Китовете са най-харизматичните видове морски обитатели, Българско географско дружество
През 2015 г., с безвъзмездната подкрепа на Българското географско дружество, група учени, ръководени от доктора по биология, старши научен сътрудник на Камчатския филиал на Тихоокеанския институт по география на Далекоизточния филиал на Руската академия на науките Александър Бурдин, провеждат серия от изследвания на уникални за България едри китоподобни, с цел идентифициране и описание на критичните местообитания на редки видове - гърбат, сив, краен, японски гладък и др. - във водите на западната част на Берингово море (източното крайбрежие на Камчатка). ) и Командорските острови.
Александър Михайлович Бурдин - доктор на биологичните науки, старши научен сътрудник, Камчатски клон на Тихоокеанския институт по география, Далекоизточен клон на Руската академия на науките. Член на групата на китоподобните на IUCN (IUCN). От 1979 г. той изучава морски бозайници в Далечния изток. От 1995 г. до днес той ръководи проект за изследване на западната популация на сивите китове край о. Сахалин. От 1999 г. той е организатор и съдиректор на проекта Far Eastern Killer Whale Project (FEROP). От 2004 г. е координатор от България в международния проект за изследване на гърбатите китове в Северния Пасифик (проект SPLASH).
–Кой изучава китовете в България?
– Колкото и да е парадоксално, в България от години никой не изучава големите китове (с изключение на сивия кит край бреговете на Сахалин). И само в Камчатския клон на Тихоокеанския институт по география на Далекоизточния клон на Руската академия на науките, съвместно с Московския и Санкт Петербургския университет, се извършват редица проекти за големи китоподобни. Крайбрежието на България се мие от толкова много морета, но няма нито една специализирана лаборатория, нито пъкпублично финансирани дългосрочни изследователски проекти за китоподобни. Затова от 1995 г. работим само на собствен ентусиазъм и за сметка на някакви малки чуждестранни помощи. Това, което Руското географско дружество направи за нас, като започна да финансира нашите проекти, е много сериозен принос в изследването на големите китове в български води. За първи път получаваме безвъзмездна помощ у нас.
gorbatyy_kit._o._beringa_2005_g._a._burdin.jpg
В България е необходимо да има поне една специализирана лаборатория, която да изследва китоподобните. Това би било огромна подкрепа и огромен престиж за науката, защото китовете са най-харизматичните морски обитатели, интересът към изучаването и опазването на които е необичайно широк в целия свят. Огромни, интересни животни! Освен това сега в океана протичат важни процеси: броят на повечето видове китоподобни расте, което е свързано с прекратяването на китолова, но в същото време конкурентните отношения между хората и морските бозайници се засилват и антропогенният натиск върху морския шелф се увеличава. Всичко това изисква сериозно проучване.
– Кои са критичните местообитания за китовете?
– Големите усати китове не живеят постоянно в нашите води. Те се размножават в топли субтропични води, докато тук, в студените български морета (между другото много продуктивни!), се хранят, тоест тук преминава активният им период на хранене и прекарват по-голямата част от времето си. В нашите арктически и далекоизточни води има всичко, от което китовете се нуждаят за храна - риба, планктон - за разлика от бедните южни морета, където е топло, но няма какво да ядат.
hvost_gorbacha_2005_g._karaginskiy_zaliv.jpg
Критичните местообитания са тезиместообитания на китове, които могат да бъдат изложени на риск от различни фактори. Разбира се, сега основният фактор, който влияе на океанските екосистеми, е човекът и неговите дейности.
Първо, интензивен риболов. Например в Камчатка някога имаше толкова силен прекомерен улов на херинга, че едва успя да се възстанови и поддържането на популацията му е много важно, тъй като гърбатите китове се хранят не само с планктон, но и с риба, а херингата е един от най-важните хранителни продукти. Това е мястото, където човешката конкуренция влиза в игра.
Второ, добивът на нефт на морския шелф и сеизмичното проучване, необходимо за очертаване на находищата. При извършване на сеизмични проучвания пневматичните пушки се стрелят във водата и отразеният звук може да се използва, за да се определи какво се крие под морското дъно. Но хидравличният изстрел генерира зловещ шум, който убива всички живи. Там, където възниква воден удар, планктонът и рибата почти напълно изчезват, тоест възниква мъртва зона. Съответно това много тревожи китовете, влияе им зле, тъй като животните трябва да се хранят сами, а хората постоянно ги плашат и те са принудени да напуснат тези райони.
gorbatyy_kit._o._beringa_2012_g._a._burdin.jpg
Не е тайна, че съвременната човешка дейност нарушава естественото състояние на океана. Засега, за щастие, промените, причинени от човека в океана, са обратими. Но къде е гаранцията, че като се натрупат, няма да станат необратими?
Нашата задача сега, от една страна, е да идентифицираме зоните, където са концентрирани китовете, а от друга страна, да определим какви негативни фактори могат да ги засегнат в тези райони и да намерим компромисни решения, така че и китовете, и хората да се чувстват добре. В края на краищата е ясно, че производството на петрол и риболовътневъзможно е да се отмени, но трябва да се опитаме да регулираме тези процеси и да търсим компромис.
–Така че в резултат на вашето проучване планирате да направите някои препоръки?
– В крайна сметка, да. Това е нашият основен приоритет.
kosatki_o._beringa_2012_g._a._burdin.jpg
–Колко души има във вашия изследователски екип?
– Тази година с проучване ще се занимава група от шест души. Включва и млади учени – наши бивши специализанти и студенти. Например, сега на остров Беринг работи група, ръководена от служител на Московския държавен университет, доктор на биологичните науки Олга Филатова.
–Ще участват ли студенти във вашето изследване?
– Да! Те вече работят с нас – например по проект за изследване на косатки. По принцип това са студенти от Московския държавен университет. М. В. Ломоносов, има момчета от Санкт Петербургския държавен университет, Вятската селскостопанска академия.
Като цяло всички, които работят по нашите проекти, са започнали като студенти. В края на краищата ние изучаваме китовете от много години. Така ние наблюдаваме сивите китове на Сахалин от 20 години, а проектът за изследване на косатките е на 15 години. През това време много наши ученици станаха кандидати и доктори на науките.
golova_gorbatogo_kita._o._beringa_2012_g._a._burdin.jpg
–Кога ще започне изследването за 2015 г.?
„Първият етап вече започна. Нашата група работи на Командорските острови край западния бряг на остров Беринг. Момчетата излизат в морето с лодка, която наемаме, снимаме китове. Идентификацията по снимка е нашият основен инструмент.
–Как разпознавате китовете? Опашни перки?
- Ние при гърбавитеправим снимки на опашки и гърбове, при косатки - седловидно петно и форма на перка. Всъщност ние изучаваме всеки, който се изпречи на пътя ни - това са гърбати китове, и северни плувци, и кашалоти, и косатки, и, разбира се, други малки китоподобни - делфини, морски свине.
gorbatye_kity._karaginskiy_zaliv_2005_g._a._burdin_1.jpg
–Къде ще отидете след Командорските острови?
Там ще работим в района на остров Карагински. Това е район, където се извършва активен риболов. Но това е и място за хранене, където активно се хранят гърбати китове и други видове - финвалове, косатки.
Така ще можем да сравним двете зони. Командири - резерват, където риболовът е забранен, и Карагински залив, където човешката намеса е забележима за подводните жители. Ще анализираме как се чувстват китовете в тези две зони, ще сравним числата и т.н.
gorbatye_kity._karaginskiy_zaliv_2005_g._a._burdin_2.jpg
–Ще свърши ли теренната работа?
– Тази година да, но това е само първият етап от изследването, което стана възможно благодарение на Руското географско дружество.
–Какво ще бъде включено в този атлас?
- В атласа ще има подробна карта, на която ще са посочени местата, където сме виждали животни. Тази карта ще покаже всички видове китоподобни, които сме срещали. Ще сравним разпространението на китоподобните и човешките дейности, за да можем да видим къде риболовът е често срещан, в каква зона е развито корабоплаването и т.н.
Ако продължат да ни подкрепят, тогава бихме искали да проведем поетапни изследвания във всички далекоизточни морета: в Охотско море край западна Камчатка и крайбрежието на Магадан, както и край бреговете на Берингово море на Чукотка и,възможности в Чукотско море.
–Ще има ли визуален резултат освен атласа?
- Смятаме да вземем оператор с нас, за да направим промо клип за нашата работа, което никой друг не прави освен нас. Мисля, че ще бъде много интересно за широката публика, защото работим директно с китове. Понякога с малка лодка се приближаваме много близо до животното, снимаме го, вземаме проби от кожа за генетични изследвания. За да вземем проби, стреляме с арбалет и използваме стрела, за да издълбаем малко парче китова кожа. За учените това парче кожа е най-ценният материал за изучаване на китоподобните.
–Вреди ли на китовете?
- Не! За него е като ухапан от комар. Китът тежи десетки тонове. И ние вземаме по-малко от половин грам кожа от него. Усещат само лек шамар от нашите стрели.
- Китовете не нападат хора по време на изследване?
- Това никога не ни се е случвало! Опитваме се да не поемаме рискове, а китовете не са агресивни. Женска с малко се опитва да избегне среща с човек - гмурка се, отива по-дълбоко. Напротив, има проблем да ги настигнеш!