира от това време са доста оскъдни. Известно е само, че лаврските пещери отново за дълго време стават местообитание на монасите, както и гробницата на защитниците на Киев. В Близките пещери има големи ниши, пълни с човешки кости, които се смятат за такива погребения. Монасите от Печерския манастир в трудни времена оказаха цялата възможна помощ на жителите на Киев, хранеха гладните от резервите на манастира, приемаха бедните, лекуваха болните и се грижеха за всички нуждаещи се.
Света Успенска Киево-Печерска лавра
– Каква беше ролята на Лаврата в „отбраната” на западните предели на българското православие?
- В средата на XIV век литовската експанзия започва в по-голямата част от територията на съвременна Украйна. Но въпреки факта, че литовският княз Олгерд, на когото са подчинени киевските земи, първоначално изповядва езическата вяра, а след това, след приемането на Кревския съюз между Литва и Полша, започва засилено насаждане на католицизма, Печерският манастир живее пълноценен живот през този период.
В края на 16-ти - началото на 17-ти век манастирът е център на конфронтация между католическата уния и православната църква, която в крайна сметка го защитава. Някои жители на Печерския манастир избягаха от преследването на католиците и основаха нови манастири. Например Стефан Махришски избяга в Москва, по-късно основа Стефано-Махрищски, Авнежски манастири.
В борбата срещу налагането на католицизма и унията значителна роля изиграла Лаврската печатница
В борбата срещу налагането на католицизма и унията значителна роля играе Лаврската печатница, която е основана през 1615 г. Около нея се групираха видни общественици, писатели, учени и гравьори. Сред тях са архимандритите Никифор (Тур), Елисей (Плетенецки), Памва (Беринда), Захарий (Копистенски), Йов (Борецки), Петър (Могила), Атанасий (Калнофойски), Инокентий (Гизел) и много други. Името на Елисей (Плетенецки) се свързва с началото на книгопечатането в Киев. Първата книга, отпечатана в печатницата на Киево-Печерската лавра, оцеляла до наши дни, е Часословът (1616-1617). До средата на 18 век лаврската печатница практически нямаше конкуренти.
Важно място в историята на манастира от този период заема архимандритът, а по-късно и киевският митрополит Петър (Могила). Една от основните области на неговата дейност беше грижата за образованието. През 1631 г. светецът основал Киево-Печерската лаврагимназия, където наред с богословието се изучават и светски предмети: граматика, реторика, геометрия, аритметика и много други. През 1632 г., за да обучава православното духовенство и светския елит в Украйна, гимназията се слива с Братското училище в Подил. Създадено е първото висше учебно заведение в Украйна - Киево-Могиленската колегия, която по-късно е преобразувана в Киевска духовна академия.
След сключването на Переяславския договор Лаврата получава грамоти, фондове, земи и имоти.
– Как се промени животът на Лаврата, след като попадна под патронажа на московските суверени?
Стара картичка с изглед към Киево-Печерската лавра
– Лаврският некропол е един от най-големите християнски некрополи в Европа. Какви исторически и държавни личности са погребани в лаврата?
– Наистина в Лаврата се е развил уникален некропол. Най-старите части от него започват да се оформят през втората половина на 11 век. Първото документирано погребение във Великата църква е погребението на сина на варяжкия принц Шимон (в кръщението Симон). В землището на светата обител, в нейните храмове и пещери, почиват видни архиереи, църковни и държавни дейци. Например тук са погребани първият Киевски митрополит Михаил, княз Теодор Острожски, архимандритите Елисей (Плетенецки), Инокентий (Гизел). Близо до стените на Успенската катедрала на лаврата беше гробът на Наталия Долгорукова, починала през 1771 г. (в монашество - Нектария), дъщеря на сътрудник на Петър Велики, фелдмаршал B.P. Долгоруков. Известни поети посвещават стихове на тази безкористна и красива жена, за нея се носят легенди. Тя била щедър благодетел на лаврата. Също така тук е погребан един изключителен военачалник Петър Александрович Румянцев.отвъддунавски. Самият той завеща да се погребе в Киево-Печерската лавра, което беше направено в хора на катедралата на църквата "Успение Богородично". В църквата "Въздвижение на Кръста" е погребан изключителен църковен деец, митрополит Флавиан (Городецки), изиграл значителна роля в живота на лаврата. През 1911 г. земята на манастира получава тленните останки на изключителния държавник Пьотр Аркадиевич Столипин. Много символично е, че до лаврата, в църквата на Спасителя на Берестово (това е древен град, който е бил лятна резиденция на киевските князе), е погребан основателят на Москва княз Юрий Долгоруки.
- Разкажете ни, моля, за периода на съветската разруха. Каква е била съдбата на Лаврата в безбожни времена? Кога започва неговото възраждане след атеистичния период?
– През почти хилядолетното си съществуване Пещерската обител е преживяла не едно преследване, но нито едно от тях не може да се сравни по тежест с преследването на войнстващите безбожници – съветската власт. Наред с гоненията за вярата, гладът, тифът и разрухата връхлитат лаврата, след което последва ликвидирането на манастира. Убийствата на монаси и духовници в онези ужасни времена станаха почти ежедневие. През 1924 г. архимандрит Николай (Дробязгин) е убит в килията си. Някои монаси от лаврата и нейните скитове са разстреляни без съд и следствие. Скоро много от братята бяха арестувани и заточени. Беше организиран голям процес срещу епископ Алексий (Готовцев). Едно от най-трагичните събития в живота на лаврата е убийството на митрополит Владимир (Богоявленски).
Възраждането на манастира започва в края на 80-те години на миналия век. В чест на 1000-годишнината от кръщението на Киевска Рус правителството на Украинската ССР реши да прехвърли долната територия на Киево-Печерския държавен историко-културен резерват на УкрайнаЕкзархия на Българската православна църква. През 1988 г. е прехвърлена територията на сегашните Дални пещери. Възобновяването на дейността на православния манастир на територията на Далечните пещери дори е белязано с чудо Божие - три мироточни глави започват да мироточат.
Към днешна дата манастирът се намира на долната територия на лаврата и се надяваме държавата да продължи да съдейства за връщането на светинята на първоначалния й собственик.
– Кой разказ от Киево-Печерския патерикон ви е любим? Стават ли чудеса в Лаврата в наше време?
– Сборникът с разкази за основаването на Киево-Печерския манастир и за живота на първите му обитатели несъмнено е съкровищница, духовна съкровищница за всеки православен християнин. Това поучително четиво ми направи незаличимо впечатление в младостта ми и все още е справочник. Трудно е да се отдели конкретен сюжет. Всички личности на духоносните старци от Киевските пещери, чудесата и събитията от живота им са еднакво поучителни и интересни. Спомням си как бях поразен от чудото на монах Алипий иконописец, който излекува прокажен, като намаза раните му с боите, с които рисува икони.
И до днес в Лаврата стават чудеса
И до днес в Лаврата стават чудеса. Известни са случаи на изцеление от рак след молитви пред мощите на светците. Имаше случай, когато след молитва пред иконата на Божията майка "Царица" поклонник беше изцелен от слепота, което дори беше съобщено от медиите. Но е важно да запомните, че чудесата не се случват автоматично. Основното е искрената молитва и силната вяра, с която човек идва в светилището.
- Кой от светците, прославени от Българската православна църква, е учил или преподавал в Киевдуховна академия?
– Сред възпитаниците на Киевската духовна академия са такива забележителни светци като Димитрий Ростовски (Туптало), Теодосий Черниговски (Углицки), Павел и Филотей Тоболски, Инокентий Херсонски (Борисов). Свети Йоасаф Белгородски (Горленко), след като завършва обучението си, е постриган в мантията в Киевско-Братския манастир и е приет като учител в академията. Тук са учили и св. Теофан Затворник (Говоров), св. Паисий Величковски и свещеномъченик Владимир (Богоявленски). Катедралата на светиите на КДА включва 48 имена, повече от половината от които са новомъченици и изповедници на 20 век.