Концепцията за договора като източник на задължения
Договор (contractus) е споразумение между две или повече лица, в което едно или повече лица се задължават пред друго лице или пред няколко лица да дадат нещо, да направят нещо или да не направят нещо, тоест такова споразумение, с което са свързани правни последици. В римското право договорът като основание за възникване на задължения се осъществява само в случаите, когато волята на страните, сключващи договора, е насочена към установяване на задължения. Класификация на договорите: 1) според предоставената защита: а) договори - договори, които са били признати за гражданскоправни и са ползвали искова защита; б) пактове - неофициални споразумения с различно съдържание, които по правило не се ползват с правна защита (pacta nuda - "голи пактове"), но с течение на времето някои от тях получават съдебна защита (pacta vestita - "облечени пактове"); 2) според броя на страните: а) едностранни, при които задължението е установено само по отношение на една страна; б) двустранни, при които задължението е установено по отношение на двете страни; 3) във форма: а) устен - устен договор, който установява задължение, което придобива правна сила чрез и от момента на произнасяне на думите, като: - уговорка, тоест взаимна размяна на тържествени обещания, която установява или солидарно задължение чрез непрекъснати въпроси от няколко кредитори и един отговор на всички, или въпроси към няколко длъжници и отговор от всички, или допълнителен, когато първо един въпрос и отговор, след това друг; - устни обещания без въпрос и отговор; б) буквални - задължения, възникващи със съставяне на писмен акт;
4) към момента на задължението: а) реални - задължения, възникнали чрез прехвърляне на вещ и за изпълнението на които не са били необходими формалности: - заем (mutuum), при който заемодателят прехвърля сума пари или други вещи на заемателя в собственост със задължението на заемателя да ги върне; - заем (commodatum), при който заемодателят прехвърля на заемателя нещо за временно безвъзмездно ползване със задължението на заемателя да го върне здраво и здраво; - депозит (depositum), при който поръчителят прехвърля нещо на получателя на депозита за платено съхранение; б) консенсуални - задължения, възникващи от момента, в който страните се споразумеят. С течение на времето в римското право се появяват договори, които не попадат в тази класификация. Поради това те се наричат безименни (contractus innominati), които придобиват правна сила след изпълнението на договора от една от страните (споразумение за размяна).
Съдържание на договора и условия за неговата валидност
В римското право условията за сключване на договор не са еднакви и се различават в зависимост от това какъв договор се обсъжда. И така, при сключване на устен договор (уговорка) необходимо условие е наличието на инициатива от страна на кредитора под формата на въпрос към длъжника, след отговора на който договорът се счита за сключен.
За да сключи консенсуален договор, една от страните трябваше да направи предложение за сключване на споразумение (оферта), а другата страна трябваше да приеме това предложение (приемане). За сключването на буквалния договор е било необходимо спазването на писмената форма на договора, а за реалния - предаването на вещта, която е предмет на договора.
Условия за валидност на договорите:
1) задължителни, които са били необходими за валидността на всеки договор:
а) съгласие на страните
в) предмет на договора
г) основание на договора
д) спазване на установената форма на договора
е) законосъобразността на съдържанието на договора
ж) наличие на целта на договора
2) незадължителни, които могат да присъстват или не в зависимост от разпоредбите на закона или съдържанието на договора:
а) термин, указващ събитие, което със сигурност трябва да се случи
б) условие, т.е. клауза в договора, от която зависи възникването, съществуването и прекратяването на договора;
г) начина на сключване на договора.