Кости на лицевия череп
Максиларната косте двойка, образува долната вътрешна повърхност на орбитата. Има приблизително тристенно тяло и четири израстъка. Предната повърхност на тялото е обърната напред и навън. Тази повърхност има добре дефинирана вдлъбнатина, нареченакучешка (кучешка) ямка.Четирипроцеса се простират от тялото.Следните процеси са от голямо значение за външната повърхност на черепа:алвеоларенилиалвеоларен(на неговата алвеоларна дъга има дупки, в които са корените на зъбите са разположени);челен израстък, насочен към челната кост, участва в образуването на костната основа на носа;зигоматичен израстъксе свързва със зигоматичната кост;палатинучаства в образуването на костното (твърдо) небце. Вътрешният ръб на предната повърхност на тялото на челюстната кост, заедно с носните кости, участва в образуването накрушовиден(водещ към носната кухина)отвор. Отпред, като че ли заобикаляйки пириформния отвор, максиларната кост се свързва със своята чифтна кост и образува издатина -преден носов шип, който ясно изпъква в долната част на пириформения отвор и е ориентир в конструкцията на човешката глава.
Зигоматичната костиграе важна роля в пластичността на лицето и до голяма степен определя неговия напречен размер. Тази сдвоена кост има израстъци, от коиточелнияте насочен нагоре и се свързва с челната и клиновидната кост. Другият израстък,темпорален,е насочен назад и участва в образуването наябълчната дъга.Зигоматичната кост участва във формирането на орбитата.Зигоматичната косте важна архитектурна част на лицето, затваряйки зигоматичните процеси на фронталната, темпоралната и максиларнатакости на лицевия череп по отношение на мозъка. Страничната повърхност има формата на четирилъчева звезда и леко изпъкнала под формата на хълм.
Носни кости- сдвоени малки четириъгълни кости, свързани по протежение на средната линия, участват в образуването на гърба на носа, неговата костна основа. В долната част образуватгорния ръбна крушовидния отвор,горния ръб– моста на носа.
В носната кухина садолната носна раковина, вомерът, небната кост.Последната участва в образуването на носната и устната кухина.
Мандибуларната косте от особено значение в пластичната хирургия на лицето. Тази кост е несдвоена. Състои се оттялои дверазклонения: дясно и ляво. Долната част на тялото се нарича неговаоснова. В предната част на тялото имаментално възвишение, отдясно и отляво на което и малко по-надолу саментални туберкули. В горната част на тялото на тази кост се намира нейнатаалвеоларна част, която има отвори, в които се поставят корените на зъбите на долната челюст.
Клонът на долночелюстната кост се подразделя на два израстъка:коронарен и ставен, между които има вдлъбнатина -прорез.Короноидният израстъке разположен отпред, той е плосък и служи като място за прикрепване на силен темпорален мускул.Съставният израстъкима в края си глава, включена в образуване на темпорално - мандибуларна (мандибуларна) става. На мястото, където клонът му се отклонява от тялото на долната челюст, еъгълът на долночелюстната кост. Долната челюст е подвижна кост на черепа и има форма на подкова. С възрастта формата на долната челюст се променя. При стари хора, поради загуба на зъби, алвеоларните издатини се разтварят, височината на тялото на долночелюстната костнамалява и се появява така наречената „жабешка” челюст, а устата става „мърмореща”.