Коза - прочети
Валери Мисилюк
Мисилюк Валери Олегович
("Истории за лекари")
Борка Сохос е феномен. Ако не беше естественият му оптимизъм, той отдавна щеше да почива в лудница! Той твърди, че произлиза от французите. не знам Може би. Той наистина прилича на Д'Артанян. Когато мълчи. Изразителни черни очи. Коса на нивото на раменете. Лицето е тясно. Антените са тънки над горната устна. Четката е под дъното. Тогава всички бяхме с бради като пубите на петнадесетгодишните момичета. Но Sohos има някаква четка за зъби като цяло.
Висок, гъвкав. Ръцете и краката са с еднаква дължина. Но когато той говори, загасете светлината! Какво е д'Артанян? Порт товарач! Той всички е кози!
Още когато бяхме втора година в медицинското училище, той се сети да създаде галерия от домашни хирурзи. Обиколих хостела с тетрадка. Всички желаещи бяха записани. На следващия ден по списък събрах от всички по пет рубли. Уж на материала за бюстовете. И което е характерно, почти всички тъпаци предадоха парите. Тогава той взе назаем бебешка количка от семейство Леня и изчезна. Върна се вечерта. Количката включва:
Торба с гипс, открадната от травматологията, където Борка работеше като санитар.
Три интравенозни откраднати, виж по-горе.
Мивка с петна от мазилка, вижте по-горе.
Двадесет и седем бутилки пристанище Анапа, честно закупени в магазина.
Три бутилки водка, виж по-горе.
Първо, бъдещите светила на вътрешната хирургия взеха премедикация от Анапа с малко количество водка. След това маестро Сойос замеси гипс в леген. И ние от своя страна, вкарвайки парчета тръби от капкомери в ноздрите си, потапяхме глупавите си пияни лица в разтвора. Като ги намажете с крем предварително. И търпеливо изчака гипсът да се втвърди. Дишаха през тръбички. До сутринта формулярите бяха готови. Борис не ходеше на училище. Когато всички се върнаха от работаи видях в коридора на общежитието, на стената, зловещи барелефи, рисувани с акварели. Но не беше възможно да победим Сохос. Той благоразумно изчезна. Когато страстите утихнаха, той се възмути:
- Кози! Ти нищо не разбираш от истинско изкуство! Учи добре. Но винаги научава нещо. Тогава целият курс се смее. На изпита по фармакология забрави да сложи запетая в рецептата. Взе хемороидна супозитория 1500 грама вместо 15.00. Професорът се усмихна.
- За кого си, Сохос, назначена такава свещ?
- Значи се старая за вас, професоре! - Не разбрах хумора на Борка.
- Коза! Има две точки!
През втората си година беше медицинска сестра в болницата. И току що дойде от едно момиче от медицинския факултет. Катрин! Златен медалист. Смятах се почти за лекар. И гонеше Борка като куче. Извадете го там. Измийте тук. Иди правете клизми на бабите. Иди го направи, дядо! Като, това не е кърмене, да се слагат клизми! Той се разбра с една пациентка от отделението как да постави Катя на мястото й. Разработи сценария. Този пациент трябваше да бъде подготвен за иригоскопия. Тоест на сутринта имаше нужда от клизма. Борката вече трябваше да бяга на училище, другите му сестри го пуснаха рано. Но Катрин не го пуска:
– Ще си направиш клизма, и си свободен! - Скоро обиколката на професора, тя няма да се изцапа преди обиколката. Облечена, момиче. Той ще носи кърпа на кръговете. Сервирайте професора - избършете ръцете си. Пет минути по-късно Борка дотичва до Екатерина. Яростни очи:
- Катрин! Нещо не е наред с пациента. Тя неохотно следва Сохос в санитарното помещение.
- Ето виж! - Боря вкарва круша в дупето на пациент, застанал в коляно-лакътна позиция. Преси. И вода шурти от устата му! Джет! Боря пак натиска - пакструйка! Третият е същият. Тук мозъкът на Катя не издържа! Тя избяга, забравила цялата си амбиция. Викове към целия отдел:
- Другарю професор! Пациентът има ректум в устата си! - Тогава кариерата й се пропука! Щом започне да командва, всички се сещат за ректума. И се смеят!
- Козел, професоре! – ядоса се Борка. - Получих забележка! За тормоз над медицинския персонал.
След това го направиха изкупителна жертва за някакъв всеобщ бой в дискотека. И го изритаха от четвърта година медицинско!
- Тук козите живеят в деканата! Всъщност спах на стол в ъгъла! Ако започна да се бия, всички ще легнат! - Вярно е. Борка не се научи да се бие никъде и не го хареса. Но имаше вроден талант да се бие! Веднъж след зимен риболов отидохме с него на ресторант. Топло. Точно в палта от овча кожа и огромни ботуши. Шарабани и палта от овча кожа бяха предадени на гардероба. Биячът беше приятел там и ни пуснаха вътре. След третата чаша водка Сохос се стопли. И му стана скучно. Хайде, - казва той, - да организираме имитация на карате. И тогава никой не танцува. Излязохме на дансинга и започнахме да се преструваме, че се караме. Бийте се леко с плъстени ботуши по главата. За автентичност на снимката изпъшках страшно! И тогава сервитьорката дотича. Моят приятел. Тя се хвана за Борка и вика:
- Защо биеш Шурик! Спри да правиш това! - Той я бутна с дланта си пружинираща и тя полетя през цялата зала. И попадна право на масата на едни грузинци.
- Блъскаво! Защо бие момичето? - И тръгваме! Грузинците на Борка наводнени. И за това се изправиха някои моряци:
- Чернодупетите направо са се ядосали! - В хода на колани с значки отиде. Някак си се измъкнахме от общата купчина, набързо взехме палтата от овча кожа и се прибрахме. Измит, обръснат, облечен. И решихме да вземем такси за колесниците. Но не тукбеше. Не карайте до ресторанта! Всичко е отцепено от полицейски коли. Битката продължава да бушува. Полицията се опита да ги разпръсне с палки и газ. Но хората се обединиха. И той стана единен фронт за победа над ченгетата. Тогава дори по "Гласът на Америка" за това клане беше предадено:
- Милицията разпръсна демонстрация на прогресивни младежи!
И неясно как, но изгонен от института Сохос, той се озовава в армията в Ангола. Тогава не знаехме, че СССР воюва в Ангола със Сомалия! Борка се върна като герой. Получава Ордена на Червеното знаме.
- Ходихме на лов с офицерите! На глиганите! На джип. Глигани там, почти като съветски. Само опашката с пискюла стърчи нагоре! Приятен бизнес! Хвърлих граната в стадото и събирам месото! Така случайно попаднахме в сомалийските окопи. Към замаскиран команден пункт. Ами ние - французите, че сомалийците, че дивите свине. Имаше гранати. Беше гореща битка! Пих след водата от локвата. И спечели амебна дизентерия!
- А ето и козите! Дадоха ми заповед! Ще има дузина ролки тоалетна хартия! И тогава от вестниците дупето, като макак, стана червено, с тази дизентерия! И боли ужасно!
Сохос тихо удари в лицето заместник-декана, който го изгони без причина. И той продължи обучението си. герой! Воин-интернационалист! Успешно завършен. Ожени се за жена от Ленинград. И той отиде с нея в града на Нева. И изчезна.
Пет години по-късно идвам в Санкт Петербург. Не вземайте такси. Качвам се при някакъв частен търговец на развалена ръждясала "стотинка". Погледнах по-отблизо - Борка Сохос!
- Седнете - казва той - да отидем безплатно! - Исках да хвърля неща на задната седалка, а там спеше дете на малко повече от годинка. В разноцветен гащеризон, вече малък. Къдравите черни къдрици са избити изпод цветен шал. Тясно красиво лице. момиче! Той сложи чантата в багажника.
-Твое ли е, дете?
- Дъщеря! Душка! Евдокия! Кози - акушери убиха жена ми! Умира при раждане. Те казват:
- Трябваше да се спаси или майката, или детето! Кози! Защо не и двете? Така че сега го вземам със себе си. Всъщност работя в болница. Но трябва да работиш като таксиметров шофьор. Не, добре, къде бърза тази коза с всички колела на Волга? Ами хора! Кози и кози!
Защо мълчи?
- И какво, по дяволите, става с нея! Кисело мляко на мехурчета и спи! Люлее я в движение. Всяка сутрин преди работа и вечер бомбардирам таксиметровия шофьор! Вече е свикнала. След това вземам баба си. Тя също има нужда от почивка. Тя просто не ми говори дълго време. Майка й беше по-приказлива! А Душка още нито дума не е казала. Не, вижте как ме преряза тази ченгеджийска коза!
Как върви работата в болницата?
- Да добре. Само едни болни кози! Почти всички. Тогава идва един козел: Борис Евгениевич! Имам клепнали уши! Помогне! И тогава съдбата не се добавя!
- Оперирах го. Ушите са нормални! Още нямах време да махна шевовете, но той вече започна да танцува. И най-важното, козата, облечете водолазка! И през нощта той започна да го сваля от момичето набързо! Изглежда, че съдбата му се оформя! И всички шевове се разкъсаха! Идва сутрин:
- Докторе, помогнете! - Не съм го оперирал повторно! Да ходи такава уха коза! И като цяло, за всички беше така. Сега работи добре. И първо ме настаниха в гнойно отделение. Всички операции - кожна пластика при изгаряния и ампутации. Един професор ще дойде на обиколка, ще види, че кракът на човек, например, гние шест месеца. И назначава ампутация.
- Какво съм аз за теб? Горски санитар? Той назначи цели три ампутации за следващата седмица! Дълго, виждате ли, хората се лекуват! Броят на леглодни дни в отделението е слаб. за него,Предполагам, коза, нокти, а след това, отрязани или не, той мисли! Е, сетих се как ме лекуваха кубинците с рана в Ангола. И тогава нашите коняджии искаха да ми ампутират крака! Професорът идва след седмица. Всички мои пациенти са доволни.
„Така е по-добре за нас“, казват те. - Няма нужда от ампутация!
- Хайде хайде! - заинтересува се професорът. Отстранява гнойните им превръзки и там червеите се роят в големи количества! Отгледах ги специално за месо! Половин килограм телешко не съжалявам. И под червеите раните вече са чисти! Изядоха цялата гной! И не се интересуват от здрава тъкан! Слава Богу, козата спря да ходи на обиколките ми!
- В Sohos - казва той - в отделенията, като в селска тоалетна. Личинки сами! Изглеждайте отвратително! - Но краката на мъжете са цели! И тогава той започна да работи в нормален отдел. Защо сме като кози! Всичко за работа, да за работа. Да поговорим момичета! Вчера доведох тук една коза!
- Какво става с теб, шофьора, всички спирачки скърцат? - Казва ми.
- Скърцат и скърцат, не слушам.
- Отвратително е да ходя! Бихте ли ги смазали, или нещо такова!
- Или пипа седи тук! Мирише на смес от парфюм и пот! Вълнуващо! Проследих я! Почти забравих за Душка. Как мъжкият отиде да хвърля хайвера си! Но той се сдържа! Цял ден след това колата миришеше на секс!
- А онзи ден - който седне - всички смърдят на лайна! Дори Душка се върти. Някакви задници през цялото време. Е, мисля, че хората отидоха! Кози! И тогава той излезе да се стопли и една кравешка палачинка се залепи за подметката ми! И откъде са кравите в Санкт Петербург? И Душка, между другото, лъжеше глупости тогава! Е, не е ли животът на коза?
Вече наближавахме крайната цел на пътуването ми. И изведнъж някакъв идиот на деветка със затъмнени стъкла рязко сряза Борка! Едва имаше време да натисне спирачките. Евдокия се изтърколизадна седалка! Тя стана от пода. Черните й очи светкаха!
- Коза! Коза! Коза! Коза! Коза! – бяха първите й думи.