Киркегор Сьорен
Киркегор Сьорен - Дневникът на един прелъстител
Популярни книги
Дневникът на един прелъстител
ModernLib.Net / Чуждестранна проза и поезия / Киркегор Сьорен / Дневникът на един съблазнител - четене (уводен пасаж) (стр. 1)- Прочетете целия уводен пасаж (61 Kb)
- Страници:1, 2, 3
Сьорен Киркегор
ФОН
Sua passion' predominante e la giovin principiante.
Неговата преобладаваща страст бяха младите момичета (италиански).
Дон Жуан, E 4. Ария
Мисля, че би било полезно и съвсем уместно да поместя и нейните писма тук.
Йоханес! Имаше един богат човек, имаше много дребен и едър добитък; имаше едно бедно момиче, имаше само една овца, която яде от ръцете й и пие от чашата й. Ти беше богат човек, богат на всички благословии на живота; Бях бедно момиче, имах само любовта си. Ти го взе, радваше му се... Ти пожертва на страстите си единственото, което притежавах; ти самият нищо не си жертвал! Имало един богат човек, имал много дребен и едър добитък; имаше едно бедно момиче, имаше само сърце пълно с любов! Вашата Корделия.
Йоханес! Няма ли надежда? Дали любовта ти към мен никогавъзкресявам? В крайна сметка знам, че някога си ме обичал, въпреки че не знам защо съм сигурен в това. Ще чакам, колкото и бавно да тече времето, ще чакам, чакам... Ще се умориш да обичаш другите, а любовта ти към мен ще стане от гроба си, ще пламне със същия огън! Как ще те обичам, обожавам. Както преди. О, Йоханес, това безсърдечно, студено безразличие ли е истинската ти същност? Дали вашето богато сърце, вашата страстна любов бяха просто лъжа? Наистина ли играеш само роля, а сега, сега, отново си станал себе си ... Йоханес, съжалявам, че все още те обичам ... Знам, че любовта ми е бреме за теб, но ще дойде отново минутата, ще се върнеш при своята Корделия, чуй този умолителен зов - твоята Корделия. Вашата Корделия.
Ако Корделия не притежаваше такова богатство от вътрешно съдържание, на каквото се възхищаваше в Йоханес, то във всеки случай нейните духовни струни не бяха лишени от чувствителна хармония. Различните му преливания се чуват ясно във всяка буква, въпреки че им липсва известна степен на яснота на представяне. Това е особено забележимо във втория от тях, където мисълта спира, така да се каже, по средата на изречението и където има нещо неизказано, а самият смисъл е по-скоро отгатнат, отколкото разбран. Но точно това му придава, по мое мнение, такъв трогателен нюанс.