Книга на Девети Спас, стр. 87
Онлайн книга "Деветият Спас"
Вътре обаче землянката беше удобна и суха, обшита с добра кленова дъска, която не гние, не изсъхва. Светлината проникваше през отвор на тръба, покрит с решетъчен амортисьор.
Но Иля нямаше време да погледне необичайното разположение на сапунерката, той погледна този, който седеше в нея.
Стрелецът-беглец не беше по-нисък от самия Илша по ръст, а ако се изправи, върви, беше дори по-висок. Лицето е плоско, с леко полегати, раздалечени очи. Косата е буйна, тъмната брада около устата е малко сивкава, сякаш е хваната от скреж. Огромни ръце, в които се усещаше желязната сила, лежаха на масата и непрекъснато движеха пръстите си. Или докосват черпак, или отхапана краставица, или небрежно погалват дръжката на тежко млатило.
Кучето Кочерижка също се мушна в землянката, но като подуши въздуха, пъхна опашка между краката си и остана на прага. Бездомните мелези усещат опасен човек.
Главарят беше облечен незабележимо, в сива ленена риза, груби портове. Само ботушите бяха, макар и не нови, но от хубав юфт. Иля, който досега не придаваше никакво значение на обувките, ги отбеляза: издръжливи, меки, в такива те могат да ходят и да тичат лесно.
- Зиновий, пак ли си? — каза Фрол с плътен бас. „Изглежда сме говорили за всичко. Или си спомних какво? Кой си с теб?
Той хвърли внимателен поглед на Иля, едва плъзгайки се над момчето.
- Хайде, седнете. Добре е кисело зеле, краставици, саламура. С вас все пак, дяволи, как? Пийте вино с всеки един и на сутринта главата ви пука.
Иля седна - краката му бяха уморени. Кожата не искаше да се свие, Данка не смееше.
„Момче от моите десет“, каза Зиновий за него. - Кой е ентотът - питате го вие самите.Но преди това ми кажи, Фрол Протасич, ето какво. Ние отиваме към велика кауза, ще обърнем Москва и цяла Русия с главата надолу. И за кого? Да не е за швед? Кой ти дава сребро? С какви чужди настойници общуваш?
Лицето на Бика, допреди миг добродушно, беше изкривено и червено. Сега ще крещи на Кожата, помисли си Иля. Аз обаче сгреших.
- И така, кого ми доведе ...
Протягайки тези думи, Фрол внезапно се издигна над масата, наведе се и хвана Иля за двете ръце. Стрелецът имаше голяма сила, Илша никога не беше виждала такова нещо преди. Ако имаше по-тънки китки, може би щяха да пукат. Иля не помръдна. Ако човек иска да се задържи, не е жалко. Какво следва?
„Хайде, малкия, бръкни в джобовете и в пазвата му!“ – така гръмко нареди петдесятникът на Данка – няма да не се подчиниш. Каквото намерите, сложете го!
Момчето намери сгъваем нож с шило и пила (собствено изобретение на Иля), отхапано парче захар и огледална свирка. Бикът се засмя.
— Знаеш ли, Зиновий, това нещо? Такива свирки в Преображенка дават главата на шпионите, викат за помощ. Това си го слушал, тъпа глава.
Тук Иля раздвижи ръцете си - откачи се от лапите на Фрол, но не без усилие.
- Ами да - каза той, - Преображенска свирка. Взех го от шпига.
- Правилно! Дудел сам, а те го удариха по муцуната.
Зиновий Шкура не се интересуваше от дискусията чия е свирката. Той изглеждаше упорит човек, не можеш да го победиш.
- Спри да се въртиш, Фрол! Кажи истината! С шведите ли си по едно и също време?
Усещайки в Иля сила, не по-малка от неговата, Бикът подреди ръцете си. Лицето му вече не беше тъмночервено от ярост, а почти черно.
- Какъв ти е проблема? — извика той на Зиновий. Данката вече се сви от този рев. - Да прогони демона - всяка хваткадобре!
- Не всеки! Не всеки! — извика в отговор Шкура. - Ти не си бил пленник на шведа, но аз бях! Би ни с камшик, скара ни с "български кучета", уби бащата на Данкин със смърт! Ако не бях избягал, до ден днешен щях да гния на шведска каторга! Не съм съгласен да сме на едно с шведа! По-добре собственият демон, отколкото чуждият!
Пънът изписка жално при този силен вик пред вратата.
Изглежда, че Фрол осъзна, че не можеш да го вземеш с писък. Разперил примирително ръце, той каза тихо:
- Добре, Зиновий. Само трябва да извием врата на царя и тогава някак да се споразумеем с шведа.
Скин затвори очи.
- Да не си полудял? кралски врат? Как е възможно това?
С една ръка Бикът хвана Данка за тънката врата, сякаш нежно. Той го дръпна към себе си, хвана лицето му с друга ръка и го изви рязко. Нещо изпука, момчето изстена слабо и когато убиецът разтвори пръсти, падна на пода.
Без да се поколебае нито за миг, Фрол вдигна млатило от масата. Иля се отдръпна, но стрелецът не го удари - Зиновий. Той се прикри с ръка, но не удържа удара със страшна сила. Желязната ябълка счупи лакътя му и падна върху главата на бригадира, оставяйки бедния човек на място.
- Това е така, за да не ви пречим на свободното забавление - спокойно обясни Бул, хвърляйки масата настрана.
Саламурата, изпръсквайки се, оплиска ризата и портите му, зелето се залепи за ботушите му, но Фрол не го забеляза.
Готвеше се за сериозен бой, запрятайки ръкав. Окървавеното млатило висеше и се люлееше на кожена връв.
Иля застана отсреща, блокирайки изхода, погледна злодея, от когото го разделиха пет стъпала и две мъртви тела.
- Да видим, хлапе, кой ще спечели? - пееше Петдесетницата.
- Ако искаш честно да се забавляваш - махни плета.
Разшири краката си, Илшасъщо запретна ръкави. Беше много ядосан на себе си, че е подценил врага. За да разберат по-рано колко свиреп и безмилостен е той, хората не биха умрели напразно. От друга страна, такова влечуго не се срамува да предаде на Преображенка.
- С млатило е по-добре.
Бикът намигна, правейки половин крачка напред. Тогава Иля хвана ръба на дъбовата пейка с лявата си ръка и лесно я повдигна, държейки я във въздуха като дъска.
- Какво си, създание, другарите ти решиха? — укори той заговорника, като също се приближи. Беше необходимо да се отдалечите от стената, за добър замах.
— Глупаците не са ми другари.
Желязната ябълка разряза въздуха и се блъсна в дървото, удар след удар. Но имаше повече тежест на пейката. Почти без да забавя движението си, тя удари Фрол в гърдите и го хвърли обратно към отсрещната стена. Такова хвърляне би убило по-слаб човек, но бикът дори не би бил зашеметен. Но от лов за "забавление" спасени.
С неочаквана ловкост стрелецът се стрелна настрани, измъкна се от хватката на Илша, оставяйки половин ръкав в пръстите на противника, прескочи неистово лаещата Кочерижка и се втурна навън от землянката.
Иля се втурна след него - къде там. Злодеят тичаше сръчно, прескачайки две легла наведнъж, а неговият победител забрави как се прави - скочи и бягай.
Оставен, но плюн с досада. И когато си спомни, че в землянката лежи свирка, следата на заговорника изстина. Оставаше само да се почеше по тила. Ето го проблема...