Кошмар в Лисабон и почивка в Лужники
В сряда българският национален отбор играе с Португалия в мач от втория кръг на груповата фаза на Купата на Конфедерациите. Sportbox.ru припомня всичките ни предишни срещи с действащия европейски шампион.

Мостовой бунт
Евро 2004. Заключителна част. Групова фаза. 2-ри кръг
Голове:Манише 7. Руи Коста 89.
Преди мача всички говореха само за конфликта между Георги Ярцев и Александър Мостов, който си позволи да критикува подхода на наставника към тренировъчния процес. Според един от лидерите отборът едва се справи с испанците в началния кръг (0:1), тъй като "натоварванията, които треньорският щаб й предложи в класната стая, бяха прекомерни". Халфът се усъмни и в шансовете на тима да напусне групата, заради което бе изгонен от състава. Но това беше само една от причините за поражението в мача, който от началото до края следваше сценария на домакините на турнира.
Неуспешната игра на Вадим Евсеев, който стана главният герой на преходните игри с Уелс, позволи на Маниша да отвори сметка в самото отваряне, което направи почти невъзможно напускането на групата. Всички надежди за успешен изход избледняха преди почивката, когато реферът в двусмислена ситуация изгони Сергей Овчинников за игра с ръка. Шансовете на България да се реваншира в малцинството на препълнения лисабонски "Ещадио да Луш" изглеждаха илюзорни.
Нашите успяха да издържат почти до последния съдийски сигнал, но Руи Коща след страхотен пас на младия Кристиано Роналдо, който игра едва четвърти мач за националния отбор, все пак принуди Вячеслав Малафеев да извади топката от мрежата, който работи неуморно през второто полувреме. Трябва да отдадем дължимото на Ярцев, който пое цялата отговорност и не хвърли всичко върху съдията.
- Началото на мача показа, че не всички се справиха с вълнението - каза Ярцев в интервю за Sport-Express. Но не искам да хвърлям вината върху никого. Всички загубиха, особено аз.
„Извинявай още веднъж. Довиждане!"

Световно първенство 2006. Квалификационен турнир. 3-ти кръг
Голове:Паулета, 26. Роналдо, 39, 69. Деко, 45. Симау, 82. Пети, 89, 90. – Аршавин, 79.
И само няколко месеца по-късно, вместо реванш, отборът ни претърпя едно от най-болезнените поражения в историята си и причините за това бяха няколко. Първо, португалците загубиха сензационно точки от Лихтенщайн (2:2) няколко дни преди това, така че България попадна в горещата им ръка. Второ, епидемията от наранявания - на разположение на Ярцев имаше само 17 готови за бой играчи. Трето, домакините имаха Кристиано Роналдо, който след Евро 2004 стана главната звезда на националния отбор. Но всичко това не оправдава случилото се с българския отбор в Лисабон.
Топки за всеки вкус летяха във вратите на нашия отбор, повечето от които можеха да претендират за титлата на най-добрите в целия квалификационен кръг. Експерименталната тактика на Ярцев с петима защитници не даде резултат, а към края на срещата случващото се на терена предизвика чувство на срам. Португалецът стъпка обезкръвения български национал на тревата на столичния Жозе Алваладе, нанасяйки му най-голямото поражение от 1912 г. насам. Ярцев в крайна сметка се пречупи и напусна резервната скамейка след шестия гол срещу Малафеев, а в съблекалнята не обели нито дума за играта. Но на пресконференцията той се държеше съвсем различно от преди четири месеца, хвърляйки тежък камък в градината на отделенията.
„Много ме е срам от тази игра“, цитира Ярцев „SE“. - За това, че отборът игра без воля, без инициатива. Никога не стрелямпоемат отговорност за резултата. Но не е ли време да попитаме играчите? Вероятно, ако облечеш фланелка на националния отбор, ако защитаваш честта на страната си, значи трябва да отговаряш на такова високо ниво? Съжалявам за този кошмар. Всяко поражение може да те научи на нещо. Но ако видите, че отборът играе безотдадено, тогава разбирате: хората не искат да работят с треньора Ярцев. Извинете още веднъж. Довиждане.
Започни от нулата
Световно първенство 2006. Квалификационен турнир. 10-ти кръг
В родното Черкизово на Семин нашият отбор наистина успя да даде битка на страхотната Португалия, въпреки факта, че мачът беше толкова труден за тях, колкото и в първия кръг. В края на първото полувреме Алексей Смертин успя да си изкара два жълти картона за 5 минути, но домакините и без капитана по нищо не отстъпваха на съперника, демонстрирайки съвсем друг отборен дух. Младият отбор на Санкт Петербург Аршавин - Кержаков постоянно измъчваше защитата на португалците, а Игор Акинфеев напълно използва шанса си да се закрепи пред вратите на националния отбор. Юрий Семин не скри гордостта си от играчите си, въпреки че тогава все още не знаеше, че нашият отбор няма да успее да победи Словакия (0:0) в последния кръг и в резултат на това дори не влезе в плейофите.
Лужники помогнаха да отмъстят
Световно първенство 2014. Квалификационен турнир. 3-ти кръг
Възможността наистина да върне услугата на българския национален отбор се появи едва седем години по-късно, когато в него настъпи ерата на Фабио Капело. Прието е да помним италианския специалист във връзка с космическия му хонорар, но в началото той го оправда с резултатите. Отборът ни на старта на квалификационния турнир победи Северна Ирландия (2:0) и победи Израел (4:0), а дотогава стана ясно, че билетът ще се играе между България и Португалия. Среща очи в очи на Лужникивлезе в ключова роля, но Капело изглеждаше самоуверен и заяви, че няма да напусне резервната скамейка дори при резултат 0:9 в полза на гостите.
Срещата не беше много наситена, но започна динамично благодарение на ранен гол на Кержаков след грациозно предаване на Широков. В оставащото време до мача отборите мериха тактически тренировки, като на моменти радваха с положения за гол. С течение на времето подопечните на Капело успяха да извадят от игра Кристиано Роналдо, а до този момент Акинфеев не позволи на лидера на Реал да се отличи. България взе най-важните три точки, които изиграха почти основна роля за крайната победа в квалификационния кръг.
- Теренът беше много труден, не беше лесно да се работи с топката - каза португалският защитник Мигел Лопеш пред Съветския спорт. - Техническите екипи на такова покритие при такова време по принцип се затрудняват. Но всички тези приказки за качеството на моравата не са извинение.
Смяна на ролите
Световно първенство 2014. Квалификационен турнир. 5-ти кръг
Приликата се състоеше в ранен гол, който прекъсна рекордната "суха" серия на Акинфеев в националния отбор (761 минути). Вината за пропуснатия гол не беше на вратаря – кучетата трябваше да бъдат закачени на Дмитрий Комбаров, който не попречи на Постига да затвори паса при изпълнение на свободен удар. Положението на българите стана още по-нестабилно след две принудителни смени - Файзулин и Анюков през първото полувреме. Португалецът доведе въпроса до уверен реванш, но отборът все пак получи добра преса.
Всичко се промени няколко седмици по-късно, когато българите загубиха позорно в Белфаст (0:1), пропилявайки цялото предимство пред конкурентите в групата. Ако не беше Израел, който сензационно отне точки от основния си конкурент (1:1), те трябваше да се класират за Бразилия през плейофите. Въпреки това, във финалната част наВъв всеки случай не завърши добре за нас.
За първи път без Роналдо
Приятелски мач
Отне още две години, за да разберем, че Капело не е на път, след което националният отбор беше поверен на Леонид Слуцки. Съчетавайки длъжности в националния отбор и клуба, специалистът постигна значителен напредък в резултатите и успя да изведе България до финалите на Евро 2016. Срещата с Португалия бе първа в програмата за подготовка на тима за гостуване във Франция, а резултатите й вдъхнаха оптимизъм.
Все пак трябва да се отбележи, че подопечните на Фернандо Сантош за първи път играха срещу България без Роналдо. Португалският наставник реши да не претоварва капитана в мач без турнирна стойност, така че до известна степен се усещаше неудовлетвореност. Друг е въпросът, че победата с като цяло смислена игра все пак събуди вдъхновение. Най-вече благодарение на попадението на Широков след зрелищна комбинация в края на срещата и сблъсъка между Артем Дзюба и Пепе, който българинът спечели.
- Пепе и Бруно Алвеш са страхотни играчи, силни. Но безумно положително, - отбеляза Дзюба. - Често се шегувахме, разменяхме фрази на терена. Удоволствие е да играеш срещу такива футболисти. Във всеки случай за мен да играя мач срещу тези момчета е страхотно преживяване. Дано не съм изглеждал като момче за бичуване.