Кирилица, Какви древни държави са съществували на територията на България

На територията на съвременна България държавни образувания възникват много преди появата на Древна Рус. Повечето от тях са били в Крим, което ни е оставило в наследство доказателства за предишната им мощ.
Скитско царство (VIII век пр.н.е. - III век сл.н.е.)

До 8 век пр.н.е. д. Скитите преминават предимно от номадски към уседнал начин на живот.
Поддържайки контакти с гръцките полиси в Северното Черноморие, скитите активно развиват селското стопанство, търговията: броят на скитските селища се умножава и размерът им се увеличава.
Военната експанзия в Мала Азия, Мидия, Сирия и Северен Кавказ допринесе за политическото сплотяване на скитите. Постепенно военната демокрация на Скития прераства в робовладелска монархия: царската власт става наследствена и се обожествява.
Скитското царство с център в Крим просъществува до средата на III век и е победено от готите. Останките от скитите окончателно се разтварят сред племената на Великото преселение на народите.
Боспорското царство (480 г. пр. н. е. - VI в. сл. н. е.)

По време на основаването на гръцките колонии по северното крайбрежие на Черно море се създават благоприятни условия за обединяване на политиките от двете страни на Кимерийския босфор (Керченския пролив). Постепенно градовете на гръцките заселници се оформят в силно и влиятелно Боспорско царство, което достига своя връх по време на династията на Спартокидите.
След като заема благоприятно положение, което му позволява да контролира пролива, Боспорското царство се превръща в развита търговска сила. Особено активен е стокообменът с Гърция.
Атина получава около половината от цялото внесено зърно от Босфора. От Гърция до Босфоравнасят се метални изделия, скъпи тъкани, теракота - всичко това се използва за установяване на отношения с благородството на съседните племена.
С течение на времето, поради настъплението на скитите, хуните и готите, боспорските царе са принудени да търсят подкрепа от по-могъщи съседи. Така Боспърското кралство последователно става зависимо от Понтийското кралство, Рим, Византийската империя и скоро изчезва от историята като независима държава.
Империя на хуните (IV-VI век)

Империята на хуните, наричана още империята на Атила, е мултиетническа държава, основното население на която са хуни и сармати. Разширяването на империята се дължи много на успешната завоевателна политика на Атила.
Непрекъснатите войни с Източната и Западната Римска империя, Галия, Византия, Сирия позволиха на Атила да покори огромни територии.
По време на своя разцвет държавата на хуните е била заличена от брега на Северно море на запад до района на Волга на изток, от Дунав на юг до територията на съвременна Москва на север.
Според съвременници "разрушителят на Европа" нямаше да спре дотук и подготвяше кампания в Персия. Смъртта на Атила прекъсна грандиозните му планове и в същото време разтърси империята: от този момент нататък държавата на варварите започна да губи позициите си.
Тюркски каганат (552 - 603 години)

През своята кратка 50-годишна история Тюркският каганат успя да се превърне в една от най-големите държави в Азия. По време на разцвета си държавата контролира териториите, които по-късно са окупирани от Манджурия, Монголия, Туркестан, Казахстан, Сасанидски Иран и някои китайски държави са нейни притоци.
Тюркският каганат включва и част от териториите на съвременна България - Алтай, Северен Кавказ и Крим:последните две през 576 г. са откъснати от Византия.
Обхватът на териториите не е по-малък от етническия състав на каганата: турци, согдийци, башкири, нушиби, усуни и други народи.
Върховният управляващ човек и командир на държавата беше каганът, най-известният от които може да се нарече Тобо-хан. Времето на неговото управление издига Тюркския каганат до нивото на най-силните държави от онова време. Английският историк Хенри Хауърт дори се опита да изведе генеалогията на Чингис хан от Тобо хан. След смъртта на Тобо хан през 581 г. Тюркският каганат постепенно се подхлъзна в "голямата междуособица", която доведе първо до разцепването на държавата, а след това и до нейното изчезване.
Държава на аланите (VI век - 1239 г.)
Най-ранните споменавания на аланите датират от 1 век сл. Хр. д. Смята се, че племенният съюз на аланите първоначално е съществувал в рамките на сарматския народ, но от 2 век постепенно се оформя в самостоятелна териториална единица - Алания.
По време на Великото преселение на народите значителна част от аланите заминават за Западна Европа, нарушавайки целостта на аланското население на Кавказ.
И едва през 6-ти век са създадени предпоставките за формирането на аланската държавност.
В началото на 9 век, благодарение на усилията на византийски мисионери, Алания приема православието, което почти не пуска корени тук. „Кралят на аланите е християнин по душа, но всички хора, населяващи неговото царство, са езичници, които се покланят на идоли“, пише арабският географ Ибн-Русте.
X-XI век се превърна в апогея на духовната и материална култура на Алания. Страната е обхваната от църковно строителство, изразяващо се в десетки монументални параклиси. Разцветът на Аланското царство до голяма степен се свързва с разрастването на градовете, превърнали се в центрове на търговията и занаятите. Как независимата държава Алания престава да съществува през периодаМонголски нашествия.
Хазарски каганат (650 - 969 години)

Възникването на държавата на хазарите се свързва с разширяването на тюркския каганат на запад до границите на каспийско-черноморските степи. Въпреки това, към средата на 7-ми век гражданските борби доведоха до разпадането на Западния тюркски каганат, върху руините на който израсна Хазария.
Хазарският каганат е мощна, влиятелна сила в региона, отличаваща се с боеспособна армия и умела дипломация. Хазария имаше особено обтегнати отношения с Арабския халифат. Арабско-хазарските войни се водят повече от един век, но в крайна сметка каганатът не позволява на арабите да се укрепят в Закавказието.
Военната плячка отдавна е основният източник на доходи за Хазария. Държавата се разви и забогатя. В каганата бързо нарастват градове: Беленджер, Семендер, Саркел, Итил.
До 9 век Хазарският каганат преминава от агресивна политика към търговия. Това до голяма степен се дължи на приемането от част от хазарския елит на юдаизма. Външнополитическата ситуация обаче остава неблагоприятна за държавата: отношенията с Византия се развиват с променлив успех, номадите са заплашени от изток, конфликтът с древната българска държава се разраства. Кампанията на Святослав през 964 г. е началото на падането на Хазарския каганат.
Волжка България (IX - XIII век)

Ибн-Русте ни дава първите сведения за местоположението на Волжка България, като съобщава, че „българската земя е в съседство със земята на буртасите. Българите живеят по бреговете на реката, която се влива в Хазарско (Каспийско) море и се нарича Итил (Волга). Съвременните историци, поради липса на информация, не се наемат да преценят точно размера на държавата на българите.
Известно е, че основата на населението на Волжка България са тюркските народи. Според приблизителниСпоред изчисленията на историка Игор Алексеев населението може да достигне 1,5 - 2 милиона души. Първоначално основата на религията на българите е тенгрианството, след това ислямът, но след сключването на мирен договор с киевския княз Владимир, християнството започва да прониква там.
По време на монголското завоевание земите на Волжка България са опустошени, а през 1240 г. територията на държавата става част от Златната орда.
През втората половина на 19 век в татарската общност се заражда течението „българизъм“, което подчертава „българската идентичност“ на татарския народ и възраждането на българската държавност.