Криза на растежа, RBC пазар
Търговската медицина се превърна в единствения растящ сегмент на пазара на услуги през последните две години, следва от бюлетина на аналитичния център към правителството на Руската федерация. През първото тримесечие на 2016 г. обемът на платените медицински услуги се увеличава с 4,3% спрямо същия период на 2014 г.
Според RBC Market Research през 2015 г. обемът на пазара на платени медицински услуги в абсолютно изражение възлиза на 671,5 милиарда рубли, което е с 9,1% повече от предходната година. В същото време темпът на растеж се забави спрямо 2014 г., когато беше отчетено увеличение от 20%, което съответства на предкризисното ниво от 2006-2008 г.
Устойчивият растеж на българския пазар на платени медицински услуги може да се счита за следствие от политиката на правителството в областта на здравеопазването и намаляването на достъпността на лекарствата по задължителното здравно осигуряване, смятат експертите. „Ръстът на платените медицински услуги в България през последните години се дължи до голяма степен на намаляването на предлагането на медицинска помощ, заплащана от държавата“, казва Гузел Улумбекова, ръководител на Висшето училище по организация и управление на здравеопазването, експерт в областта на организацията на здравеопазването. „По този начин държавните разходи за здравеопазване през 2016 г. в сравнение с 2014 г. са намалели с 15% (470 милиарда рубли) в съпоставими цени. При тези условия е много важно да се подобри ефективността на общественото здравеопазване. В Москва публичното финансиране от 2013 до 2015 г. е намаляло със 17% в сравними цени (от 310,4 милиарда на 259,1 милиарда рубли). Намаляването на това финансиране е съпроводено с намаляване на медицинския персонал и болничните легла (от 2011 г. до 2015 г. броят на лекарите е намалял с 14%, леглата - с 21%). В същото време се увеличи потокът от пациенти. Вярно е, че оптимизацията, извършена в столицата, е разреждане на потокапациенти и информатизацията в поликлиниките подобри пропускателната способност на системата, но това не е достатъчно“, казва експертът. Според Гузели Улумбекова информатизацията на здравеопазването и други мерки, насочени към подобряване на управлението, могат да намалят разходите с до 10%, но не повече.
В резултат на това има „изстискване“ на поне някои платежоспособни граждани в сферата на платената медицина (частни клиники, платени услуги в държавни и ведомствени клиники). А тези, които не могат да платят, просто губят достъп до медицински грижи.
Клиентски поток
Според RBC Market Research по-голямата част от българите, както и преди, предпочитат да се лекуват в държавни клиники, но делът им постоянно намалява. Ако през 2015 г. 79,4% от анкетираните граждани са използвали държавна медицина, то през 2016 г. - 76,6%. В същото време 45,3% са ползвали услугите на частни клиники, а 10,9% от анкетираните съобщават, че са получавали консултации и срещи на частно от лекари, които познават. 11,8% от анкетираните изобщо не са търсили медицинска помощ през последната година.
Показателно е, че всеки втори пациент на държавни клиники през изминалата година е трябвало да прибягва до услугите на търговската медицина. До голяма степен поради недоволството на пациентите от безплатната медицинска помощ се осигурява потокът от нови пациенти в търговския сегмент. „Като цяло наличието на медицинска помощ в публичния сектор значително намаля през последните две години и много пациенти търсят качествена помощ в платения сектор. Освен това в частни клиники са идвали пациенти, които по различни причини не могат да пътуват за лечение в чужбина. Това са чиновници, попаднали под санкциите, и средната класа, която не е имала достатъчно средства за товатип пътуване“, обяснява Алексей Живов, главен лекар на новата многопрофилна болница „Илински“ (част от Clinic Management Group), която трябва да отвори врати през първото тримесечие на 2017 г.
От безплатната медицина пациентите се отнемат и от някои висококвалифицирани специалисти, които нямат отношение към новото ръководство на държавните клиники. „Сега в много държавни клиники не купуват консумативи за оборудване, на някои места дори нямат превръзки, да не говорим за скъпи лекарства - финансирането е намалено, всички знаят това. В резултат на това много наистина страхотни лекари или търсят работа на непълно работно време в частни клиники, или просто отиват да работят в тях “, казва Владимир Александровски, главен изпълнителен директор на мрежата от стоматологични клиники Dental-Fantasy, работеща в премиум сегмента.
Ценова борба
Ако държавните лечебни заведения се провалят в борбата за клиенти, те продължават да играят значителна роля на пазара на ценообразуване на платени услуги. Оборудваните за сметка на държавата зали за ядрено-магнитен резонанс и операционни, ако не свалят цените на пазара, значи не позволяват да ги повишават.
„Не трябва да забравяме, че платените услуги, предоставяни на базата на бюджетна медицинска институция, водят до намаляване на наличието на безплатни грижи“, отбелязва заместник-главният лекар на Московския регионален изследователски клиничен институт. М.Ф. Владимирски и медицински директор на мрежата от клиники "Медси"
Павел Богомолов. Според него има ясен конфликт на интереси: от една страна, лечебното заведение печели по този начин пари, включително за ремонт на помещенията, където идват пациентите, от друга страна, използва оборудването, закупено за осигуряване на програмата за държавни гаранции (тоест безплатна помощ), за да реализира печалба. ПриВ този случай пациент, който плаща за преглед или посещение при лекар в обществена клиника, получава същата услуга, както при политиката на CHI. „Ако решите да използвате платени услуги в обществена клиника, най-вероятно ще трябва да се справите с опашки и други характеристики на безплатната здравна услуга“, казва Павел Бранд, медицински директор на мрежата Family Clinic. Въпреки това факторът цена често се оказва решаващ за пациента.
Според RBC Market Research публичният сектор на медицинските услуги като цяло се характеризира с нисък дял на удовлетвореност на пациентите. Едва 6% от анкетираните пациенти са напълно доволни от грижите в държавните клиники, други 30,4% са доволни, но с някои оплаквания.
Пазарна перспектива
Важна тенденция през последните години е намаляването на дела на платените медицински услуги в сянка. По този начин, според RBC Market Research, сенчестият сегмент в Москва и региона е намалял наполовина от 2005 до 2015 г. Ако към момента на започване на изследването 51% от всички услуги в медицината в региона са били платени „от джоба си“, то през 2015 г. – едва 25%. Интервюираните експерти отдават тази положителна и стабилна тенденция на промените в организацията на медицинското обслужване, предимно в безплатната медицина. Поведението на лекаря стана по-регулирано, всичките му действия се проверяват, включително от представители на застрахователни компании.
Обемът на сенчестия сектор на пазара, както през настоящата, така и през 2017 г., ще продължи систематично да намалява - според анализатори с 3% годишно. Предполага се, че с развитието на частния медицински пазар в България, оптимизирането на дейността на държавните клиники, разширяването на списъка с медицински услуги, удобството на местоположението на лечебните заведения, както и постепенното излизане на България от икономическатакриза, част от българите ще преминат от сенчести плащания към закупуване на необходимите медицински услуги по законен начин. Според RBC Market Research през 2016-2017 г. сенчестият сегмент ще заема 19% от пазара на платени медицински услуги.
Според прогнозите на анализаторите тази година обемът на пазара на платени медицински услуги в България ще се увеличи с 6,6%, което ще се дължи основно на нарастващите цени поради инфлация за много платени услуги в лечебни заведения с различна форма на собственост. В същото време легалният платен сектор може да нарасне до 423 милиарда рубли до края на годината, тоест с 12% в сравнение с 2015 г.
През следващите години, според експерти, процесът на прехвърляне на част от безплатните медицински услуги на платена основа също ще продължи. Реформата в здравеопазването води до намаляване на броя на държавните клиники, често без осигуряване на подходяща замяна. В резултат на това капацитетът на общественото здравеопазване е намален, в резултат на което все повече граждани са принудени да кандидатстват за определени услуги в частни клиники или да ги заплащат в държавни лечебни заведения.
Мигранти срещу корпорации
През последните две години делът на сегмента на доброволното здравно осигуряване на българския пазар е намалял: ако през 2013 г. платените клиники са приемали 25% от пациентите по полици за доброволно здравно осигуряване (ДЗО), сега средното е не повече от 19%. Пазарът се свива поради намаляване на активността на основните играчи на него - корпорациите. „VMI беше засегнат от намаления в големи компании, банки, където традиционно служителите бяха осигурени със социален пакет с най-широко покритие за VHI“, обяснява намаляването на осигурените пациенти Лариса Крюкова, съпредседател на Асоциацията на частните клиники на Москва и Централния федерален окръг, който ръководи мрежата от клиники Crede Experto. Според неяПо думите компаниите също са на път да намалят покритието на VHI: „На първо място, те отказват стоматологията и болничната помощ като най-скъпите компоненти на политиката на VHI. Или всеки път, на индивидуална основа, те преценяват дали да плащат за този или онзи служител в стационара.
Но двигател на растежа в сегмента на частните програми за доброволно здравно осигуряване за втора поредна година е законът, който задължава мигрантите, които искат да работят в страната, но нямат българско гражданство, да закупят полици за доброволно здравно осигуряване.
През 2016 г. 22% от пазара на платени медицински услуги в България ще бъде в сегмента на ДМС.