Книга King’s Sword, страница 122
Онлайн книга "Мечът на краля"
— Аз също — каза Айзък.
- Мога ли да те попитам нещо? Уилям се почеса по тила.
Айзък добре си спомняше, че последния път, когато Уилям му беше задал същия въпрос, всичко в живота му се беше променило. Това момче можеше да поиска всичко от него, можеше да му зададе всеки въпрос.
Защо винаги ме наричаш сине?
„Ти си син на жена ми и не бих могъл да те обичам повече, ако беше мой собствен син. Освен това винаги съм искал да имам син като теб.
Кимвайки, Исак се усмихна на момчето.
„Мога ли да те наричам татко тогава?“
Айзък усети как гърлото му се свива. Той не разчиташе на това. Отне му известно време, за да дойде на себе си.
— Е, ако майка ти няма нищо против — каза той дрезгаво.
- Не мисли! Уилям грейна. - Благодаря ти татко! — възкликна той и щастливо закуцука в къщата.
— Ще трябва да му направим нови обувки! Айзък си напомни на глас и отиде до ковачницата.
Минавайки през двора, той видя Роза, усмихната, сложи ръка на корема си.
пак ли си бременна – попита усмихвайки се. Роуз кимна доволно.
Искахме да ви разкажем за това тази вечер. Тя се изчерви малко.
- Толкова се радвам за теб! — възкликна Айзък.
- Чакай, и ти ще имаш деца! Роуз го успокои с намигване.
Айзък мълчеше. Знаеше, че Елън не се интересува от деца. След смъртта на Милдред той не можеше да я упрекне за това. Тъкмо се канеше да отвори вратата на ковачницата, когато в двора влетя рицар на кон. Грей изръмжа, но младият рицар скочи от коня си и го успокои с тихи думи.
- Милорд? – Исак ссе поклони с достойнство.
- Здравей, добри човече! Казват, че тук мога да намеря ковач, който прави мечове.
Младият рицар имаше силен нормански акцент, но говореше английски свободно.
— Вярно е, милорд. Сега ще те заведа при този ковач. Айзък му направи знак да го последва.
Младият рицар завързал коня за стълб.
„Главата на дръжката ми е разхлабена, трябва да се поправи“, поясни той.
„Уилям, скъпа, донеси на коня на господаря ми кофа с вода!“ - Исак извика момчето и поведе рицаря към ковачницата. „Това е Еленвеора, ковачът на мечове, моята съпруга!“ - каза гордо Айзък.
Той представи Елън, готова да защити честта си, ако се наложи.
Елън вдигна поглед от работата си.
Сега просто ми трябва още...
— Ако се счупи в този момент, господарю, качеството на меча ще пострада — обясни Исак.
Е, не можем да позволим това да се случи. Ще трябва да почакам малко. Рицарят се усмихна благосклонно на Елън.
- Еленвеора. Почти това е името и на нашата кралица — каза той замислено. — Трябва да е добър ковач, за да има такава репутация.
- Най-доброто! Исак потвърди.
- Ще позволиш ли? Младият рицар посочи меч, окачен на желязна кука.
Кимвайки учтиво, Исак откачи меча си и го подаде на рицаря.
„Това месингово „Е“ ми изглежда познато!“ - възкликнал изненадан рицарят, гледайки меча.
„Това е белегът на Еленвеора, тя го гравира върху всяко острие“, гордо каза Айзък.
Слагайки ютията върху въглените, Елън се приближи до тях.
— Милорд… — поклони се, тя погледна младия мъж в очите.
Очите му й се сториха познати, блестяха едновременно с нежност и доброта.
- глава на дръжкатамечът ми е разхлабен. Бихте ли я поправили?
Елън огледа дръжката.
Жан може да го поправи бързо!
Извиквайки Жан, тя му показа оръжието.
- Вие не сте англичанин. Тя се обърна към непознатия.
„Аз съм Флеминг, но съм израснал в Нормандия“, отговори той с усмивка.
Тя погледна с любопитство младия мъж.
— Мисля, че сме се срещали и преди — промърмори той, гледайки несигурно Елън.
За момент Елън изпадна в паника. Тя потърка слепоочията си с показалци, кърпата се изплъзна леко и изпод нея се подаде кичур червена коса.
– Mon ange! [4] младият рицар възкликна сияещ. И тогава Елън разпозна блестящите очи на мадам дьо Бетюн.
- Бодуен? — прошепна изненадано тя. Той кимна.
„Малкият Бодуен? — каза тя на нормански диалект.
Той кимна още по-енергично и Елън се засмя.
- Да, прав си. Когато беше малко момче, ти ме наричаше твоя ангел!
„Защото ти спаси живота ми, като ме измъкна от реката!“ Еленвеора! Бодуен се плесна с ръка по челото. — Как не се сетих веднага? Но беше толкова отдавна, а ние сме толкова далеч от дома! Той се втурна да я прегърне.
- Как е майка ти? Елън изчисли, че са изминали петнадесет години, откакто е срещнала Аделаиз дьо Бетюн.
„Тя почина, раждайки малкия ми брат. Да упокои Господ душата й! Бодуен се прекръсти и Елен последва примера му.
„Тя беше прекрасен човек.
Айзък вече се беше захванал за работа, но сега стана и намръщен се приближи до тях. Сложи ръка на рамото му, Елън представи младия рицар на съпруга си.
- Исак, това е Бодуен дьо Бетюн.
Тя спаси живота ми, когато бях на пет години.— изтърси младият мъж.
- И тогава той почти ми обеща ръката и сърцето си в знак на благодарност! Елън се засмя и отметна глава назад.
Рицарят се усмихна плахо.
- Знам, че тогава обещах да изпълня всяко твое желание. Но след като видях какви страхотни мечове правите, надявам се да изпълните желанието ми! – Бодуен просто засия. „Изковай ми меч!“ Моля те да! Той извади голяма кесия с пари от колана си. „Аз… аз съм рицарят на младия крал. Моят най-добър приятел и брат по оръжие печели с твоя меч във всички турнири! И никога не можах да разбера откъде е взел този меч.
Елън онемя. Бил ли е Бодуен рицар на младия крал? „Моля те, Господи, само ако Тибалт не беше победител!“ — помоли се тя. Елън се събра.
- Да? А твоят приятел как се казва? — попита тя спокойно.
- Гийом. Наричан е le Maréchal по името на баща си. Той учи нашия млад крал на майсторство с меч! — гордо обясни Бодуен.