Кой има нужда от естетика и защо (отношението на естетиката към художника и публиката), Безплатна курсова работа,
Някой има ли нужда от естетика ... освен естетическите учени? Защо е художник? Както Молиеровият Журден цял живот е говорил в проза, без да го знае, така и художникът спазва законите на естетиката в процеса на творчество, дори да мисли, че твори само по повелята на душата. Творческото търсене, което не е подкрепено от теоретично обобщение на художествената практика, често е непродуктивно. Когато художникът е изправен пред трудна творческа задача, иска да оцени собствената си дейност, търси изход от творческа криза, за него е трудно да се ръководи само от интуицията - на помощ идва естетиката. Креативността и креативността вървят ръка за ръка. Аристофан, ... Леонардо да Винчи, Шекспир, Гьоте, Шилер, Пушкин, Толстой, Достоевски и велики майстори и велики изследователи на тайните на изкуството.
Поетът Пиндар не уважаваше учените поети и ги противопоставяше на поета „по Божия милост“, а философът Платон смяташе за необходимо да съчетае природните способности с обучение и изучаване на теория. съ-
Естетика – както пряко, така и косвено влияе върху творчеството, подсилвайки дарбата със знания. Но значението на естетиката за художника не свършва дотук. Поетът има нужда от художествено схващане за света. То не е запас от философски знания, натрупани от художника, то се ражда в самия живот от наблюдения на природата и обществото, от усвояването на културата на човечеството, от активното отношение към света. Художествената концепция насочва таланта и умението, от своя страна, формирана под тяхно влияние, определя характеристиките на визията на света, подбора на жизнения материал. В същото време този пласт от художествена концепция, чието системно изразяване дава естетиката, засяга най-пряко творчеството на художника.
Предитеоретични въпроси възникват в ежедневието, когато човек се опитва да обясни защо е харесал филма и когато се възхищава на действията на героя на сцената и когато решава кой костюм му подхожда.
Развитието на света се извършва непременно в естетическа форма. Човешката дейност протича въз основа на определени естетически представи, представи, нагласи. Естетиката навлиза в работата, ежедневието, промишленото производство, формира творческо начало в човека и способността да възприема красотата.
Изкуството в духовен и практически план и естетиката в теоретичен план се фокусират върху универсалното, те са актуални, защото допринасят за сближаването на хората, които нямат бъдеще в света без съгласие. Естетиката и изкуството са фокусът на цялата световна култура и фокусът на хуманитарния опит на човечеството. Тези сфери на културата днес са изключително значими за световната общност и особено за България.