„Колелото” на революцията е преминало през съдби, таланти, надежди

революцията

Ирина Карпенко, научен секретар на Държавния музей за история на Санкт Петербург, кандидат на историческите науки, участник в българския проект „Музеят в революцията \ Революция в музея“:

— Нашият музей се намира на територията на Петропавловската крепост, която е пряко свързана с историята на Февруарската и Октомврийската революции от 1917 г. До края на 2000-те години основният обект на показване и разказване на събитията от революцията беше затворът на бастиона Трубецкой - мястото на задържане на царските министри, а след това и на министрите на временното правителство. Но през 2009 г. по време на строителни работи се натъкнахме на погребението на 16 души. Това беше неприятна изненада, тъй като според наличните документи на територията на крепостта не е имало екзекуции и погребения!

От 2009 г. до 2015 г. са проведени целенасочени археологически разкопки - и общо на територията на остров Харе са открити останките на 190 души. Мъже, жени и ... около четиридесет тийнейджъри на възраст 15-16 години.

Повтарям: юридически все едно ги нямаше! Върху някои от останките са открити нагръдни кръстове или медальони, но те не позволяват идентифицирането на телата.

Можете да си представите чувствата ни: преди нас имаше безименни жертви, но ние като хора и от гледна точка на професията искахме да върнем тази тайна от забравата. С имена и съдби на хора.

Съвременните технологии разширяват нашите възможности. Според антропологични данни, според известния метод на Герасимов, сега правим опит да реконструираме, където е възможно, лицата на някои от мъртвите и да ги представим в специален раздел на сайта, посветен на затворниците от Петропавловската крепост. Такова е представянето на историята от 1917-1919 г. Правим каквото можем. Какво има в нашатапрофесионални сили. Но мисълта не ни напуска: нашето случайно откритие не е единственото сред трагичните последици от Червения терор. Намерихме – а колко ненамерени, колко завинаги ще останат безименни? И затова, когато става въпрос за загубите на България по време на революцията, за мен и моите колеги това са преди всичко хора. Конфронтацията между сънародниците е най-голямата катастрофа в България през 20 век. Колко съдби, таланти, надежди е задвижило "червеното колело"...

История

100 монолога за революцията Какво загуби и спечели България през 1917 г.? Разсъжденията на читателите на "OG".