Книгата Животът такъв, какъвто е (Костюковски Борис Александрович) - голяма електронна библиотека
Първата ни среща се състоя преди тридесет години в една болница. Русата, с момчешка коса, много крехко момиче се казваше Ада Казей. Тя говореше за себе си много малко и неохотно. Бях в партизански отряд... Изпаднах в беда... Приятелите ми не ме оставиха, те ме спасиха.
Интересувах се от нейната съдба. Писах за нея.
И няколко месеца по-късно бях командирован във вестник на фронтовата линия и се разделихме с Ада за много години.
Срещнахме се отново след двадесет и пет години и се оказа, че не знам почти нищо за живота на Ада.
От всичко, което Ариадна Ивановна Казей ми каза сега, от нейните писма до мен, от това, което видях в Минск, в Станково - в родината на Ада, в местата на партизански лагери, от общуването с хора, които познаваха отблизо Ариадна Ивановна, нейните майка и баща, нейния брат, тази книга се формира. Историята е самият живот.
Самата Ариадна Ивановна ми писа много добре за това.
Никога не мисля за миналото си като за нещо изключително. В някои отношения бях "късметлия": останах да живея. Но много, много от моето поколение бяха отнесени от войната. Да, и след войната ... Спомнете си, както каза поетът: "Аз няма да умра от старост - ще умра от стари рани." Стари рани през годините отнеха много от близките ми приятели.
Умолявам ви, не композирайте оди в моя чест. В крайна сметка животът на всеки е уникална история, само че е непозната за другите.
Това е така. Съгласен съм с това. Но аз непреодолимо исках да разкажа за Ариадна Ивановна.
Без да украсява нищо, тя неволно ми помогна да вляза в живота си, където имаше и радост, и сълзи, и трагедии, и непоправими грешки, и поражения, и триумф на доброто. Не, тя не се опита да покаже най-добрата си страна.
Най-вече тукзапазени са както оригинални имена, така и реални събития.
Изглежда, че никоя, дори и най-великолепната фантазия не може да се съревновава с истината на живота, с истината на герои и събития.
Оставям обаче на читателите да преценят.