Конгреси и братски събрания на военното духовенство в началото на 20 век
Ново в сайта
В началото на 20 век институцията на военното духовенство, обособена в самостоятелна структура под ръководството на протопрезвитера на военното и морското духовенство, започва да играе важна роля в живота на армията и държавата. Задачата на патриотичното възпитание, изцяло поверена на плещите на тази институция, е от първостепенно значение в една страна, раздирана от сътресения в навечерието на световна война.
Осъзнаването на важността на задачите им и особеното им място в запазването на отбранителната способност на страната и патриотичния дух на българската армия стават причина за обществената активност на военното духовенство в началото на 20 век, желанието на всички негови слоеве да вземат участие и да влияят върху развитието на институцията на военното духовенство. Този процес протича в синхрон с общата демократизация на светското и църковното българско общество, когато събранията и конгресите на епархийското духовенство са широко разпространени из цялата страна. Между военното духовенство също се организират братски събрания, както общи, така и отделни гарнизони и окръзи, а по-късно и общи конгреси на военното и морското духовенство.
Братските събрания, първоначално малобройни поради разпръснатите военни църкви из обширната територия на България, стават много популярни в началото на 20 век и играят ролята на специален съвещателен орган за деканите. Решенията на съборите са имали характер на препоръки или предложения, те са били натоварени с въпроси, свързани главно с пастирската и литургична практика. Отчетите за братските срещи често се публикуваха в Бюлетина на военното и военноморското духовенство и по този начин повдигнатите на тях въпроси можеха да бъдат обсъждани от всички духовници на института.
Братските събрания бяха само съвещателен орган. Дадоха възможност да говорят за проблемите си, да споделятопит, заедно с други, за да се свържете с висшето ръководство с молби или предложения. Опит да се повлияе на решаването на въпроси от вътрешния живот на института беше участието им в обсъждането и изготвянето на предложения за разработване на проекта на нов Правилник за управлението на военното и морското духовенство. В същото време братските срещи показаха голяма активност и интерес от страна на духовенството. В материалите на комисията по разработването на новия Правилник са запазени отчетите на братските събрания на по-голямата част от военните гарнизони и окръзи на България.
Укрепването на опита от колективното обсъждане на наболели въпроси доведе до решението за свикване на общ конгрес на военното духовенство. За първи път този въпрос е повдигнат на братска среща през 1902 г. от свещеника на 90-ти Онежки пехотен полк А. Грифцов, който предлага свой проект за конгреси. (2) Но по онова време проектът не предизвика съчувствие, огромното мнозинство от военните свещеници не виждаха необходимост или особен смисъл в свикването на конгрес и смятаха за достатъчно провеждането на събрания. Само дванадесет години по-късно, след участие в дейността на Комисията за преразглеждане на Правилника за военното и морското духовенство, натрупали опит в колективното обсъждане на наболели въпроси, военното духовенство беше готово да свика общ конгрес.
На конгреса бяха повикани 49 делегати, представляващи всичките 12 военни окръга, които съществуваха по това време. Повечето делегати бяха от Петербургския военен окръг - 7 души (3 от града и 4 от окръга), от Варшава, Киев и Казан по 5, от Вилна и Кавказ по 4, от останалите по 2 и от Омск 1. Отделно беше представено военноморското духовенство - 4 души (ректори на всички Адмиралтейски катедрали - Санкт Петербург, Севастопол, Николаев и пристанището на Импер. или Александър III), и корабни свещеници - 4 (3 от Балти 1 от Черноморските флотове). (4)
На специална секция беше разгледан въпросът за съставянето на Меморандум до военното духовенство. Въз основа на резултатите от разглеждането на въпроса на предконгресните братски срещи бяха идентифицирани три основни групи отговори: 1. Не е необходима бележка, т.к. ясно е, че свещеникът трябва преди всичко да даде пример за благочестив живот, 2. необходима е бележка, тъй като много свещеници, особено тези, които започват своята дейност в армията и флота, не са наясно със специфичните задачи и методи на работа на военното духовенство, 3. отношението им към въпроса е несигурно. Предконгресната комисия изготви следния план на предложената бележка:
1. Въведение, където е желателно да се направи кратко напомняне за общите пастирски задължения на свещеника и да се посочи целта и предназначението на бележката. 2. Глава I. - за встъпването в длъжност на военен свещеник. 3. Глава II. - разделена на 2 секции: a. за богослужебната дейност; b. относно преподавателската дейност. 4. Глава III. - за църковната икономика и отчетността. 5. Глава IV. - за правата и придобивките на морското духовенство. 6. Глава V. Приложения. 7. Азбучен и предметен указатели.
Планът беше приет от конгреса и беше решено изготвянето на записката да се възложи на специална комисия от петербургското духовенство. В Комисията бяха избрани: председател протойерей Заполски, членове свещеници Концевич, Вишеславцев, Пав.Николаевски, И.И.Философов. Председателят получи право да кани и други лица за участие. (5)
Важен факт, показващ нарастването на ролята на корабното духовенство, което едва в началото на 20 век става част от Института на военното духовенство, е създаването и дейността на Военноморската секция. За първи път проблемите на военноморското духовенство бяха поставени на общо обсъждане. Първоначално протопрезвитерШавелски не възнамеряваше да участва в конгреса на корабните свещеници „едновременно със сухопътните, както и не призоваваше преподавателите на военните учебни заведения, тъй като 1) конгресът имаше много неща за вършене, 2) сухопътното духовенство е некомпетентно да решава проблеми с корабното духовенство. (7) Въпреки това, още на 22 май той се обърна към военноморското министерство с молба да изпрати четирима свещеници на конгреса: трима от Балтийския флот и един от Черно море.
В навечерието на Конгреса бяха съставени поне пет проекта на правила за водещи свещеници, декани и кораби на кораби: 1) от Комисията за разработване на нов регламент за военните и военноморските духовници, 2) от Балтийското духовенство, 3) от Черноморското духовенство, 4) от името на Протопресбийера на базата на 2 и 3 чернови от свещениците Удинов, 5), вдигащи се от Марит от 2 и 3 чернокожи. (9)
В раздела бяха разгледани проблемите на корабното духовенство, отношенията им с военноморските власти и спецификата на богослужението на кораба. (12) Въпреки активността на корабното духовенство и желанието да заемат достойно място както в матросската, така и в офицерската среда, то не винаги намира разбиране сред командването на флота. Нуждаейки се от корабни свещеници като възпитатели и наставници на персонала, командването не се стремеше да повиши техния престиж и ги виждаше само като подчинени. Това отношение усложнява положението на свещеника на кораба - той се оказва между обществата на моряци и офицери, без да принадлежи към нито едно от тях. Впоследствие това доведе до масови откази на свещеници по време на революциите от 1917 г.
Като цяло дейността на секцията се сведе до дискусии и пожелания, конструктивни решения не бяха взети. В същото време самото присъствие на специална морска секция демонстрира повишениепоследното десетилетие значението на духовенството на кораба.
Най-важният резултат от конгреса може да бъде обсъждането и одобрението на проекта за нов правилник за управлението на военното и морското духовенство, изготвен в началото на 1913 г. от комисията, председателствана от А. Ставровски. Въпреки това, въпреки че програмата и въпросите на конгреса бяха изпратени на окръзите и гарнизоните за предварително обсъждане на предконгресните събрания, проектът не беше разпратен и затова бяха обсъдени само точките от стария правилник от 1890 г. Делегатите успяха да се запознаят с проекта едва на конгреса и не бяха готови да го обсъждат. Само 1-ва глава за протопрезвитера се счита за най-важна. Делегатите направиха своите предложения за подобряване на правната страна на дейността на военното духовенство въз основа на Правилника от 1890 г.
Показател за повишено самочувствие и осъзнаване на важността и изключителността на своята роля в патриотичното възпитание и поддържане на морала на войските беше обсъждането на въвеждането на отличителни знаци за военното духовенство и затвърждаването на мястото му в офицерската среда. В материалите на конгреса специално се отбелязва, че „много предконгресни срещи изразиха желанието да се установи специален отличителен знак за военния свещеник по примера на Австрия и Германия, например 110-годишнината на военното духовенство“. (13) А братското събрание на военното духовенство на Воронеж дори предложи да се въведе специална форма на расо: през лятото със защитен цвят, през зимата с униформено офицерско облекло, за да не „предадете частта си на врага и сами да не бъдете забележима цел“ (14)
Един от най-важните въпроси, повдигнати на конгреса, е въпросът за протопрезвитерството на военното и морското духовенство. В представения за разглеждане от конгреса проект на нов правилник за военното и военноморското духовенство,няколко изменения само на 1-ва глава, но те бяха от основно естество. Най-важното е уточняването на условията за избор на протопрезвитер (т. 4): „Протопрезвитерът се избира от Всебългарския събор на военното и военноморското духовенство и се утвърждава в длъжност от Светия синод.“ (15) Това поставя конгреса на качествено различно ниво в сравнение със съществуващия и му дава възможност да оказва значително влияние върху живота на цялата институция на военното духовенство. Изменението на параграф 5 „Протопрезвитерът е пряко подчинен на висшите църковни власти, на които той е член“, повишава значението на протопрезвитера, който преди това не е бил член на Синода по длъжност (Шавелски става член на Синода за лични заслуги).
Въпреки факта, че конгресът нямаше законодателни права, неговите решения, както и тези на братските събрания, имаха характер на препоръки и предложения и влизаха в сила само след съответни одобрения, но въпреки това имаше голямо значение.
Протопрезвитер Г. Шавелски по-късно пише: „Работата, комуникацията на членовете на Конгреса, които се състоеха главно от декани, основното е подробното, изчерпателно обсъждане от Конгреса на въпроса какво, къде и как трябва да прави свещеникът във война, бяха от голямо значение за цялата последваща служба на военното и морското духовенство в Голямата война. Смело мога да заявя, че откакто съществува военното духовенство, едва сега за първи път те излизат на война с напълно определен план на работа и с точна концепция за задълженията на свещеника в различни длъжности и случаи във военна обстановка: в бой и извън бой, в болница, в санитарен влак и т.н. Несъмнено това обяснява факта, че, трябва да се признае, през тази война духовенството работи както никога досега. (16)
През същия период въпросът за изборитесе издига сред военното духовенство. В навечерието на конгреса във всички основни военни части и армии се проведоха братски събрания, повечето от които изразиха подкрепата си за временното правителство и показаха желанието на духовенството самостоятелно да решава много важни въпроси. Характерно е решението на братското събрание на духовенството на Първа армия:
• „Въведете в живота изборен принцип при заемане на свободни и вакантни длъжности и при изразяване на недоверие на мнозинството от подчинените клирици към едно или друго лице, заемащо административна длъжност. • Желателно е да се създадат презвитерски съвети към протопрезвитера и главните свещеници • Що се отнася до изборния принцип във военното духовенство, желателно е принципно да се признае избираемият принцип при заместването на административните длъжности от протопрезвитера до декана” (17)
Институцията на военното духовенство е част от българското общество и е подложена на същите крайности като самото общество. В периода на масов стремеж към демократизация и избор на длъжностни лица беше трудно да се установи златна среда, особено след като дори във военната среда след разпадането на монархията тези тенденции успяха да надделеят. Въпреки това трябва да се признае, че дейността на братските събрания и конгреси като съвещателни органи имаше голямо значение за разработване на насоки за развитие на структурата на института, за решаване на редица въпроси, свързани с организацията на живота и условията на служба, решаване на въпроси на богослужебната практика, религиозно-нравственото възпитание и духовното ръководство на военнослужещите. От особено значение е и огромното им влияние върху развитието на самосъзнанието на военното духовенство като част от важна държавна и църковна структура, от която в една или друга степен зависи съдбата на страната.
ИСАКОВА Е.В., Санкт Петербург
1. ВВД. 1905. № 3, стр.83. 2. VVD. 1902. № 15. С. 469. 3. (ВМД.1914 г., бр. 7-8, с. 259-260) 4. (ВВД.1914 г., бр. 13-14, с. 456-458 - списък на делегатите). 5. РГИА ф.806 оп.5 д.9432 част 2 л.2в. 6. VVD. 1914. № 15-16, Ps.562-567. 7. РГИА ф.806 оп.5 д.9432 част 10. л.2. 8. РГИА ф.806 оп.5 д.9432 част 10. л.18. 9. РГИА ф.806 оп.5 д.9432 ч.10 л.20 протокол No2 от 3.07.1914г. 10. Държавен вестник. 1914 г. бр. 143 стр.6. 11. РГИА ф.806 оп.5 д.9432 част 10 л.18-19. 12. RGIA, пак там, стр. 35-40, 65-72 и др. 13. РГИА ф.806 оп.56, д.9432, т.2 Материали на Първия конгрес на военното духовенство. L.200. 14. РГИА ф.806 оп.56, д.9432, т.2 Материали на Първия конгрес на военното духовенство. L.186. 15. РГИА ф.806 оп.5 д.9432 част 1 л.205. 16. Г. Шавелски. Спомени.v.1.p.83-84) 17. РГВИА, ф.2044, оп.1, д.30, л.35. 18. РГВИА ф.2082 оп.1 д.1 л.121в.; Църковно-обществен бюлетин. 07.1919 19. РГВИА, ф.2044, оп.1, д.24, Л.14, 24, 29 и др.