Корнев А
Както беше отбелязано по-горе, колкото по-късно се откриват нарушенията на писмената реч, толкова по-голяма степен на тежест достигат и толкова по-дълъг курс на корекция е необходим в такива случаи. От това значително зависи и ефективността на корекционната работа. Разработването на програми за скринингови прегледи на деца в предучилищна възраст за идентифициране на предразположеността към дислексия продължава доста дълго време [Gates A., 1940; Lunzer E. et al., 1976; Limbosch N. et al., 1978; Satz P. et al., 1978; Арлин П., 1981]. През последните десетилетия в българския език са разработени оригинални методи за оценка на училищната зрелост и адаптиране на съответните методи [Цеханская Л.И., 1978; Куинджи Н. И., Сорокина Т. Н., 1981; Симерницкая Е. Г., 1991; Бугрименко Е. А. и др., 1992; Архипова И. А., Матвеева А. А., 1994; Чередникова Т.В., 1996]. В по-голямата си част обаче те нямат конкретен фокус върху идентифицирането на предразположеност към някакво разстройство, което намалява практическата им стойност. Освен това не всички отговарят на изискванията за скрининговите методи: те изискват твърде много време за преглед и специално обучение за използването им.
В логопедията за ранно откриване на предразположеност към дисграфия се използват задачи, които оценяват готовността за овладяване на анализа на звуковия състав на дума [Спирова Л. Ф., 1970; Бесонова Т. П., Грибова О. Е., 1994]. Този метод има доста надеждна прогноза, но само за онези нарушения на писмената реч, чийто произход е пряко свързан с липсата на формиране на фонематичен анализ. За оценка на риска от дислексия неговата прогнозна стойност е незначителна. Недостатъкът на този метод е, че поставя в неравностойно положение децата, които са посещавалипредучилищни детски заведения и тези, които са били отглеждани у дома. Последните, които нямат възможност да получат необходимото обучение в тези умения в детската градина, разбира се, се справят по-зле с тези задачи и без достатъчно основание могат да бъдат причислени към рисковата група. Строго погледнато, тези техники не са методология, тъй като изследователската процедура не е формализирана, не е определен стандартен набор от задачи, няма единни критерии за интерпретация и възрастови норми.