Конкордия Антарова
Конкордия Антарова. "Два живота"
Окултният роман „Два живота“ е написан от оперната певица Конкордия Евгениевна Антарова (1886–1959) в средата на 20 век. К. Антарова не се смяташе за истинския Автор (именно с главна буква!): книгата, според нея, е написана под диктовката на Извора на Единствената Истина. Това не е единственото подобно твърдение в окултната литература и, разбира се, може да се приеме изключително философски.
Сюжетът на романа се основава на описанието на две души, които приключиха скитанията си в земния живот, но останаха в него, за да помогнат на други хора във Възнесението.
Друга важна мисъл в книгата, отнасяща се до будистката философия, е, че знанието е освобождаващо. Колкото повече душата научава за вечните истини, толкова по-свободна е тя. Окончателното освобождение ви позволява да прекъснете кармичния кръг, да излезете от него: в края на краищата вече няма нужда да учите.
В същото време теорията на ученика и учителя остава непоклатима. Най-важната стъпка в началото на изкачването е установяването на Пътя. Това не означава, че ученикът започва да търси Учителя. Да тръгнеш по Пътя означава да започнеш да живееш, имайки вътрешен мир в себе си и възхвалявайки ежедневния труд и съществуващата реалност. Животът без работа е нещастен по дефиниция. Ученик може да стане такъв, който се е научил да бъде по-прост и по-добър, като по този начин освободи място в душата си за Светлината. В противен случай няма да е възможно да се осъзнае самата възможност за освобождение, да се усвоят нови знания. Когато ученикът е готов, ще се появи и Учителят. Освен това всичко е просто, много по-просто, отколкото човек, който все още не е тръгнал по Пътя, може да си представи: „В природата няма тайни, а има само един или онзи етап на познание.“ Знанието е освобождение. А най-голямото щастие е в освободения живот.
Много фрази от К.Антарова стана крилати или самите те идват от вече съществуващата народна мъдрост:
Живейте така, сякаш всеки следващ ден е последният ден от живота ви.
Животът е сега. Не е "утре" или "вчера".
Никой не ти е приятел, никой не ти е враг, но всеки човек е твой учител.
Няма абсолютно лоши хора. Никой не се ражда разбойник, предател, убиец.
Много ценности на исляма и християнството се преплитаха заедно и доведоха до философски разсъждения, които могат да бъдат описани като „възнаградени според заслугите“. Воденето на безгрешен живот или „заработването“ на добра карма за себе си – в книгата тези понятия са синоними. Основното нещо е освобождението на душата в резултат на Възнесението.