Концепцията за възраждане на мисионерската дейност на Българската православна църква, Синод
ДОКУМЕНТЪТ Е УТВЪРЖДЕН С ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СВЕТИЯ СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА ОТ 6 ОКТОМВРИ 1995 Г. (ДН. № 4043)
Аз. ЦЕЛИ НА КОНЦЕПЦИЯТА Тази концепция определя насоките за възраждане на мисионерството във всичките му форми, основавайки се както на вътрешните нужди на църковния организъм, така и на предизвикателствата, които отправя пред него състоянието на съвременното общество, нуждаещо се от духовно пречистване и обновление.
В същото време активната прозелитска дейност на инославни църкви и религиозни сдружения, нехристиянски религии, както и различни секти на каноничната територия на нашата Църква, представляваща заплаха за духовното здраве на хората, кръстени в православието или свързани с него чрез духовни корени чрез национални традиции и култура, изисква решителен отговор от страна на Българската православна църква.
II. ПРАВОСЛАВНО РАЗБИРАНЕ ЗА МИСИЯТА 1. Мисията или свидетелството са присъщи на естеството на Църквата и се състоят в прогласяване на Евангелието на цялото творение (Марк 16:15). Православната Църква се нарича Апостолска не само защото членовете на Църквата са „утвърдени на основата на апостолите” (Еф. 2:20), но най-вече защото чрез Нея продължава и до днес проповедта на апостолите на Иисус Христос и Тя непрекъснато расте за сметка на Неговите членове. То непрекъснато расте като единосъщно с Църквата, която се роди в деня на Петдесетница, когато бяха кръстени „около три хиляди души” (Деяния 2:41).
Мисията, като апостолство, винаги е била най-важното от задълженията на църковните хора като изпълнение на заповедта на Господ към Неговите ученици: „Идете, прочее, научете всичките народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал” (Мат. 28:19-20).
2. Православното разбиране за мисията се основава и на нейното тринитарно измерение. Източникът на мисията е в Светата Троица, която се изразява чрез изпращането на Исус Христос от Отца в Светия Дух (Йоан 20:21-22). Това послание е включено в плана на икономията на нашето спасение, „защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот” (Йоан 3:16).
Следователно смисълът на мисията на Православната църква се състои в това, че тя не е насочена само към предаване на интелектуални убеждения, нравствени идеали, но към предаване на опита от общението с Бога, живота на общността, която съществува в Бога. Тринитарното разбиране за мисия предполага, че задачата на мисията е да проектира върху човешките взаимоотношения отношенията, които съществуват в рамките на Светата Троица. Бог сам по себе си е животът на общността и Божието участие в историята има за цел да въведе човечеството (и творението като цяло) в тази общност чрез самия живот на Бог.
3. Мисията на Църквата има тайна връзка с Възкресението на Христос, когато на апостолите е заповядано да отидат и да направят ученици от всички народи (Мат. 28:18-20). Следователно благовестието на Църквата трябва да свидетелства за Христос като възкръснал Господ и да въведе в света Неговото Царство – „ново небе и нова земя“ (Откр. 21:1), което се разкрива в извършването на Евхаристията. Чрез Литургията и изпълнението на заповедите става проявлението в силата на Животворящия Дух на Самия Свети Иисус Христос като Господ и въвеждането в света на истинското Царство Божие.
4. Православното разбиране за мисията предполага, че универсалната мисия е есхатологично събитие, когато Евангелието ще се проповядва „до свършека на света” (Матей 28:20). Именно тази есхатологична перспектива определя правилната връзка между мисията и националната култура, защото целта на мисията винаги оставапреобразяването на целия космос – човечеството и природата, според думите на апостол Павел „Бог всичко във всичко” (1 Кор. 15:28).
III. ПРИНЦИПИТЕ НА МИСИОНЕРСКАТА ДЕЙНОСТ НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА В деня на самото раждане на Църквата - Света Петдесетница - са установени принципите на църковната мисия.
1. Принципът на използване на различни езици. Чрез влиянието на Светия Дух учениците „започнаха да говорят на други езици“ и тълпата, която се беше събрала за случая, беше хвърлена в объркване, „защото всеки ги чуваше да говорят на своя език“ (Деяния 2:1-9). Този ден беше открито, че за да могат слушателите да разберат евангелието, то трябва да бъде провъзгласено на техния „собствен език“.
2. Принципът на универсалността. Когато сред ранните ученици възникнаха въпроси относно просветлението и кръщението на езичниците, едно видение, изпратено на Петър от нашия Господ, го подтикна да признае: „Наистина знам, че Бог не проявява пристрастие, но във всеки народ този, който се бои от Него и върши това, което е право, Му е угоден.“ (Деяния 10:34-35)
3. Принципът на църковна рецепция на културата. Най-добре го е изразил св. апостол Павел: „За юдеите бях като юдеин, за да спечеля юдеите; за подзаконните беше като под закон, за да спечели подзаконните; на онези, които са чужди на закона, като чужди на закона, като не са чужди на закона пред Бога, но са под закона на Христос, за да придобият чуждите на закона; за слабите беше като слабите, за да спечели слабите. Станах всичко за всички, за да спася поне някои. Но това правя заради благовестието, за да участвувам в него” (1 Кор. 9:20-23). Този принцип включва отчитане на особеностите на възраждането на мисията в различни контексти: неправославни и неправославни, градски и селски, младежки и др.
4. Принципът на свободата в Христос. Самият Господ ни е показал условията на истинската свобода вни: „и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни” (Йоан 8:32). Християнското разбиране за свободата е различно от светското разбиране за религиозната свобода като равенство на всички религии помежду им, което често се използва от различни "мисионери" в тяхната прозелитска дейност. Българската Православна Църква, като пазителка на пълнотата на Истината и като свидетел на Апостолската Истина, изхожда от това, че Православието е било и е историческата и културна основа за обединяването и приобщаването на хората към Христа на нейната канонична територия. Прилагането на законите на светското общество, без да се вземе предвид този фактор, като правило води до конфликти и разединение на хората.
5. Принципът на каноничната основа на мисията. Каноните, като връзка между Църквата и организма и Църквата и организацията, се признават като израз и отразяване на догматични истини за Църквата. Според апостол Павел всеки апостол получава чрез жребий своето апостолско наследство, което Бог му е определил (2 Кор. 10:13). В съвременни термини „апостолският жребий“ се обозначава като „канонична територия“ на Поместната църква. Апостолските канони и съборните канони (Ап. 58; Шест. 19; Шест. 20; Сард. 11) определят епископа като глава на Местната църква, отговорен за проповядването и преподаването на благочестието на народа и забраняват на всеки да учи публично, особено когато това унижава или по някакъв начин умолява местния епископ. Следователно всяка мисионерска дейност, организирана без благословението на епископа и неговото участие, е лишена от съборност поради факта, че епископът на Поместната църква отговаря за вселенското общение на всички църкви и без неговото благословение нищо не може да се случи на територията на неговата епархия.
IV. ФОРМИ НА ПРАВОСЛАВНА МИСИЯ Мисията на Църквата е спасението на всеки човек и в сферата на нейното свидетелствовключва и въпроси на културата, науката, околната среда – всичко, от което живее съвременното човечество. И в зависимост от средата, в която се извършва мисионерската дейност, духовното ниво на онези, към които е насочена, изглежда уместно да се разграничат четири нейни форми:
информационна мисия. Това е свидетелство за най-широки слоеве от населението чрез средствата за масова информация, както и организирането на енорийски библиотеки и издаването на специална мисионерска литература.
извинителна мисия. Това е доказателство за истинността на Православието в сравнение с еретическите и сектантски лъжеучения, които са широко разпространени в България и другите страни от ОНД. Апологетичната мисия е насочена и към противопоставяне на прозелитската дейност от страна на инославни църкви и мисионерски организации, отделни евангелисти.
Образователна мисия (въцърковяване). Това е работа с тези, които се подготвят за светото Кръщение и с онези, които, след като са били кръстени, не са получили подходящото учение в основите на вярата и не са активни членове на Църквата. Целта на такава мисия е пълното включване на кръстения човек в църковния живот, формирането на православен начин на живот.
външна мисия. Това е доказателство за истинността на православието сред народите, които нямат християнски основи на националната традиция и култура, но живеят в каноничната територия на Българската православна църква.
И четирите вида мисионерска служба, произволно избрани за удобство на формирането на мисионерска работа, са приложими на всички нива на църковния живот: енорийско, епархийско, обща църква.
1. НИВО ЕНОРИЯ.
Мисионерството на Българската православна църква, разбирано като апостолско, трябва да има подходящи форми.
Представена е образователната мисия в енориятаособено важно, тъй като енорията е тази, която формира основата на църковния живот като цяло. Силните енории предават здраве на цялото Тяло на Църквата. Образователната мисия в енорията да се осъществява по схемата: обявяване - Кръщение - преподаване.
Съобщението включва предварителни разговори за катехизация. Кръщението на всеки нов член трябва да бъде празник за цялата общност. Необходимо е хората да се възпитават на благоговейно отношение към кръщението като тайнство, а не като изискване. Това се отнася и за духовенството, което често в общия поток от много Кръщения губи дълбочината на смисъла на извършеното Тайнство.
Преподаването включва извънбогослужебни четения и интервюта и предоставяне на необходимата литература. Апологетичната мисия изглежда необходима и в енорийския живот във връзка с широко разпространения прозелитизъм, осъществяван от неправославните църкви, както и от различни сектантски движения. Най-ефективната мисионерска работа в това отношение се вижда под формата на:
а) създаване на мисионерска енория във всяка епархия (концепцията за мисионерска енория е приложена); б) създаване на енорийски рехабилитационни центрове за жертви на тоталитарни секти и псевдорелигиозни организации. Информационната мисия чрез средствата за масово осведомяване, радиото и телевизията трябва да се осъществява доколкото е възможно на местно ниво във всяка енория (чрез издаване на енорийски брошури, провеждане на телевизионни и радио мисионерски програми).
външна мисия. Целта на проповядването на Евангелието и следователно на мисията е да се създаде евхаристийна общност във всяко място, в неговата среда, култура и език. Ето защо изглежда целесъобразно при организиране на енория на територия, където православните са малцинство, да се назначават кандидати отброй на коренното население, което включва провеждането на богослужения на език, разбираем за слушателя, разпространението на книги от Светото писание на националния език.
Всеки духовник трябва да помни, че появата му в свещенически одежди в обществото вече е проповед, така че външният вид на духовника трябва да отговаря на правилата на пастирската естетика.
2. епархийско ниво.
Именно на епархийско ниво трябва да се изградят библиотеки и да се създадат мисионерски курсове и училища, а в бъдеще мисионерските предмети трябва да бъдат въведени в учебните програми на духовните академии и семинарии.
Необходимо е да се възроди институцията на епархийските мисионери, които могат да бъдат както отделни духовници, така и миряни, които имат специално обучение за това и са получили благословението на епархийския епископ.
Мисионерският отдел на Светия Синод на Българската православна църква да оказва програмна и методическа помощ на епархийските архиереи при организирането на курсове за преквалификация на свещенослужители.
3. ОБЩО НИВО.
1. Създаване на Общоцърковен мисионерски фонд на Българската православна църква, чиято цел е да съдейства за осъществяването на мисионерската дейност на Българската православна църква.
2. Създаване на научен и координационен отдел на църковно ниво, който да работи в следните направления:
а) сборник с материали, отразяващи опита от мисионерството на Българската православна църква в дореволюционния период, съвременния мисионерски опит на Поместните православни църкви и опита в тази област на инославието. Тези материали ще бъдат проучени, част от тях ще бъдат публикувани и на тяхна основа ще бъдат създадени методически разработки за мисионерството на Българската църква през г.съвременни условия; б) изучаване на методи за работа в неправославна среда, в традиционно мюсюлмански и будистки райони и разработване на подходящи програми за мисионери; в) събиране на информация за дейността в България и на цялата канонична територия на Българската православна църква на инославни мисионери и сектанти. Подготовка и публикуване на разкриващи материали за тяхната прозелитска дейност; г) създаване на правен отдел за проучване на законността на действията на определени религиозни организации и секти; e) създаване на учебни програми за мисионерски курсове и училища, в сътрудничество с Комитета по изследване и Департамента по катехизация. Откриване на специално учебно заведение за обучение на мисионери; f) издаване на общоцърковни мисионерски списания и вестници; ж) създаване на комисия за превод на Свещеното писание и възраждане на богослужението на езиците на народите, живеещи на каноничната територия на Българската православна църква.