компенсация за хипохидратация.
Увеличаването на осмоларитета на кръвната плазма води до транспортиране на вода от клетките във вътресъдовото пространство. При тези условия може да се развие както извънклетъчна, така и клетъчна хипохидратация на тялото.
Значимата хипохидратация на клетките и тяхната частична смърт по време на хиперосмоларна хипохидратация води до по-тежкото й клинично протичане. Развиват се специфични симптоми:
нервно-психични разстройства (психомоторна възбуда, тревожност, страх от смъртта, объркване и загуба на съзнание);
мъчителна, неустоима жажда поради екстра- и вътреклетъчна хипохидратация. Това принуждава болния да пие всякакви течности (морска и друга непитейна вода, канализация и др.), което допълнително влошава състоянието му.
Хиперосмоларната хипохидратация се развива по-бързо и е по-тежка при децата. Това се дължи на по-високата интензивност на отделяне на течност от тялото им през бъбреците, кожата и белите дробове в сравнение с възрастните (изчислено на единица телесна повърхност).
При изоосмоларна хипохидратация настъпва еквивалентно намаляване на водата и солите в тялото.
Развива се при остри състояния.
Остра кръвозагуба в началния си стадий (преди развитието на механизми за спешна компенсация).
Загуба на сокове от стомашно-чревния тракт (пилорна стеноза, остра дизентерия, холера, улцерозен колит, висока непроходимост на тънките черва).
Загуби през кожата с масивни изгаряния на голяма площ.
Дългосрочна употреба на диуретици.
При бърза дехидратация се губят главно интерстициалната течност и течната част на кръвната плазма. В този случай има изместване на водата от вътреклетъчния сектор към интерстициалния.
Нарушенията на функциите на тялото при изоосмоларна дехидратация се появяват по-бързо иса по-тежки, отколкото при хиперосмоларна хипохидратация.
Бързото активиране на компенсаторните механизми, като правило, елиминира или значително намалява степента на хипохидратация и тежестта на нейните прояви.
компенсация за хипохидратация.
Общитемеханизмиза компенсиране на дехидратацията включват активирането на невроните в центъра на жаждата на хипоталамуса и системата ренин-ангиотензин-алдостерон. В първия случай се наблюдава увеличаване на освобождаването на ADH в кръвта и намаляване на диурезата. Във втория случай алдостеронът увеличава бъбречната реабсорбция на Na +, което води до задържане на вода в тялото.
Чувството за жажда се формира, когато вече има дефицит от 1-2% вода. Повишава се значително при хипернатриемия (хиперосмоларност). Дефицитът на 2,5-4 литра вода причинява болезнено, болезнено усещане за жажда. Това усещане понякога ви кара да приемате течност, която очевидно не е подходяща за пиене.
Компенсаторните реакции са ефективни при лека хипохидратация, когато водният дефицит не надвишава 5% от нормата. При по-тежки степени на хипохидратация компенсацията не е възможна без медицинска помощ.
Принципи на терапия при хипохидратация.
Етиотропната терапияосигурява лечение на основното заболяване.
Патогенетичната терапияе насочена към:
премахване на водния дефицит в организма (въвеждане на липсващия обем течност);
намаляване на степента на дисбаланс на йони (в същото време тяхната концентрация в кръвната плазма, както и осмоларитетът, се изследват предварително);
елиминиране на промени в киселинно-алкалния баланс (вижте темата "Нарушения на киселинно-алкалното състояние");
нормализиране на централното, органо-тъканното кръвообращение и микроциркулацията.
Симптоматична терапия- използването на болкоуспокояващи и седативи, кардиотропни лекарства за тяхнототрябва.
Хиперхидратация(хиперхидрия, поливане). Свръххидратацията се характеризира с положителен воден баланс: приемът на вода преобладава над отделянето и загубите. Различават се хипоосмоларна, хиперосмоларна и изоосмоларна хиперхидратация.
Хипоосмоларна свръххидратация(водно отравяне) възниква, когато приемът на вода от тялото надвиши отделителния капацитет на бъбреците.
Хиперпродукция на ADH (синдром на Parchon).
Бъбречна недостатъчност поради неспазване на ограничителния воден режим.
Клиничните прояви на хиперхидратация също могат да бъдат разделени на две групи.
Прояви, характерни завсичкивидове хиперхидратация:
първоначално повишаване на диурезата поради повишаване на филтрационното налягане в гломерулите на бъбреците;
повръщане и диария поради интоксикация (поради освобождаване на излишни йони, метаболитни продукти, ензими и други вещества от увредени и унищожени клетки);
нервно-психични разстройства (летаргия, апатия, нарушено съзнание, често конвулсии) в резултат на подуване на мозъчните клетки;
повишаване на централното венозно и артериално налягане.
Проявиспецифичниза хипоосмоларна свръххидратация:
Принудително пиене на морска вода.
Въвеждането на хипертонични разтвори за контрол на нивото на соли в плазмата.
Тези причини водят до увеличаване на обема и осмоларитета на извънклетъчната течност, което надвишава осмоларитета на цитоплазмата. Последното води до хипохидратация на клетките в резултат на освобождаването на течност от тях в извънклетъчното пространство по градиента на осмотичното налягане. По този начин се развива извънклетъчна свръххидратация, но вътреклетъчна хипохидратация.
Този виднарушенията са придружени от развитието на същите симптоми като при хипоосмоларна свръххидратация.
Специфичен признак на хиперосмоларна свръххидратация е силната жажда, която се развива във връзка с хиперосмоларността на кръвната плазма и хипохидратацията на клетките. Допълнителният прием на вода в организма при тези условия влошава тежестта на състоянието на пациента.
Изоосмоларната свръххидратациясе характеризира с пропорционално задържане на течности и електролити.
Парентерално приложение на големи количества физиологичен разтвор в експеримента или неспазване на допустимия обем на инфузии при пациенти.
Причини за развитието на оток (виж по-долу).
Изоосмоларната хиперхидратация не предизвиква преразпределение на течността между интра- и извънклетъчните сектори, чиито осмотични свойства не се променят. Увеличаването на общия обем вода в тялото се дължи на извънклетъчния сектор (BCC и междуклетъчна течност). Развитието на хиперхидратация е временно и може бързо да се елиминира при условие на оптимално състояние на системите за регулиране на водния метаболизъм.
Симптомите, дължащи се на хиперволемия, се развиват, както при други видове свръххидратация. Освен това се образува оток.