Когнитивно-поведенческа терапия за булимия
Хранителни разстройства: булимия, анорексия и преяждане
Когнитивно-поведенческа терапия за булимия
Когнитивно-поведенческата терапия за булимия се основава на възприемането на това заболяване като пристрастяване и е насочена към промяна на моделите на поведение. В случаите на зависимости и фобии, поведенческият подход предлага да се променят съществуващите модели на поведение, да се прекъснат веригите „стимул-реакция“, за да се развият нови модели на поведение.
В случай на булимия целта на CBT е предизвикване на повръщане. Смята се, че по време на пристъп човек яде повече, защото знае, че тогава ще предизвика повръщане и ще се освободи от храната. Ако забраните на човек да предизвиква повръщане, той ще яде по-малко.
За когнитивно-поведенческата терапия на булимия е много важен съюзът между терапевта и клиента, тоест съзнателното желание на булимия да полага усилия и да следва препоръките. Ако има такъв съюз, тогава терапевтът може да даде предписания на булимия и след това съвместно да анализира резултатите от тяхното прилагане.
Най-важната препоръка е да не се предизвиква повръщане след хранене. Дават се и други препоръки, например да се води дневник, в който се записва какво се яде по време на атаки, ядено извън атаки; чувства, предшестващи припадъци; чувства след гърчове; ситуации, в които е имало пристъпи на преяждане.
Когнитивно-поведенческата терапия за булимия се състои от няколко етапа:
1) обясняване на моделите на разстройството, идентифициране на негативни мисли за себе си, тегло и храна, намаляване на броя на пристъпите чрез непредизвикване на повръщане (сесии 1-8);
2) идентифициране на стимули, които допринасят за пристъпи на преяждане и предизвикване на повръщане, като се използва информация от дневника; намиране на начини за избягване на стимули,например да не сте сами или да се храните само в присъствието на други (сесии 9-16);
3) анализ на грешки и повреди (сесии 17-20), с дълги интервали между сесиите.
Плюсове и минуси на когнитивно-поведенческата терапия за булимия
Въпреки че когнитивно-поведенческият подход се счита за най-ефективен при лечението на булимия, трябва да се има предвид, че резултатите от този подход са изследвани по-често от резултатите от други подходи, тъй като е краткосрочен.
В САЩ когнитивната терапия се прилага буквално за всичко, плаща се от застраховката и изглежда най-практичният метод. Но има свои собствени характеристики, които ни позволяват да разглеждаме употребата му като премахване на симптомите, а не причината за разстройството. Дори при настинка разрешаването на симптомите може да доведе до по-сериозни последици, като пневмония или хронично заболяване.
С психиката въпросът е още по-сложен: ако се лекува само един симптом, той може да изчезне, но след това да се появи отново или да се появи друг симптом, понякога по-тежък от предишния. Това е като с плевела - ако не си изкоренил корена му, чакай го да се появи на същото място.
За прилагане на когнитивно-поведенчески подход
1. Този подход отговаря на основното желание на болните от булимия при контакт с психотерапевт: да се научат да контролират тази част от живота си, която е извън техния контрол. Поведенческият подход при лечението на булимия ви позволява да поемете контрола и върху тази област.
2. Това е краткосрочен подход, работата продължава максимум 20 сесии. При този подход терапевтът и клиентът не анализират детството и миналото на клиента, не засягат представата му за себе си, отношенията с други хора и т.н. Разговорът е само за храна, която отговаря и на клиентите с булимия.
Аргументи срещу когнитивно-поведенческото лечение на булимия
1. Резултатът може да не дойде изобщо или да е краткотраен, тъй като причината за пристъпите на преяждане не е в стимулите, които го предизвикват, а в силни незадоволени нужди. Преяждането е начин да се погрижите, да се успокоите и по този начин да задоволите нуждите си.
Това е лош начин, той кара жената да страда и да търси помощ за премахването му, но това не е лош навик и не се дължи на слабост на волята, както много хора мислят. Това е начин за задоволяване на много силна нужда и ако не намерите по-ефективен начин да я задоволите, тогава няма да е възможно да сдържате натиска на тази нужда за дълго. Ето защо не се получава да победите булимията със сила на волята.
2. Забраната за предизвикване на повръщане е по същество манипулативна техника, когато жената е поставена в безнадеждна ситуация за себе си: ако преяде, когато е невъзможно да се предизвика повръщане, тя ще напълнее и това е основният й страх. Тоест виждаме вид изнудване като най-важен страх. В същото време не въздействаме върху самия ирационален страх и неговите причини (страх да не разочароваме другите и себе си), а оставяме клиентката сама да се справи с него.
3. Желанието да контролираш всичко в живота си е един от факторите, допринасящи за появата на пристъпи на преяждане, тъй като неудовлетворените нужди търсят поне някакъв изход и стават по-силни, по-строгият контрол върху други области на живота. В допълнение, контролът допринася за това, че спонтанните желания започват да се потискат все повече и това отнема радостта от живота, натрупва се недоволство от него и това също допринася за появата на булимични атаки.
В товаПо-терапевтично в известен смисъл е да се помогне на клиента да разхлаби контрола, да се довери на спонтанните си желания и чувства. Помагането на клиента да контролира и тази зона на свобода от контрол е тактически метод, докато стратегическите цели - да направим живота по-щастлив и по-лесен - само се отдалечават.
4. Трудностите с доверието и невъзможността да се разчита на другите е един от важните фактори, които подкрепят булимията, защото момичето остава само със своите страхове и чувства, чийто натиск понякога става непоносим, а след това се появяват пристъпи на преяждане.
Ако в психотерапията на булимия едно момиче не може да говори за всичко, което преживява, дори за най-трудното и дълбоко, тогава трудностите в доверието не изчезват и съответно момичето ще продължи да живее много трудно и ще има нужда от начини за облекчаване. Тъй като един от тях вече е открит - това са булимични атаки, много вероятно е тя да се върне към употребата му.
Ако едно момиче се научи да се доверява на други хора, дори и на най-трудните си чувства, то ще може да получи подкрепа от другите, което ще я спаси от атаки. Едно момиче с булимия обикновено е много скептично настроено към способността на близките му да го подкрепят или да го приемат с всички черти и нужди, а разговорът на тази тема е една от най-важните теми в работата с булимия.
5. Всички други когнитивно-поведенчески терапевтични техники, с изключение на ключовата - забраната за предизвикване на повръщане, могат да се използват в други подходи, заедно с отработването на по-дълбоките проблеми, които причиняват булимия.
Например при лечението на булимия използвам такива методи на когнитивно-поведенческа психотерапия като:
1) Водене на дневник на преживяванията, свързани сприпадъци, ако на клиента му е трудно да ги запомни по време на сесии. Ако клиентът може лесно да си спомни каква е била ситуацията и какви чувства са предшествали последната атака, в сесията вече има материал за анализ и воденето на дневник ще бъде загуба на време.
2) Анализ и опровергаване на негативни мисли за себе си, вашето тяло и вашата личност като цяло. Понякога такъв анализ се улеснява от търсенето на произхода на тези мисли, тоест защо и кога могат да се появят, кой може да ги излъчи на клиента. Намирането на аргументи за и против тези мисли е ефективна когнитивна техника, която използвам най-често.
3) Обяснението на механизмите на разстройството е по-ефективно, ако не се дава директивно, лекционно, а се разкрива постепенно, въз основа на материала на клиента, който се обсъжда на сесията. Факт е, че директивните твърдения може да не отговарят на опита на клиента, тя може да не е съгласна с тях и тогава нямат абсолютно никакъв смисъл.
Ако илюстрирате механизмите на булимия с примери от това, което се случва със самата клиентка, вероятността тя да ги забележи е много по-голяма. Разбирането на механизмите от страна на клиента прави разстройството по-управляемо и по-лесно намира начини за преодоляването му.
4) Рационалното хранене (хранене 3-5 пъти на ден, избягване на дълги периоди на гладуване, избор на вкусни нискокалорични храни) е важен спомагателен метод, който също използвам.
5) Намирането на по-ефективни начини за решаване на проблеми във взаимоотношенията с другите е важна когнитивна техника, но отнема повече време, отколкото е отделено при краткосрочния метод.
Факт е, че реакциите на булимия към житейски ситуации и към други хора, въпреки че са модели на поведение, които могат да бъдат променени, се основаватвърху характеристиките на нейната личност, чиято промяна води до по-стабилни резултати и по-добре укрепва самочувствието, отколкото усвоените схематични начини за решаване на проблеми.