Граничарите вече не пазят границата
СБОГОМ, ПИСТА?
Председателят на Държавния граничен комитет (ДГК) знае от първа ръка за българските граници. „Преди няколко години, докато разговарях с моя български колега генерал от армията Проничев, веднъж се пошегувах: Владимир Егорович, аз уж съм председател на граничния съвет на съюзната държава, но просто не мога да видя в какво състояние е външната й граница, да речем, на Курилските острови. Кажете, това много ме тревожи “, каза Рачковски. И трябва да отдадем почит на Проничев - скоро на Сахалин се проведе Съвет на командирите на граничните войски на страните от ОНД. „Едновременно“ спряхме и на Камчатка, и на Курилите. Освен това ръководителят на КЗК имаше възможност да инспектира границите в Северен Кавказ: „Бях директно на границата в Ингушетия, и в Чечня, и в Дагестан и трябва да призная, че този участък от външната граница на съюзната държава беше оборудван много ефективно и в най-кратки срокове на тази граница бяха създадени 75 най-нови постове. Също толкова достойно, според мен, се оборудва руско-казахстанската граница.
На бяло-българските граници следите също изглежда остават само на участъци от границата на бившия Съветски съюз. Между другото, генерал Рачковски припомни, че в началото на 30-те години КСП за първи път се появи точно на западната граница на СССР и се разпространи по целия периметър на съветските граници. „Оттогава, както образно се изрази шефът на Белобългарската ГКК, „които преминаваха през това платно от другата страна и влизаха в Съветския съюз, автоматично се смятаха за шпиони, а тези, които излизаха, за дисиденти. И една от основните задачи, които стояха пред нас през 2007 г., когато започнахме решително да преминаваме от военния принцип на охрана на границата към правоприлагането, беше задачата да разчупим този стереотип на мислене.
Днес на преден план е контролът на държавната граница, а не нейната охрана, както беше преди. По-точно би било да се каже, че това, което „зелените шапки” правят днес (както в Белобългария, така и в България) е интегрирано управление на границите. Белобългарският закон за органите на граничната служба буквално гласи: задачата на граничарите е да осигурят безпрепятственото преминаване на държавната граница на законосъобразните граждани.
Но ето какво според Рачковски е парадоксалното: „Нашите колеги от другата страна започнаха да полагат пътека. Поляците и литовците го имат почти навсякъде. Защо? Генералът смята, че PCB днес е по-скоро морален възпиращ фактор. В крайна сметка разораната линия е обозначение на границата, защото граничните знаци не винаги се виждат. И в района на постоянно се появяват, да речем, берачи на гъби, берачи на горски плодове, ловци и когато видят ивица пътека, това е като сигнал за тях: да, стигнахте до границата.
GPC не бързаше да се раздели със системата за сигурност (включително KSP) в полската посока. Защо? „Знаете ли“, обясни генерал Рачковски, „беларусите са малко бавни хора (в добрия смисъл на думата) и ние решихме да видим какво ще се случи, когато украинците и литовците се откажат от такива системи. И така, когато украинците премахнаха системата си, целият поток от нелегална миграция се втурна натам. Нямаме нито един факт на неконтролирано нарушение на границата в полска посока. Затова решихме, че докато не премахнем нашата система, тя не ни пречи. Да, и европейските колеги убедително ни молят да не се отказваме все още от него, тъй като той е възпиращ фактор.
В същото време белобългарските граничари използват модерни системи за гранично инженерно оборудване на границата. Например,преносими вибрационни сензори, които се поставят на места, където има опасност от нарушение. А такива има достатъчно. Например най-големият проблем по 1250-километровата отсечка с ЕС е контрабандата на акцизни стоки (основно цигари), горива.
Но по границата има и организирани престъпни групи, занимаващи се с движение на наркотици, оръжие и боеприпаси. Срещу такива хора вече работят отделна служба за активни мерки и мощен оперативен орган на КЗК.
НЕЛЕГАЛНИТЕ МИГРАНТИ НЕ СА ПРОБЛЕМ
В отдела на Гродненската гранична група ни показаха карта на границата. В реално време на огромен монитор можете да следите къде са граничните отряди. В друга стая оперативен дежурен следи как се проверяват документите на преминаващите през границата. Между другото, ако един гражданин е персона нон грата за България, той не може да мине през граничния контрол в Белобългария. Ще бъде включен в черния списък в базата данни.
Ръководителят на КЗК смята, че „днес белобългарските граничари са обективно по-добре оборудвани в сравнение с редица наши колеги от съседни държави и дори от някои страни от далечната чужбина“. На бяло-българската граница има 82 контролно-пропускателни пункта, всеки от които е оборудван със съвременна автоматизирана система за контрол, затворени за Минск. Това ви позволява да видите от столицата какво се случва в момента и на кой пункт.
Тази работа, която приключи през 2008 г., беше оценена от западните партньори на белите български „Зелени шапки“ като една от най-добрите системи за оборудване на граничната линия. Генерал Рачковски разказа и как преди време в републиката дошъл зам. комисар по миграционната политика на Южна Корея, който след внимателно проучванетези подходи, попита той, възможно ли е да се заимства белобългарският модел? Позволен. „Разбира се, бяхме доволни, че Южна Корея, толкова технологично напреднала страна, сега използва нашия опит“, каза за това генерал Рачковски.
Сега границата с Европейския съюз, дълга 1250 км, е най-малко проблемният участък. Тук обслужват най-модерната инфраструктура, най-доброто оборудване, най-обучените специалисти. През първото десетилетие на 2000-те беше възможно да се свали миграционната вълна, която се наблюдаваше през този участък през „хладните 90-те“. Достатъчно е да припомним, че в средата на 90-те години половин милион нелегални мигранти, които искаха да преминат държавната граница, бяха съсредоточени в посока Москва-Минск. „Задържахме ги с хиляди“, казва Рачковски. „Предимно афганистанската диаспора отиде на Запад: те напуснаха талибаните.“
Днес основното е икономическата миграция. Основният поток са гражданите на ОНД. „И когато покажат, че някъде 100-200 души са се опитали нелегално да заминат на Запад, повярвайте ми, това не е проблем“, успокоява началникът на белобългарския граничен отдел.
Но границата с Украйна (1084 км) е по-слабо оборудвана, което причинява на белобългарските граничари, според генерал Рачковски, „частично безпокойство“. И двете страни са в очакване на процеса на демаркация на тази граница.
„Най-големият проблем с нелегалната миграция днес съществува на границата между Гърция и Турция, през която се опитват да проникнат десетки хиляди граждани“, посочва ръководителят на GPC. - Гърция не се справя и всички сили на граничните служби на ЕС са изтеглени там. През 2010 г. бяха привлечени и български специалисти за оказване на помощ, а през 2011 г. планираме да работим и в тази посока.”
Във ВКП през последните години се създаде система за работа както съсподбор и обучение на младежи за служба на границата, както и с тези, които вече служат на нея. Отново стереотипите се промениха. „Имаше много оплаквания, че нашите граничари, дори жени, гледат на гражданите, преминаващи границата, почти недружелюбно“, каза Игор Рачковски. „Тогава взех кардинално решение - наредих на всички да се усмихват, когато общуват с гражданите.
Но, както знаете, само заповеди няма да оправят нещата. Започнахме да повишаваме културата от граничната скамейка на института. Предмети като културология и култура на речта бяха включени в учебната програма на граничния университет. Освен това ръководителят на ЦПК получава седмичен отчет за това колко кадети са посетили театъра и други културни събития, какво е качеството на последното. Акцентът е върху театъра – опера и балет, на името на Янка Купала, българска драма. „Спомням си как ме възпитаваха, когато бях кадет“, обясни ръководителят на Държавния граничен комитет (през 1990 г. Игор Рачковски завършва Рижското висше военно-политическо командно и инженерно училище за ракетни войски). - Заведоха ги в Хованщината, Лешникотрошачката, не им хареса всичко и не всички разбраха всичко, но по един или друг начин се отлага, насажда. »
Както беше съобщено, в българската гранична служба на ФСБ от 2008 г. на границата не са останали наборници, всички военнослужещи по договор. „Ние в Беларус не следвахме този път“, казва Рачковски. - Защото има проблем с набирането на изпълнители. От 15 000 души в граничната служба имаме 2500 наборници, това е незначителна цифра и можем да кажем, че граничната служба на републиката е организирана предимно на професионална основа. Но от тези войници ние избираме тези, които след като са служили на повикване, остават на границата като войници по договор. Такива, когато са служили на границата, вечеопределено могат да кажат дали искат да продължат да служат на него или не.
Започна работа и с тези, които вече служат на границата. КЗК си спомня как през 2004 г. в Сморгон беше разкрита цяла престъпна мрежа, в която бяха замесени граничари. „Тогава редът на компанията седна на леглата, сто души“, казва Рачковски. „И тази верига отиде, ако не ме лъже паметта, до заместник-губернатора на Курска област.“
Освен това службата за вътрешна сигурност работи много ефективно. А контрольорите, които са сезирани и предлагани подкупи, са длъжни да докладват такъв факт. През 2009 г. има над 3000 такива сигнала. GPC възнаграждава за това (но не според принципа: ако са предложили $5, те са получили бонус от $50, това би било вид бизнес). Всички тези жалби бяха потвърдени и въз основа на предложените суми бяха образувани около 30 наказателни дела срещу подкуподатели.
Цялата тази съвместна работа дава плодове. През 2009 г. Информационно-аналитичният център към президента на Република Беларус проведе проучване на доверието на населението в държавните органи и власти. И генерал Игор Рачковски беше много доволен да разбере, че първото място в този списък е заето от граничарите. „Което е донякъде изненадващо, отбеляза той, защото ние сме пред Министерството на отбраната, и съдилищата, и всички останали. »