Комсомолец
Комсомолец - раздел Литература, Юрий Владимирович Андропов Комсомолец. Детството на бъдещия генерален секретар се оказа трудно. Кога .
КОМСОМОЛЕЦ. Детството на бъдещия генерален секретар се оказа трудно. Когато Юра беше на две години, баща му почина. През 1950 г., когато започва големият прелом, едно 16-годишно момче, за да не е в тежест на майка си, отива на работа, при хората. Служи като телеграфист в Моздок, плава като моряк по Волга. На 20-годишна възраст постъпва в Рибинското техническо училище по водно стопанство.
В Рибинск се жени за Нина Савеличева. Андропов и съпругата му живееха в работеща стая в общежитие, скоро се появиха син и дъщеря. В техникума Юрий става секретар на комсомолската организация, след това оглавява комсомолските членове на местната корабостроителница и през 1938 г. бързо се издига до първи секретар на комсомола на Ярославска област. Кървава чистка 1937 1938 помогна на 24-годишен комсомолец да влезе във висшия ешелон на комсомолската номенклатура.
През 1939 г. Андропов е приет в партията, а на следващата година се изкачва още една стъпка по кариерната стълбица и става първи секретар на Комсомола на новосформираната Карело-Финска ССР. Преди да замине за Петрозаводск, Юрий Владимирович се разведе със съпругата си и впоследствие практически не предостави на нея и децата никаква помощ. В Карелия той се жени за учителка Татяна Филипова. Във втория брак Андропов също имаше две деца. От началото на войната ръководителят на Карелския комсомол беше в тила, в частта на Карелия, която не беше окупирана от финландците.
Той се занимава с формирането на доброволчески отряди, повдига трудовия ентусиазъм на гладните колхозници и железопътни работници, мобилизира комсомолци за спешно производство на мрежи против комари за войниците на Червената армия, седящи в карелските блата, и популяризира в местната преса истинските и измислени подвизи на бойцитеКарелски фронт и карелски партизани. Андропов не влезе в армията поради лошо здраве.
От ранна възраст Юрий Владимирович страда от тежък диабет. След войната кариерата на Андропов продължава доста успешно. През 1944 г. той оглавява градския комитет на партията в Петрозаводск, а през 1947 г. става втори секретар на партийната организация на цялата република. Но истинският успех идва през 1951 г., когато Андропов е поканен в Москва в Международния отдел на ЦК. Това не беше без патронажа на ръководителя на Карело-Финландската ССР Ото Куусинен. В международния отдел Андропов се оказва под командването на М. А. Суслов, с когото отсега нататък винаги е в един екип.
В Унгария започна истинска революция. Демонстрантите освободиха политически затворници, постигнаха многопартийна система, свобода на словото и други политически свободи. В цялата страна тълпи спонтанно разбиха помещенията на службата за сигурност и увиснаха на лампите служители, които бяха обвинени в престъпления срещу народа. Андропов не изпитва никакви симпатии към бунтовниците и е шокиран от репресиите срещу комунистическите събрания.
Дипломатът В. Трояновски по-късно припомни думите на Юрий Владимирович. Не можете да си представите какво е, тълпи от стотици хиляди, неконтролирани от никого, излизат на улиците. Той вярваше, че единственият изход е да се вкарат допълнителни контингенти съветски войски в страната и да се потисне въстанието със силата на оръжието. Разбира се, ролята на Андронов при вземането на това решение не беше основната. Микоян и Суслов, членове на Президиума на Централния комитет, които са били в Будапеща, убеждават Хрушчов да се намеси военно.
Той често се усмихваше, винаги имаше ласкави думи за реформаторите и ни беше трудно да разберем дали е действал само по инструкции или по лична инициатива. Андропов обеща на Копачи място в правителството на Кадар. Но съветският бронетранспортьор донеседоверчив полковник не на заседание на новия кабинет на министрите, а направо в затвора. Няколко минути преди ареста Копачи видя Андропов да стои на стълбите и да се усмихва с известната си добродушна усмивка.Но в същото време изглеждаше, че зад стъклата на очилата му пламва пламък.
Веднага става ясно, че може да те убие с усмивка, нищо не му струва. Именно Андропов предлага план за примамване на Наги от югославското посолство, където се е укрил. Правителството на Кадар дава на бившия премиер гаранции за безопасно излизане от страната, а на румънската граница Наги е задържан от съветски войници. Година и половина по-късно е обесен в Будапеща.