Кралската обсерватория Гринуич - АНГЛИЙСКИ в идеален ред
Гринуич (Greenwich) е бивше предградие на Лондон, сега един от градските квартали на столицата на Великобритания. Това място е известно преди всичко с Кралската обсерватория, разположена на висок хълм в живописен парк. Сигурно е трудно да се намери човек, който да не е запознат с думи като "Гринуич меридиан" и "Гринуич време", които са пряко свързани с този древен научен комплекс. А през 1967 г. обсерваторията в Гринуич става музей, чиято колекция включва около седем хиляди експоната. Тук работи и отлично оборудван планетариум.
Кралска обсерватория. От тук се отчита цялото време на света.
Историята на обсерваторията обаче е тясно свързана не само със звездното небе, но и с морската навигация. Основан е през 1675 г. от английския крал Чарлз II - за съставяне на звездни карти, календари и таблици, които биха помогнали на моряците да намерят точно географската дължина на местоположението на своите кораби. За обсерваторията монархът отделя парцел от собствената си земя в Кралския парк на Гринуич. Първият режисьор с титлата Кралски астроном е талантливият млад учен Джон Фламстид. Той се настанява в обсерваторията с двама помощници и без забавяне започва да наблюдава звездите и математическите изчисления.
Джон Фламстид, първият кралски астроном.
Специално за телескопите архитект Кристофър Рен проектира осмоъгълна стая (Octagon Room), а освен това е предназначена и за ... официални приеми. Именно в него Фламстид разговаря с младия български цар Петър, който посещава Гринуич по време на пътуването си в Европа. Суверенът покани помощникФламстид – Едмънд Халей (Edmond Halley) да дойде да работи в България, но той отказва.
Известната осмоъгълна стая (Octagon Room).
Гледайки малко напред, трябва да кажа, че Халей е предопределен да стане вторият директор на обсерваторията в Гринуич. Той влезе в тази позиция, вече като известен учен. Халей става известен с наблюденията си на движението на Луната спрямо звездите и с точното изчисляване на орбитата на кометата, която сега носи неговото име, известната комета на Халей.
Едмънд Халей, втори директор на обсерваторията в Гринуич, става известен с наблюденията си на движението на Луната спрямо звездите и с точното изчисляване на орбитата на комета.
Що се отнася до осмоъгълната стая на обсерваторията в Гринуич, сега там има музейна експозиция. Един от най-интересните експонати е часовников механизъм, проектиран от известния майстор Томас Томпиен. Това е най-точният часовник от началото на 18 век. Те се навиват само веднъж годишно и са използвани от първия директор на обсерваторията Фламстид при измерване на скоростта на въртене на Земята.
Въпреки това, малко след като Фламстид започна да прави наблюдения на звездите, беше открито, че основата на осмоъгълната стая постепенно провисва и следователно не може да става въпрос за каквато и да е точност. Фламстид трябваше да премести работата си в малка пристройка в градината. Впоследствие е разширен от неговите наследници и получава името „Меридиан“. По време на своите наблюдения Flamsteed събра и обработи огромно количество данни за местоположението и движението на звездите. След смъртта му през 1719 г. е публикуван звездният каталог, съдържащ звездни карти и таблици, съставени от наблюденията на Фламстид.
А пет години по-рано, през 1714 г., кралска комисия учредява награда от 20хиляди лири стерлинги на някой, който намери точен начин да определи една от географските координати - географската дължина. Освен истински учени и изобретатели, необичайно щедра награда привлече огромен брой шарлатани, които предложиха най-невероятните решения. Можете да се запознаете с тези забавни проекти в една от експозициите на музея.
Проблемът е решен с изобретяването на високоточни и надеждни часовници - хронометър. Той е проектиран от часовникаря Джон Харисън. Сега беше достатъчно да калибрирате хронометъра на Гринуичкия меридиан, който се съгласихме да считаме за нула, и да го вземете със себе си на пътуване или пътуване. Хронометърът продължаваше да показва това лондонско време във всяка друга точка на Земята, въпреки че местното време, определено като лондонското време, използвайки астрономически методи от височината на Слънцето, вече беше различно. Следователно изчисляването на географската дължина беше сведено до определяне на разликата между тези две времена. Знаейки, че Земята се върти на 15 градуса дължина за един час, не е трудно да се изчисли дължината на всяка географска точка от разликата ...
Хронометърът е най-точният и надежден часовник.
Цяла галерия в музея е посветена на часовникаря Гарисън и носи неговото име. Тук можете да видите четири хронометъра, проектирани от майстора между 1730 и 1759 г.
Джон Харисън, часовникар, изобретател на хронометъра.
Интересно е да се запознаете и с това как през 18 век обсерваторията в Гринуич е давала сигнал за точния час. Червена топка на времето беше монтирана на шпила на една от кулите му. Точно в 1300 часа топката падна и моряците настроиха това време на хронометрите си.
Падането на топката върху този шпил означава точно 13 часа 00 секунди.
Могада видите в музея и ... самия прочут нулев гринуички меридиан. Преминава се през така наречения Airy Meridian Circle, разположен в една от стаите на сградата на Меридиан. Този инструмент, инсталиран от седмия директор на обсерваторията, кралския астроном Джордж Ейри, през 1851 г., беше изключително точен и с него бяха направени повече от 600 000 наблюдения. За по-голяма прегледност дворът на обсерваторията е пресечен и със специално начертана линия, маркираща меридиана. Винаги снима туристи, стоящи с единия крак в западното, а другия в източното полукълбо на Земята. Вярно е, че служителите на музея се шегуват, че не трябва да се увличате с това, за да не предизвикате „раздвоение на личността“. В близост има машина, готова за продажба на всеки, който иска сувенир „Сертификат за времето“, удостоверяващ престоя на нулевия меридиан.
Известният Гринуички меридиан.
С течение на времето през 1893 г. обсерваторията в Гринуич е оборудвана с огромен рефракторен телескоп, тогава един от най-големите в света. Куполът, под който се намира, е може би най-забележителната сграда от целия този древен научен комплекс. С този телескоп учените успяха да наблюдават далечни звезди и галактики и дълго време Гринуичката обсерватория остана един от основните астрономически центрове на Земята.
Куполът, под който се намира рефракторният телескоп.
Рефракционен телескоп на обсерваторията Гринуич.
И все пак до средата на 20-ти век, след като вече се оказа в границите на столицата на Великобритания, обсерваторията започна да губи предишното си значение поради силното замърсяване на въздуха. Ето защо в крайна сметка беше решено да се отвори музей тук, където винаги има много посетители. Между другото, на техните услуги, в допълнение към всички музейни експонати, и най-многоистински телескоп. Размерите му обаче не са твърде големи и го гледат не далечни звезди и планети, а... някои лондонски забележителности.
Вечерните екскурзии до този астрономически музей са особено популярни сред туристите. В тъмното небето над Гринуичката обсерватория се прорязва от ярък лазерен лъч, насочен точно по нулевия меридиан на нашата планета.
Лазерен лъч от Гринуичката обсерватория. Лъчът е насочен точно по нулевия меридиан на нашата планета.