Крауроза на вулвата
Краурозата на вулвата е заболяване, характеризиращо се с прогресивна атрофия, склероза на кожата и лигавиците на външните гениталии. Често при общ процес се засяга и вагината. Заболяването се развива главно в менопаузата поради недостатъчно производство на полови хормони в яйчника.
Най-честият и ранен симптом на заболяването е болезнен сърбеж на външните полови органи, понякога придружен от усещане за парене. В резултат на развиваща се атрофия се свиват малките срамни устни, клиторът, а след това и големите срамни устни, перинеумът и ингвиналните гънки. Линията на косата на големите срамни устни става оскъдна. Входът на влагалището постепенно се стеснява и поради това сексуалният контакт е болезнен, а в бъдеще е напълно невъзможен. Гребени, пукнатини, ожулвания, в които се въвеждат микроорганизми, допринасят за появата на язви във вулвата.
Протичането на заболяването е хронично с периодични ремисии. При лечението се предпочита локалното приложение на хормонални препарати под формата на мехлеми. Благоприятен ефект, особено при вторични възпалителни прояви, се осигурява от мехлеми с глюкокортикоиди (синафлан, синалар, локакортен-Н и др.). За терапевтични цели на възрастните жени се предписват лекарства от женски полови хормони перорално. Терапевтичният комплекс включва биостимуланти: екстракт от алое, FiBS, апилак. В тежки случаи са показани криохирургични ефекти и като най-радикална интервенция - вулвектомия.
Прогнозата за живота обикновено е благоприятна. Патологичните промени не са склонни да обърнат развитието. При използването на квантовата терапия са получени обнадеждаващи резултати.