Кой или какво се крие зад образите на поемата на Бунин - Святогор
На гривасти коне на рошави, На златни стремена на свободни,
Отиват братята, по-младият и по-големият, Отиват за ден, и два, и три,
Виждат едно просто корито в полето, Те се блъскат в него - ан ковчег, но голям:
Ковчегът е дълбок, направен от дъб, с черен покрив, тежък, задушен,
Така че Святогор я вдигна, легна, покри се и се пошегува: „Точно така!
Помощ, Иля, Святогор Да излезем отново на открито!
Иля прегърна покрива, ухили се, Изду целия си тежък черен дроб,
Преместен нагоре: Не, изчакайте! — Ти си меч! - чува се глас от ковчега.
Той е за меча, - гневът е ангажиран, сърцето в гърдите светва,
- Но той също не взема меч: той сече на външен вид, Да, той не прави неща, но унищожава:
Където удари - там обръчът е готов, Железна скоба расте: Н
Не ставайте от гроба на Святогор завинаги!
Иля хвърли битката - Божията воля. Отива по широко поле Изтрива сълза:
Земята отне половината от българската сила: Тръгни за друг път. За други неща!
В поемата си"Святогор и Иля" И. Бунин показва до какви последствия могат да доведатнеобмислените действия. „Опитването“ на ковчег, който някога е бил последното убежище на нечие тяло – това не е ли предизвикателство или превъзнасяне над непознатите за нас Сили? И както често смъртта опитомява въображаеми смелчаци, „работещи за обществеността“, които прескачат огромни огньове или се опитват да преплуват буйна река, така и тукнаказанието за наглостта неизбежно дойде - Святогор не само не можеше да помръдне капака, който го затваряше в ковчега, но и опитите на Иля да го посече с меч доведоха до ужасни последици, когато от всеки удар на меча върху ковчега личеше d, ново желязо, образувано върху него, обръч,запечата завинаги доброволно избраната крипта на Святогор.