Конфуций и неговото учение (конфуцианство), История
Раздробяването на Китай на отделни царства в средата на 2-ро хилядолетие пр. н. е., непрекъснатите междуособни войни предизвикаха появата на много философски учения, които се опитваха да обяснят несъвършенството на битието, причината за безкрайните бедствия на хората. Китайските философи искаха да намерят начин да преодолеят страданието и мъката. През VII-III чл. пр.н.е д."сто училища" са създадени в Китай.
Владетелите на държавата - императори и принцове - се стремяха да се обградят с мъдри хора, за да създават впечатление на мъдри владетели. Философи с ученици скитаха от едно царство в друго и предлагаха услугите си в дворовете на владетелите.
Най-известният философ от онова време еКонфуций (Кунг Фудзи, 551-479 г. пр.н.е.). Той не остави след себе си писмени трудове, но учениците му запазиха спомена за учителя. От откъси от неговите учения е създадена книгата "Разговори". За китайския народ Конфуций формулира моралния идеал за съвършения човек (джун-дзъ). Всеки човек трябва да притежава две качества:човечност ичувство за дълг. Материал от сайта http://worldofschool.ru
Конфуций мечтае за общество с идеален ред, в което всеки знае своето място, където има разделение на две големи групи -върхове идъна: тези, които мислят и управляват държавата, и тези, които работят и се подчиняват. Принадлежността към тези групи се определяше от знанията и моралните качества на човек. Основата на реда е строгото подчинение на старейшините. Сляпото подчинение на волята на по-възрастните е необходимо условие за неприкосновеността на обществото.
Конфуцианството е философска доктрина, която оправдава неравенството и консолидира властта на императора.