Кой кой е на световния пазар на плочи, Металите на света
В световната стоманодобивна индустрия се развиват тенденции в международното разделение на труда
През последните години развитието на стоманодобивната промишленост следва пътя на географското разделяне на различните етапи на технологичния процес. Валцовите мелници, които произвеждат крайни продукти, са съсредоточени в развитите страни, докато топенето на метали се премества в региони с евтини разходи за труд, енергия и най-важното - висококачествена желязна руда. Развитието на тези тенденции доведе до появата на специализирани предприятия, които произвеждат плочи за продажба: този продукт е в постоянно търсене, така че пазарът непрекъснато расте.
Миналата година търсенето на плочи се увеличи бързо и очевидно 2003 г. ще оправдае оптимизма на техните производители: пазарът на стомана постепенно се възстановява от кризата, докато потреблението на плосковалцувани продукти нараства. Валцовите мелници увеличават използването на капацитета си, а неотдавнашният скок в цените на скрап, чугун и редуцирано желязо (DRI) прави икономически осъществимо преминаването от вътрешно производство на плочи към полуготови продукти от трети страни. Вносните плочи се купуват основно от валцови мелници в Източна Азия, Западна Европа и САЩ, докато основните доставчици на тези продукти са Латинска Америка и Източна Европа. Освен това през последните години Япония разширява своя износ на плочи, чиито основни пазари са Южна Корея и Тайван.
Европейските валцови заводи в момента проявяват доста умерен интерес към закупуването на плочи – цените все още са 210-220 $/t FOB в Мексико или 240 $/t C&F в Европа. Затягането на екологичните изисквания и високата цена на транспортирането на рудата обаче налагатпроизводителите в региона да намалят обема на топенето на метали и да закупят плочи от чуждестранни доставчици.
Европа предпочита плочите
Най-големият производител на стомана в света, европейската корпорация Arcelor, възнамерява да намали капацитета за топене на своите континентални заводи, оборудвани с доменни пещи, с 8 милиона тона годишно през следващите осем години, тъй като разходите за транспортиране на руда за тях увеличават цената на продуктите. Компанията обяви, че вече не възнамерява да инвестира в ремонт на доменни пещи, разположени далеч от брега. Подобни инвестиции удължават експлоатацията на пещите само с 10-15 години и Arcelor намери за по-целесъобразно постепенното затваряне на тези съоръжения, тъй като капацитетът за топене остарява. Групата следва тази стратегия успоредно с разширяването на капацитета на първоначалното звено от технологичната верига в други региони. По-специално се изпълнява проект за разширяване на производството на доменни пещи в бразилския завод CST, където Arcelor е най-големият акционер.
Вероятно първо ще бъде затворен белгийският завод Cockerill Sambre Liege (3,4 милиона тона годишно), чиито и двете доменни пещи трябва да бъдат облицовани още тази година. Френското предприятие Sollac Lorraine Florange, което има капацитет да топи 3 милиона тона стомана годишно, ще работи много по-дълго. Преоблицовката на пещите там е извършена през 1997-1998 г., като такъв ремонт ще се наложи чак през 2010 г. В завода Ekostahl на германско-полската граница една от доменните пещи ще бъде затворена през 2006 г., но останалите ще продължат да работят до изчерпване на ресурса. Заводът Bremen Stahlwerke в Германия ще разполага само с една доменна пещ (2,2 милиона тона годишно), която е преоблицована през 1999 г. и няма да са необходими инвестиции за нов ремонт.преди 2012г. Stahlwerke Bremen заема междинна позиция между „крайбрежно" и „континентално", тъй като е разположено на брега на река Везер, където 45 000 тона кораби могат да доставят руда до него. Въпреки това, крайбрежните операции, като Aviles, Fos и Dunkirk във Франция, могат да бъдат снабдени с руда от транспортни кораби с дори по-голям капацитет, а цената на тон стомана в тези заводи е @20-25 по-ниска отколкото вътрешноконтиненталните предприятия.
Компанията закупува част от кокса на свободния пазар, но това става все по-трудно с течение на времето, тъй като традиционният доставчик на кокс за Европа, Китай, намали износа поради увеличеното вътрешно търсене. Компанията възнамерява да изгради една нова коксова пещ, която ще й позволи да увеличи топенето на метала до необходимото ниво. Все още обаче не е ясно кога точно тези планове ще бъдат реализирани, въпреки че в края на миналата година заводът подписа споразумение за сътрудничество с местните власти. Заради тези проблеми Таранто вече закупува 10% от необходимите плочи от чуждестранни доставчици.
Заводът в Порт Талбот в Уелс, собственост на англо-холандската група Corus, работи с вносни плочи в продължение на 14 месеца, тъй като в средата на 2001 г. там се случи голяма авария, наложила спиране за основен ремонт на една от доменните пещи. За да се подсигури с полуфабрикати за този период, Corus сключи договори с шведската компания SSAB, японската Nippon Steel Corp и българския Новолипецки завод, като миналата година закупи от тях около 1 млн. тона плочи. В края на 2002 г. пещта беше рестартирана, но бъдещето на производството на доменни пещи в Обединеното кралство изглежда доста съмнително.
Като цяло в Европа има ръстнесъответствие между мощностите за топене и валцоване, но тази тенденция се наблюдава в целия свят. В страни с модерни технологии и високи енергийни разходи има концентрация на предприятия, произвеждащи продукти с висока стойност, а в региони с евтина висококачествена желязна руда и удобни пристанища производството на полуфабрикати се разширява.
Анализаторите казват, че през следващите десет години трябва да се очаква производството на доменни пещи в Съединените щати да намалее значително, дори в региони, където традиционно се произвежда стомана, а минните компании, разработващи големи находища на желязна руда, ще започнат да строят заводи за плочи, за да спечелят от прехода към продукти с по-висока добавена стойност.
Най-големият купувач на плочи в света е американската компания California Steel Industries (CSI), която е специализирана в производството на листова стомана от закупени полуготови продукти. Всяка година CSI закупува около 1,8 милиона тона плочи от други страни. През 2000 г. той купува бразилски плочи средно по 230 долара за тон, а през кризисната 2001 г. сключва още по-изгодни сделки - през първото тримесечие с някои производители са договорени цени от около 147-152 долара за тон FOB. Ясно е, че CSI изобщо не се интересува от собствените си съоръжения за топене. В подобно положение са AK Steel, Duferco Farrell, Oregon Steel и много други валцови заводи в страната. Затова миналата година те се противопоставиха категорично на намерението да се ограничи вносът на плочи с въвеждането на пълна защита на пазара по чл. 201, а сега заедно отхвърлиха желанието на производителите на плочи да повишат цените.
През по-голямата част от 18-те години работа на CSI бразилската CST е най-големият доставчик на плочи. Това е разбираемо: американецъткомпанията притежава 11,1% от CST, а други 10% са собственост на Kawasaki Steel, съосновател на CSI, което е 50:50 съвместно предприятие между Kawasaki и бразилската CVRD, която също има голям дял в CST. През 2001 г. CST осигури 40% от доставките за CSI, австралийската BHP Steel - 20-25%, Imexsa (Ispat Mexicana SA de CV) - около 20%. Въпреки това през 2002 г. цените на CST вече не се харесваха на американската компания и ролята на водещ доставчик беше поета от Imexsa, мексиканското подразделение за плочи на Ispat International. През 2002 г. тази компания реализира значителна печалба. Това се дължи главно на подобрените пазарни условия в САЩ. Тъй като Мексико е член на общия пазар на Nafta, плочите Imexsa не подлежат на ограничения за внос съгласно чл. 201. Въпреки това компанията не възнамерява да увеличи обема на доставките за САЩ; нейните мениджъри предпочитат да запазят своя дял от мексиканския пазар и да запазят позиции в Азия, където отиват 15% от производството (основният клиент е Dongkuk Steel), като същевременно запазва позицията си в Европа.
Бразилските производители на плочи започват да се фокусират все повече върху Югоизточна Азия и Китай, където търсенето и цените растат много по-бързо. Например в Тайланд, според Iron & Steel Institute of Thailand (Isit) през първите десет месеца на миналата година вносът на плочи се е увеличил с 94%, възлизайки на 2,35 милиона тона.Това обаче отчасти се дължи на желанието на потребителите да създадат максимални запаси в очакване на ново покачване на цените. Повечето от полуфабрикатите се доставят в тази страна от Украйна и България, третият по големина износител е Бразилия.
Тайван особено силно се нуждае от внос на полуготови продукти. Проблеми с доставките на плочи се появиха в най-голямата стоманодобивна компания в страната China Steel Corp (CSC) презначалото на 2000 г., когато придобива мажоритарен дял в производителя на горещовалцувани рулони Yieh Loong. Този завод изисква 2,4 милиона тона плочи годишно. Първоначално Yieh Loong доставяше от САЩ и Бразилия, но по-късно тези доставчици повишиха цените си толкова много, че компанията започна да внася плочи от ОНД и Китай, а в началото на 2001 г. CSC успя да договори доставки с японски производители.
Освен това търсенето на China Steel за плочи ще се увеличи. Kuei Yi, която е 30% собственост на CSC, напредва в проект за разширяване на производството на плоски продукти. В момента Kuei Yi произвежда заготовки и H-образни греди и все още не е решено дали компанията ще диверсифицира чрез придобиване на нова мелница за гореща лента или инсталиране на линия за производство на тежки плочи, която в момента работи в един от заводите на China Steel.
По принцип CSC обмисля изграждането на собствен завод за производство на 1,5 милиона тона плочи, но това ще изисква инвестиция от $370-520 млн. Някои наблюдатели дори смятат, че изтичането на информация за този проект е само един от методите за натиск върху партньорите в преговорите с японски доставчици. Използването на японски плочи послужи на Yieh Loong като добър аргумент по отношение на убеждаването на клиентите във високото качество на техните продукти и именно този факт дълго време възпираше японците от подобни договори: оказва се, че те предоставят полуготови продукти на своя конкурент на азиатските пазари на горещо валцувани рулони. Ако обаче откажат сделката, те ще трябва да намалят натоварването на собствените си доменни пещи, което е изпълнено с големи загуби.
В началото на 2000 г. големите японски стоманени заводи интензивноувеличени производствени обеми в очакване на бързо засилване на търсенето в страната и на експортните пазари. Това обаче доведе до свръхпредлагане на крайни продукти, което ги принуди да намалят натоварването на капацитета си. В тази ситуация Nippon Steel, NKK, Sumitomo Metal Industries и Kobe Steel реагираха с интерес на предложението на CSC за доставка на плочи на нейното дъщерно дружество и продадоха първите 150 000 тона плочи на Yieh Loong Enterprise през второто тримесечие на 2001 г. Kawasaki Steel остана извън сделката, тъй като трябваше да доставя полуготови продукти на своите дъщерни дружества California Steel в САЩ и Dongkuk Steel Mill в Южна Корея.
Отчасти Dongkuk е осигурил бъдещи доставки с инвестиция в нов проект на стойност 200 милиона долара за изграждане на завода за директно редуциране на желязо Usina Siderurgica do Ceara (USC) в Бразилия, който ще бъде претопен в плочи за износ. Този проект се контролира от Dongkuk с италианския изпълнител на завода Danieli. Корейската компания възнамерява да вземе 50% от продуктите. Тези доставки от Бразилия обаче не идват скоро, така че сделката с японците е жизненоважна за Dongkuk.
От друга страна, това споразумение е в съответствие със стратегията на JFE, която планира да разшири износа си до 1,3 млн. т. в средносрочен план.За Kawasaki не беше проблем да получи предварително подписан договор с CST, тъй като притежава директно 10% от акциите на CST, а японската компания притежава още 4% чрез съвместното си предприятие (50:50) с CVRD (California Steel Industries). От друга страна, Поско, когото JFE предпочита да не дразни, може да има разногласия по този въпрос. Въпреки това, тъй като корейският стоманен гигант планира да намалидоставки на плочи до Dongkuk поради обновяване на неговите линии, този проблем също беше решен доста лесно.
Ако тази тенденция продължи, Япония скоро ще трябва да изнася плочи вместо горещовалцувани рулони. От друга страна, принудителното увеличаване на дела на японския износ на азиатските пазари на плочи принуждава бразилските производители да се фокусират повече върху доставките в САЩ.
Вярно е, че Бразилия също се интересува от прехода към производство на продукти с по-висока добавена стойност и пример за това е CST, първият и най-голям завод в света, построен специално за производство на плочи. Компанията е реализирала проект за създаване на нови мощности за производство на горещовалцувани рулони и ще намали износа на плочи с 2 милиона тона годишно през тази година. Това вероятно няма да е за дълго, тъй като CST очаква да построи трета доменна пещ и да възстанови износа на полуфабрикати до предишното ниво от 4,5 милиона тона.Въпреки това тенденцията е ясна.
От друга страна, предимствата на Бразилия като място за стоманодобивни заводи са толкова големи, че анализаторите са уверени, че през следващите година и половина до две страната ще увеличи значително капацитета си за производство на търговски плочи, който в момента възлиза на около 7 милиона тона годишно, като с времето тази тенденция на разширяване само ще се засили. По-специално, до 2010 г. CVRD планира да построи нов завод в северната или североизточната част на Бразилия, за да произвежда 7,1 милиона тона плочи за износ годишно. От своя страна Cia Siderurgica Nacional (CSN) проучва осъществимостта на изграждането на ново съоръжение за производство на 6 милиона тона плочи годишно. Вървят напред и други по-малки проекти, чиито срокове за изпълнение все още не са определени. Както и да е, според анализаторите на CVRD, световният пазар на стокови плочище се увеличи от 22 милиона тона в момента до 40 милиона тона през 2010 г.
Галина Резник, базирано на Metal Bulletin, Metal Bulletin Monthly