Композиционно решение за серия от пощенски картички - Разработване на серия от пощенски картички на тема - Котки от Ялта
Във визуалните изкуства композицията играе решаваща роля. Всяка работа съдържа идея. За да оживите една идея, да създадете произведение на изкуството, е необходимо да се разработи план - композиция.
При създаването на композиция всичко е важно: и размерът на хартията или платното, и ритмичната последователност на подреждането на фигурите, и използването на симетрия или асиметрия, статика и динамика, баланс, контрасти или нюанси, дълбочини и петна. Композицията на произведението може да бъде изградена както вертикално, така и хоризонтално. Зависи от настройката на природата или размера и формата на предмета, от гледната точка, от която се рисува, от задачата, която се поставя.
Във визуалните изкуства може да има голямо разнообразие от композиционни конструкции. Композицията може да бъде изградена на базата на различни геометрични фигури: триъгълник, ромб, кръг, овал и др. Композицията може да не се придържа към конкретна геометрична фигура и да бъде изградена на базата на голямо разнообразие от криви линии. Оформлението на всяко произведение на изкуството трябва да започне с търсенето и определянето на композиционния център, центъра на визуалния интерес. Композиционният център е този обект, част от обект или група обекти, които са разположени в картината така, че първи да хващат окото. Тази част трябва да изглежда особено значима. Околността - бъдете малко по-малко видима.
Трябва да се помни, че композиционният център не трябва да е в центъра на картината. Освен това не трябва да заема половината от платното, най-добрата пропорция е 1/3. Всичко трябва да бъде подчинено на композиционния център: размерът, формата, разположението на всички останали части на картината. В една композиция може да има два композиционни центъра, но те не трябва да се конкурират помежду си.
В пейзажа има един традиционенправило: небето и пейзажът трябва да са различни по композиционна маса. Ако художникът си поставя за цел да покаже пространство, безгранично пространство, той отдава по-голямата част от картината на небето и обръща основно внимание на него. Ако за художника основната задача е да предаде детайлите на пейзажа, тогава границата на пейзажа и небето в картината обикновено се намира много по-високо от оптичния център на композицията. Ако границата е поставена в средата, тогава изображението се разпада на две части, еднакво претендиращи за превъзходство - ще бъде нарушен принципът на подчинение на второстепенното на главното [16, с.95].
За да изглежда пейзажът по-реалистичен, трябва да създадете дълбочина.За илюзията за триизмерно пространство в композицията са направени най-малко три равнини (преден, среден и заден план), а обектите също са разположени така, че да се припокриват. Освен това трябва да се помни, че когато работите в живописта, текстурите се омекотяват, когато се отстранят, а цветовете, разположени далеч на заден план, обикновено са по-студени и намаляват цвета си, колкото по-близо са разположени обектите, толкова по-топли и по-богати изглеждат цветовете. Контрастът и "цветът" са много по-слаби и постепенно набират сила към предния план. Меките ръбове на фона също допринасят за създаването на илюзията за дълбочина в рисуването [16.p.22].
Основно изискване към композицията е балансираното разположение на изобразените обекти върху платното. Когато композирате рисунка, е необходимо да балансирате основната й част спрямо краищата на платното: отгоре, отдолу и отстрани. Изследвайте баланса на масите в картината. Работата няма да изглежда претоварена, ако включите в композицията някаква "зона за отдих", за предпочитане пред центъра на интереса. Композиционната изразителност се постига чрез укрепване на линии и форми, които контрастират с основните маси. Контрастни кроещи комбинации, вкомпозиции излизат на преден план.
Контрастът се характеризира с несходството на качествата и характеристиките на конфликтните страни. Композицията използва много видове контрасти. Могат да контрастират помежду си линии, форми, размери, цвят и т. н. Колкото по-голяма е разликата между линиите, формите, размерите, толкова по-изразителна ще бъде композицията [21, с.56].
Контрастните линии са вертикални и хоризонтални, прави и извити, широки и тесни. Колкото по-голям е контрастът на формата по отношение на нейната маса и обем, толкова по-изразителна ще бъде композицията. Ако е възможно, включете хоризонтални, вертикални и диагонални линии в композицията си. Тези линии не трябва да присъстват в чист вид, но трябва да се даде с тяхна помощ посоката на движение. Предпочитат се диагоналните, защото не са успоредни на ръбовете на платното и придават дълбочина.
Не огъвайте линиите навън, по-добре е да ги насочите навътре. Освен това не рисувайте хоризонтални и вертикални линии, успоредни на краищата на платното. Дългите прави линии трябва да се избягват. По-добре е да ги маскирате или леко да ги изкривите. Крайният контакт също трябва да се избягва.
На какъвто и принцип да е изградена композицията на картината, тя трябва да отговаря на основното изискване - единството на всичките й части и ясно да изразява идеята на произведението. Ясната идея и ясният образ са в основата на всяко творчество.[3]