КОНВЕНЦИЯ ЗА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО
1. Детето има право свободно да изразява мнението си; това право включва свободата да се търси, получава и разпространява информация и идеи от всякакъв вид, независимо от границите, устно, писмено или печатно, под формата на изкуство или чрез всяка друга медия по избор на детето.
2. Упражняването на това право може да бъде предмет на определени ограничения, но тези ограничения могат да бъдат само такива, каквито са предвидени в закона и са необходими:
а) да зачита правата и репутацията на другите; или
б) за защита на националната сигурност или обществения ред (ordre public), или здравето или морала на населението.
1. Никое дете не трябва да бъде обект на произволна или незаконна намеса в правото му на личен живот, семеен живот, дом или кореспонденция, или на незаконни посегателства срещу неговата чест или репутация.
2. Детето има право на защита от закона срещу такава намеса или злоупотреба.
1. Държавите - страни по конвенцията, полагат всички възможни усилия, за да осигурят признаването на принципа на обща и еднаква отговорност на двамата родители за отглеждането и развитието на детето. Родителите или, когато е подходящо, законните настойници носят основната отговорност за отглеждането и развитието на детето. Най-добрият интерес на детето е тяхна основна грижа.
2. За да гарантират и насърчат реализацията на правата, изложени в тази конвенция, държавите - страни по конвенцията, предоставят на родителите и законните настойници подходяща помощ при изпълнението на техните задължения при отглеждането на деца и осигуряват развитието на мрежа от детски заведения.
3. Държавите-страни предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че децата, родителитекоито са наети по трудово правоотношение имат право да ползват услугите и съоръженията за гледане на деца, предназначени за тях.
1. Дете, което е временно или трайно лишено от семейната си среда или което, в своя най-добър интерес, не може да остане в такава среда, има право на специална закрила и помощ, предоставена от държавата.
2. Държавите страни, в съответствие с националните си закони, осигуряват заместваща грижа за такова дете.
3. Такива грижи могат да включват, наред с другото, настаняване в приемна грижа, кафала съгласно ислямския закон, осиновяване или, ако е необходимо, настаняване в подходящи институции за грижа за деца. Когато се обмислят варианти за заместване, трябва да се обърне необходимото внимание на желанието за приемственост във възпитанието на детето и на етническия произход, религиозната и културна принадлежност на детето и майчиния му език.
1. Държавите-страни признават правото на детето на образование и, с оглед на постепенното постигане на реализирането на това право въз основа на равни възможности, те, по-специално:
а) въвеждане на безплатно и задължително начално образование;
(b) Насърчаване на развитието на различни форми на средно образование, както общо, така и професионално, осигуряване на неговата достъпност за всички деца и предприемане на необходимите мерки като въвеждане на безплатно образование и предоставяне на финансова помощ в случай на нужда;
в) гарантират, че висшето образование е достъпно за всички въз основа на способностите на всеки чрез всички необходими средства;
г) гарантира, че информацията и материалите в областта на образованието и обучението са достъпни за всички деца;
д) предприемат мерки за насърчаване на редовното посещаване на училище и намаляване на броя на учениците, отпадащи от училище.
2.Държавите-страни предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че училищната дисциплина се поддържа по начин, който е в съответствие с човешкото достойнство на детето и в съответствие с тази конвенция.
3. Участващите държави насърчават и развиват международното сътрудничество по въпроси, свързани с образованието, по-специално с оглед на приноса за изкореняване на невежеството и неграмотността в целия свят и улесняване на достъпа до научни и технологични знания и съвременни методи на преподаване. В тази връзка трябва да се обърне специално внимание на нуждите на развиващите се страни. Член 29 1. Участващите държави са съгласни, че образованието на детето трябва да бъде насочено към:
а) развитието на личността, талантите и умствените и физически способности на детето до техния най-пълен потенциал;
б) насърчаване на зачитането на правата на човека и основните свободи, както и на принципите, провъзгласени в Устава на Обединените нации;
в) възпитаване на уважение към родителите на детето, неговата културна идентичност, език и ценности, към националните ценности на страната, в която детето живее, страната му на произход и към цивилизации, различни от неговата собствена;
г) подготовка на детето за съзнателен живот в свободно общество в дух на разбирателство, мир, толерантност, равенство между мъжете и жените и приятелство между всички народи, етнически, национални и религиозни групи, както и лица от коренното население;
д) насърчаване на уважение към околната среда.
2. Нищо в този член или член 28 не трябва да се тълкува като ограничаващо свободата на лица и органи да създават и управляват образователни институции, при спазване на принципите, изложени в параграф 1 от този член по всяко време и изискването заче образованието, предоставяно в такива институции, отговаря на минималните стандарти, които могат да бъдат определени от държавата.