Композиция по картината на Герасимов След дъжд (мокра тераса) Описание за 6 клас

герасимов

Гледайки картината на Герасимов „След дъжда“, човек може да усети миризмата на свеж летен дъжд, да чуе капки, които удрят листата на дърветата. Цялата тераса е обляна от светлина и необикновената чистота на измитата от дъжда природа. Отраженията на предмети в дъждовна вода придават на картината специална атмосфера на мистерия, романтика и комфорт. Толкова искам да остана на тази тераса, потопен в тази атмосфера на спокойствие, да вдишам чист въздух и да забравя за всички проблеми поне за момент.

Колко реалистично художникът предава красотата на мокрите повърхности: подове, маси, парапети, пейки. По принцип творецът използва тъмни цветове, но през огънатите под тежестта на водата клони на дървета се вижда небето, върху което са разпръснати последните облаци. Лъчите на надничащото слънце играят весело и искрят в капките вода. Това придава на картината някакъв мистериозен блясък. Дълбоко зад дърветата, на заден план, можете да видите сгради. Покривът им буквално блести.

В прозрачна ваза на маса, която се намира в лявата част на терасата, има букет от красиви градински цветя. Те изглеждат толкова истински, че когато ги погледнете, ви се струва, че ще усетите фин, деликатен аромат, който се носи от тях. Отделно бих искал да отбележа как художникът показа прозрачността на стъклото, от което са направени вазата и стъклото.

Невъзможно е недвусмислено да се установи жанрът на тази картина. От една страна, изобразява пейзаж, тъй като доста голяма част от картината е заета от градински дървета, последствията от природния феномен. Но от друга страна виждаме този красив букет цветя, маса, върху която лежат паднали листенца, чаша, паднала под напора на тежки капки вода.

Есе по картината След дъжда Герасимов 6 клас

Александър Герасимов е многостранен художник. В различно време (предвоенно иследвоенни периоди), той рисува портрети на първите лица в съветската държава, както и изобразяването на природни явления, интересуващи майстора. Темата за дъжда и обновяването на природата след него не е нова не само като цяло в изкуството, но и в творчеството на Герасимов. Като студент той изобразява покриви на къщи и пътни настилки след дъжд. Но това платно стои отделно от тях.

Импресия за рисуване

Впечатлението от картината е противоречиво. Виждаме изображението на терасата след дъжда. Самият феномен на природата може да се тълкува по два начина - това е не само обновяването на природата с надеждата за нейното възраждане, но и един вид небесни "сълзи". Това е елемент, с който човек не може да се справи, той може само да съзерцава, криейки се на уединено място и чакайки лошото време. Художникът е точно на такова място – виждаме образа през неговите очи от отсрещния ъгъл на верандата.

Като цяло дъждът носи усещане за дискомфорт в дадено пространство. Но този дискомфорт се „изпитва“ от човек и създадените от него предмети - виждаме как локвите на пейката на верандата блестят - сега не можете да седнете на него; масата, разположена на входа, сякаш посреща гости, в момента не може да ги събере около себе си; чаша, паднала от бушуващите стихии - всичко това е потвърждение за безсилието на човека пред природните явления. Само дърветата, наситени с живителна влага, блестят, отразявайки постепенно излизащите иззад облаците слънчеви лъчи. Има смяна на цикли, едно явление сменя друго и винаги е било и ще бъде, а природата ще продължи да живее и да тържествува независимо от всичко.

Боядисване на цветове

Цветовата гама, която избра Герасимов, не е много разнообразна, но има много смисъл в нейната сбитост. Виждаме естествени, естествено срещащи се цветове. Те обачепротивопоставят се по наситеност, по наличие на живот в тях. Масата и дървената надстройка имат тъмнокафяви нюанси, а изрязаните цветя във вазата "разреждат" този мрак със своята свежест, макар и предишната: бяло, розово, фини деликатни нюанси, но зелените (листа и стъбла на цветя) са по-тъмни от естествените, живи. И тъгата си за предишния живот в лоното на природата, цветята показват паднали листенца на масата.

Но в крайна сметка животът побеждава - картината е планирана да бъде разделена на две части - преден план с тераса (светът на хората) и заден план (светът на природата), където преобладава зеленина в различни нюанси, доказваща, че в природата "няма лошо време", че всичко в нея е хармонично. Слънцето е на път да излезе и няма да има следа от дъжд.

Интересни есета за картини

Разглеждам репродукция на картината "Полева офика". Аркадий Рилов го създава през 1922 г. Художникът успява да улови истинското великолепие и яркост на цветовете на домашната природа.

Васнецов много обичаше да рисува своите картини по български народни приказки. Едно от тези платна беше платното „Килим самолет“. Рисувана е от известен български художник в края на 19 век.

Картината изобразява типичен български есенен пейзаж. Но колко прекрасен е той! Есенното време е спорно. От една страна, този сезон често вали, небето е покрито със сиви облаци. Дърветата обаче се преобразяват, греят с ярки цветове

Иля Семьонович Остроухов е роден през 1858 г. в Москва. Той беше много разностранна личност и освен изобразителното изкуство, с което стана известен, обичаше да пише.

Картината на българския художник и граф Фьодор Толстой „Цветя, плодове, птица” по жанр е натюрморт. Известен художник рисува своята работа в Санкт Петербург