Конотация Уикипедия
Конотация(къснолатинскиconnotatio, от латински con - заедно иnoto- отбелязвам, обозначавам) - придружаващото значение на езикова единица.
Конотацията включва допълнителни семантични или стилистични характеристики, които са последователно свързани с основното значение в съзнанието на носителите на езика. [1] Конотацията има за цел да изрази емоционалните или оценъчни нюанси на изявлението и отразява културните традиции на обществото. Конотациите са вид прагматична информация, която отразява не самите обекти и явления, а определено отношение към тях [2] .
Съдържание
Етимология [ ]
Терминът е съставен от латинскотоcon- "заедно" иnoto- "маркирам", "означавам";connoto- "Имам допълнителна стойност" [3] .
История на концепцията [ ]
Понятиетоконотациясе използва в различни хуманитарни науки, но първоначално се появява в логиката. Концепцията за конотация е въведена в семиотиката от датския лингвист L. Hjelmslev в неговата книга Prolegomena to the Theory of Language [4] [5] . К. Бюлер включва в понятието конотация елемент от граматическото значение на думата, който предсказва появата на друга дума в текста (например предлог предсказва съществително в определен случай). [1]
Примери за конотации [ ]
- думата "виелица", обозначаваща силен вятър със сняг, може да служи като конотация в следните комбинации: "пух се завихри като снежна буря", "снежна буря от огнени искри се извиси в небето";
- думата "лисица" има конотации на "хитър", "хитър";
- "петел" - "нахаканост";
- “наг” - “монотонност” [2] , “преследване от непрекъснати упреци” [6] ;
- "вятър" - "непостоянство", "скорост" [2][1] .
Синонимите могат да имат различни конотации: напр."магаре" (конотация - "инат") и "магаре" (конотация - "способност за продължителна работа"). В различните езици конотациите на една дума могат да бъдат еднакви (например думата „лисица“ в много европейски езици), различни или дори противоположни (например конотацията на думата „слон“ на български е „тромавост“, на санскрит – „грациозност“) [2] .