Конституционното право на България_Баглай бник7 6 изд.-784с - Стр.18
Глава 9. Икономически и политически основи на конституционната система 173
§ 5. Обществени сдружения
Това понятие включва както политически партии, така и различни обществени организации – синдикални, младежки, женски организации и др. Броят на такива организации в развитото общество винаги е голям. Обществените сдружения са проява на инициативата на хората, тяхното участие в обществения живот. Следователно те действат като неразделна част от демокрацията и форма на живот на гражданското общество. Конституцията на България гарантира правото на гражданите да създават обществени сдружения и свободата на тяхната дейност (чл. 30).
Обществените сдружения се нуждаят от определени права, установени от закона, и най-вече свободно да изпълняват своите уставни задачи. За целта те създават собствен печат, създават предприятия и други стопански единици, свободно събират членски внос. Те са сами
Раздел III. Основи на конституционния ред
харчат средства от собствения си бюджет, собствен жилищен фонд и т.н. Държавните органи нямат право да се намесват във вътрешната им дейност, но могат да помогнат на някои от тях. Тези асоциации участват в работата на много държавни органи и държавни срещи. Например техни представители участваха в работата на Конституционната конференция, свикана от президента за разработване на проект за конституция. Обществените сдружения тясно си сътрудничат с комисиите на Държавната дума и Съвета на федерацията.
Държавата не е безразлична към целите и задачите на обществените сдружения, тъй като някои сдружения могат да действат за антидържавни и антиобществени цели. Такива асоциациизабранени, изрично забранени или преследвани. Те включват, например, терористични организации, фашистки сдружения и т.н. Ограничаването на правото за тяхното създаване или управление обаче е възможно само въз основа на конституционни или законови норми и само по съдебен ред. В България, за да се провери легитимността на целите и действията на обществените сдружения, е въведена процедура по регистрация, извършвана от Министерството на правосъдието, но отказът за регистрация дава право на обжалване пред съда.
Съгласно Конституцията (част 5, член 13) обществените сдружения, чиито цели и действия са насочени към:
1) насилствена промяна в основите на конституционната система;
2) нарушаване целостта на България;
3) подкопаване сигурността на държавата;
4) създаване на въоръжени формирования;
Тези пет основания са формулирани в изключително стегната форма и поради това изискват значителна детайлизация в специални правни актове или съдебни решения. Това е особено важно
Глава 9. Икономически и политически основи на конституционната система 175
176 Раздел III. Основи на конституционния строй
не е юридическо лице, води до отговорност.
Механизмът за отговорност предвижда предупреждение, спиране, предупреждение, ликвидиране и забрана на екстремистка организация по искане на главния прокурор с решение на съда. Гражданите на Руската федерация, чуждите граждани и лицата без гражданство също са отговорни за изпълнението на такива дейности.
Законът установява правомощията на този орган да упражнява обществен контрол върху спазването на свободата на словото в медиите. По-конкретно, Гражданската камара има право да включва в дискусията граждани, обществени сдружения и представители на медиитевъпроси, свързани със спазването на свободата на словото в медиите, упражняването на правото на гражданите да разпространяват информация по законен начин, осигуряването на гаранции за свободата на словото и свободата на средствата за масово осведомяване, както и да разработва препоръки по тези въпроси. Законът дава и право на Гражданската камара да издава становища за нарушения на свободата на словото в медиите, които в зависимост от съдържащите се в тях заключения могат да бъдат изпращани до регистриращи, надзорни или правоприлагащи органи, до медиите, извършили нарушения, или директно до учредителите или ръководството на тези.
Глава 9. Икономически и политически основи на конституционната система 177
Средствата за масово осведомяване, както и други компетентни държавни органи или длъжностни лица.
Обществената камара се състои от 126 граждани, една трета от които се одобряват от президента на Руската федерация, а две трети се формират от обществени сдружения. Членовете на камарата избират Съвет на Обществената камара и секретар. Федералният закон установява гаранциите и формите на дейност на камарата, правния статут на нейните членове и др.
Обществената камара на България е призвана да съдейства за изграждането на гражданско общество в България, за развитието на демократичната активност на нейните граждани.
Раздел IV. Права и свободи на човека и гражданина
Глава 10. Общи положения
§ 1. Учението за свободата
Основен в конституционното право е институтът на правата и свободите. Той осигурява свободата на народа и всеки човек от произвола на държавната власт. Това е сърцевината на конституционния ред.
Философската основа на тази институция е учението за свободата като естествено състояние на човека и най-висшата ценност след самия живот. Хората започнаха да осъзнават тези истини в зората на създаването на човешкото общество, но бяха нужни векове, за да се изяснятидеи за съдържанието на свободата
и връзката му с държавата.
През XVIII век. има документално затвърждаване на естественото разбиране за свобода.
Декларацията за независимост на Съединените щати от 1776 г. гласи: „Ние считаме следните истини за очевидни: Всички хора са създадени равни и всички са надарени от своя Създател с определени неотменими права, сред които са живот, свобода и стремеж към щастие. За да осигурят тези права, сред хората са създадени правителства, които черпят своята справедлива власт от съгласието на управляваните.
Декларацията за правата на човека и гражданина от 1789 г. (Франция) гласи: „1. Хората се раждат и остават свободни и равни по права. 2. Целта на всеки държавен съюз е да осигури естествените и неотменими права на човека. Такива са свободата, собствеността, сигурността и съпротивата срещу потисничеството."
Глава 10. Общи положения
Втората половина на 20 век белязана от изостряне на идейно-политическата борба около човешките права и свободи. След няколко десетилетия безуспешни опити хората да забравят за свободата, тоталитарните режими рухнаха, правата и свободите се утвърдиха. Етиката и културата са станали мощни съюзници на свободата и правата на човека. Конституционните системи на повечето страни по света определят съответните институции, като ги признават за основни.
Въпреки цялата си многостранност и сложен детерминизъм, съвременната доктрина за свободата може да се изрази накратко в следните основни постулати:
1) всички хора са свободни по рождение и никой няма право да отчуждава естествените им права. Осигуряването и защитата на тези права е основна цел на държавата;
2) свободата се състои в способността да се прави всичко, което не вреди на другия. Следователно свободата на човека не може да бъдеабсолютен, той е ограничен от същото състояние на другите хора. Равенството на възможностите за всички е основата на свободата;
3) границите на свободата могат да се определят само от закона, който е мярката за свобода. Свободата и върховенството на закона не са антагонисти, ако законът е демократичен. Следователно всичко, което не е забранено, е позволено;
4) част от позволеното се определя чрез правата на човека. Консолидирането на правата е необходимо, за да помогне на човек да реализира своите способности, но нито един списък от права не изчерпва съдържанието на свободата;
Раздел IV. Права и свободи на човека и гражданина
5) ограничаването на правата е възможно единствено с цел насърчаване на общото благосъстояние в едно демократично общество.
Разбира се, това са най-общите философски постулати и освен това имат пряко значение само за цялото понятие. Тази доктрина има и други аспекти, като връзката на свободата с морала и политическата култура, без да се отчита коя свобода се изражда в цинична всепозволеност или разрушителна анархия. Но това вече не е сферата на конституционното право.
Основните постулати на доктрината за свободата залегнаха в основата на новата българска конституция, а някои от тях са пряко залегнали в нея. И така, в част 2 на чл. 17 установява, че основните права и свободи на човека са неотменими и принадлежат на всеки от раждането му, а в част 3 - че упражняването на правата и свободите на човек и гражданин не трябва да нарушава правата и свободите на други лица. Този подход допринася за глобалното обединяване на правата и свободите, гарантира съобразяването на българските институции за права и свободи с общочовешките ценности.
Терминът "свобода" се използва в два смисъла, въпреки че те са неразривно свързани. В общ смисъл обозначава състоянието на хората и индивида, което се характеризира с възможностдействайте по свое усмотрение. Този термин в Конституцията играе ролята на основен философски принцип, който се осъществява чрез целия комплекс от конституционни норми. Друго нещо е свободата като субективна възможност за извършване или неизвършване на действия (например свобода на съвестта, свобода на словото и т.н.). В този смисъл терминът "свобода" по същество е идентичен с термина "субективно право", като разликата се обяснява само с факта, че такъв юридически речник се е развил исторически. Но не може да не се вземе предвид, че свободата в субективен смисъл (като субективни права) е правна форма на реализация на свободата на хората и индивида в общия, философски смисъл на думата.
§ 2. Същност на конституционните права и свободи
В каквото и състояние да се намира човек, независимо дали в мястото на постоянното му местожителство или престой (според собствените му дела и интереси), той остава свободно същество, защитено от световната общност, собствената си държава, чийто гражданин е, както и държавата, на която се намира.
Глава 10. Общи положения
разположен. Състоянието на свобода не се дарява от публична власт, а принадлежи на човек по силата на неговото раждане.
Както човек се ражда на света с глава, ръце, крака, ум и сърце, така се ражда и свободен. Това е действие на природата, а в случай на религиозен подход - на Създателя. Съвкупността от основни, т.е. неотменими права е естественото право.
Състоянието на свобода се реализира чрез субективни права, които посочват насоките и формите на използване на свободата. Тези права също имат характер, поради което са неотменими и неотменими. Те се задържат от човек дори когато той самият ги отказва. Но държавата, създадена от хората, за да поддържа свободата, винаги стои на пътя на свободата.условия за реализиране на свободата. Държавата чрез закони установява правата и свободите на човек, след което те стават мярка за възможното, тоест придобиват границите на разрешеното. Консолидирането, защитата, поддържането на правата и свободите, създаването на условия за тяхното прилагане представляват дълга верига от правни актове и действия, чието начало е поставено от конституцията.
Следователно, съгласно конституционните права и свободи
се вземат предвид най-важните права и свободи на човека и гражданина, разкриващи естественото състояние на свободата и получаващи най-висока правна защита.
Раздел IV. Права и свободи на човека и гражданина
Конституционните права и свободи са основният елемент на конституционните правоотношения. Тези правоотношения възникват между човек (гражданин) и държава, пораждайки задължението на държавата да защитава и защитава основните и други права и свободи на всеки отделен човек (гражданин). Той има право не да иска, а да иска защита на права, които държавата е признала за естествени и неотменими. Правоотношенията относно основните права и свободи се различават от правоотношенията относно други права по специален механизъм на защита и по силата на прякото действие на конституцията.
В същото време конституцията свързва основните права и свободи със задълженията на човека и гражданина. Съвкупността от основни права, свободи и задължения формира конституционния правен статут на човек и гражданин. Този статус е мярката за свобода, тоест съчетанието на възможното и правилното в поведението на всеки човек. Този правен статут е в основата на общата правоспособност на дадено лице, тоест му дава възможност да предприеме всякакви правни действия.
Разбирането на връзката между човек и държава като правоотношение не означава тотално регламентирано™. За човек значението на тезиправните отношения се състоят в получаване на защита на техните права (ако е необходимо), а за държавата - в задължението да осигури тази защита. В същото време човек и държавата „подреждат нещата“ относно конституционните задължения на човек (гражданин), а след това държавата, в името на закона и реда и в правни форми, изисква (и понякога принуждава) да спазва тези задължения. Но извън границите на своите задължения и в рамките на правата, защитени от държавата, човек остава свободен. Характерно е, че милиони съзнателни хора в демократичните държави нямат нито един сблъсък с властта през целия си живот.
Конституционните права и свободи имат определен набор от средства и методи за тяхната защита. Те включват:
• механизъм (конституционен су-
• съдебна защита (съдилища с обща юрисдикция и арбитражни съдилища);
• административни действия на органите на изпълнителната власт;
• законна самозащита от страна на лицето на неговите права;