Кратък речник на международноправните термини, Юридически факултет
МЕЖДУНАРОДНО ВЪЗДУШНО ПРАВО - клон на международното право, който представлява съвкупност от международни правни принципи и норми, уреждащи отношенията между държавите за целите на международните въздушни съобщения. Международното въздушно право урежда междудържавните отношения, възникващи в процеса на установяване, осъществяване и развитие на въздушните съобщения. Предмет на международното въздушно право са отношенията между държавите, свързани с правния режим на въздушното пространство и международния въздушен трафик.
МЕЖДУНАРОДНО ДЛЪЖНОСТНО ЛИЦЕ - обикновено гражданин на всяка държава, който е на служба в секретариата на международни организации, член на персонала на секретариата на такива организации.
МЕЖДУНАРОДНО КОСМИЧЕСКО ПРАВО - съвкупност от правни принципи и норми, които регулират отношенията между държавите в процеса на изследване и използване на космическото пространство и небесните тела и определят техния правен режим.
МЕЖДУНАРОДНО МОРСКО ПРАВО - набор от правни принципи и норми, уреждащи отношенията между държави, както и международни организации, възникващи във връзка с тяхната дейност при използването на моретата и океаните и техните ресурси, а в някои случаи и въздушното пространство над отделни морски зони (например проливи, открито море).
МЕЖДУНАРОДНО ПРАВО (международно публично право) - специална правна система, състояща се от договорни и обичайни норми и принципи, които регулират отношенията между нейните субекти, изразяващи тяхната относително съгласувана воля. Международното право урежда отношенията между държавите, създадените от тях международни организации и определенидруги субекти на международното общуване (държавообразни образувания, националноосвободителни движения). Източници на международното право са международни договори и международни правни обичаи, спомагателни източници - актове на международни организации, решения на международни съдебни и арбитражни органи, международноправна доктрина.
МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА е клон на международното право, който представлява система от норми и принципи на международното право, уреждащи международната защита на правата и основните свободи на лицата и действащи като международни стандарти за националното право.
МЕЖДУНАРОДНА ПРЕСТЪПНОСТ - най-тежкото международно противозаконно деяние, което посяга върху основите на съществуването на държави и нации, подкопава най-важните принципи на международното право и заплашва международния мир и сигурност. Проектостатей на Комисията за международно право относно отговорността на държавата подчертава, че „международно противоправно деяние, произтичащо от нарушение от страна на държава на международно задължение, толкова фундаментално за жизнените интереси на международната общност като цяло, представлява международно престъпление“.
МЕЖДУНАРОДНО НАКАЗАТЕЛНО ПРАВО - система от принципи и норми, уреждащи сътрудничеството на държавите при предотвратяването, разследването и наказването по специален начин за извършване на престъпления, предвидени в международни договори.
МЕЖДУНАРОДНО НАКАЗАТЕЛНО ПРАВОСЪДИЕ - международен съдебен механизъм и процедура, създадени от световната общност от държави за разглеждане на наказателни деликти и престъпления на физически и юридически лица от международен характер.
МЕЖДУНАРОДНО ЧАСТНОПРАВО- съвкупност от правни норми, уреждащи гражданскоправни отношения от международен характер. Международният характер на тези правоотношения се проявява по-специално във факта, че в тях участват чужди граждани, чуждестранни юридически лица и чужди държави; свързани са с територията на две или повече държави; обектът на такива правоотношения е вещ, намираща се в чужбина. Източниците на международното частно право са както актовете на вътрешното законодателство на държавите, така и международните договори.
МЕЖДУНАРОДНИ МЕЖДУПРАВИТЕЛСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИVIENE - постоянни асоциации на държави, създадени въз основа на международно споразумение с цел насърчаване на решаването на международни проблеми, предвидени в съответния учредителен документ, и развитието на всестранно сътрудничество между държавите.
МЕЖДУНАРОДНИ РЕКИ - реки, които протичат през територията на две или повече държави и чието използване е предмет на международни правоотношения между крайбрежните държави. Всяка част от международна река е под суверенитета на държавата, в чиито граници тече.
МЕЖДУНАРОДЕН ПЕРСОНАЛ- служители на международни организации. При упражняването на официалните си правомощия те са независими от държавата, на която са граждани, и от държавата, в която се намира седалището на международната организация. Статутът на международните служители се определя от уставните документи на съответната организация и международни договори.
МЕЖДУНАРОДНО СПОРАЗУМЕНИЕ - споразумение между две или повече държави или други субекти на международното право относно установяването, изменението или прекратяването на техните взаимни права и задължения в политически, икономически или др.отношения. Международният договор е основният източник на международното право. Международен договор е общо понятие, което обхваща всички международни споразумения, които могат да имат различни имена: договор, споразумение, конвенция, пакт, харта, комюнике, протокол и т.н. Независимо от конкретното им наименование, всички договори имат еднаква правна сила.