Konnichiwa Club - "Студени" и "хартиени" къщи в Япония
С настъпването на студовете в България винаги започва отоплителният сезон, когато и хора, и животни могат да се стоплят край топъл радиатор. Всички до такава степен са свикнали с този начин на живот, че не могат да си го представят без отопление. Тъй като в България е студено през есента и зимата и затова се пуска парно в къщите в цялата страна, логично е да се мисли, че същият принцип важи и в други страни. Обаче не е така. Това правило не важи за Япония.
В Япония няма централно отопление като в България, затова много българи и други чужденци страдат през есента и зимата, защото в къщите става непоносимо студено. Струва си да се отбележи, че това не е така в цяла Япония, например в Хокайдо държавните учреждения и повечето къщи имат отопление, защото в Хокайдо е много по-студено през зимата, отколкото в други части на страната.
Като начало си струва да разберем причините, поради които японците решиха да се откажат от централното отопление в домовете и обществените институции в по-голямата част от страната. Кортни Коперноул в статията си говори за причините за живот без отопление, посочени от японците, които познаваше.
Първата причина е вечният въпрос за цената на тази услуга. Почти всеки, с когото е разговарял, е посочил високите цени на парното като основна причина за липсата му в домовете и училищата, каза той. Друг негов познат предположи, че хората харчат пари за парно и затова е неуместно да се плаща за отопление на цялата къща, когато се използват една или две стаи в нея.
Втората причина е чувството за общност. Тя е кръстена от позната баба, която споделя, че си спомня приятни моменти от детството, когато цялото й семейство е било претъпканооколо един, малко котацу, за да вечеряте, да гледате телевизия или да ядете мандарини заедно. За нея къща без отопление не беше неудобство, а извинение за семейството да прекарват времето си заедно и да се стоплят един с друг.
Следващата група причини е свързана не толкова със зимата, колкото с лятото. Много интервюирани от Кортни Коперноул казаха, че къщите са построени, за да бъдат удобни през горещите и влажни летни месеци, а не през зимата. Тъй като е по-лесно да издържите няколко месеца студ, отколкото да умрете от задух и топлина. Освен това, поради факта, че южната част на Япония се мие от топли течения, зимата в южната част на страната е много мека и топла спрямо северната част на страната и България. Друго обяснение беше свързано с традиционните строителни материали за японски къщи: дърво и хартия. Тъй като много къщи са построени от доста запалими материали, централното отопление може да бъде доста опасно.
Защо тогава японците правят "хартиени" къщи? Първо, поради ужасната влажност през лятото в Япония къщите традиционно се строят с тънки материали, тоест материали, които позволяват на въздуха да циркулира свободно в стаята, за да предотвратят буквално къщите от гниене поради влагата във въздуха.
Второ, Япония е страна, разположена в сеизмично активна зона. За японците не е изгодно да строят големи сгради от бетон и желязо, защото ако се случи земетресение или цунами, тези къщи ще се срутят и ще трябва да се строят нови. И от гледна точка на пари е по-лесно да се възстановят „хартиени“ къщи, отколкото „бетонни“. Освен това, това е начин за японските компании да спестят пари, тоест те харчат по-малко пари за изграждането на сграда, отколкото биха могли, съответно, когато продават жилище, това също ще бъде по-евтино.
Разбира се, преувеличаваме, когато се обаждамеЯпонски къщи "хартия". Традиционните японски къщи са по-подходящи за този епитет, отколкото модерните апартаменти и сгради. Принципът при изграждането на сгради обаче е все същият. Фусума и шоджи са направени от хартия в традиционните японски къщи. Fusuma са плъзгащи се врати, изработени от дървени решетки, между които е опъната плътна и здрава хартия. Fusuma обикновено се използват между съседни стаи като разделители на помещения, позволяващи зони да бъдат затворени или пространства отворени, ако е необходимо. В исторически план фусума е била използвана като платна от известни художници, а някои примери могат да бъдат намерени в храмове и замъци. Фусума в обикновените къщи и японските ханове обикновено са декорирани много по-просто. Shoji, от друга страна, са същите фусума, само че се използват повече като врати и прозорци.