Кръвен тест за тромбоцитна агрегация с adp, изследване на агрегацията в лабораторията
Повишената агрегация е маркер за хиперагресивен синдром и тромбофилия. Най-често се използват турбидиметричният метод на Борн, който се основава на регистриране на промени в светлинното предаване на богата на тромбоцити плазма и методът за изследване на тромбоцитната агрегация, базиран на анализа на флуктуациите на светлинното предаване, причинени от случайна промяна в броя на частиците в оптичния канал.
Изследователски материал.Цитратна богата на тромбоцити плазма
Методът на изследванесе определя от реда на работа на конкретен тип агрегометър.
Като индуктори най-често се използват разтвори на ADP, ристоцетин, колаген, адреналин и арахидонова киселина. Могат да се използват и разтвори на тромбин, серотонин и др.
Агрегация на тромбоцитите с ADP
Излагането на малки дози ADP (обикновено 1*10 -7 mol) води до образуването на двойна вълна на агрегация. Първата фаза (първична вълна) зависи от добавения екзогенен ADP, а втората фаза (вторична вълна на агрегация) възниква поради освобождаването на собствените агонисти, съдържащи се в тромбоцитните гранули. Големи дози ADP (обикновено 1*10 -5 mol) водят до сливане на първата и втората вълна на агрегация.
При анализа на агрегограмите се обръща внимание на общия характер на агрегацията (едновълнова, двувълнова; пълна, непълна; обратима, необратима) и скоростта на агрегация. Появата на двувълнова агрегация при стимулиране на ADP при концентрации, които обикновено причиняват обратима агрегация (обикновено 1-5 μmol), показва повишаване на чувствителността на тромбоцитите, а развитието на едновълнова непълна (и често обратима) агрегация при стимулиране на ADP при концентрации от 10 μmol или повече показва нарушение на реакцията на освобождаване на тромбоцитите.
Агрегиранетромбоцити с ристоцетин
Определянето на тромбоцитната агрегация с ристоцетин в плазмата се използва за количествено определяне на фактора на von Willebrand. Методът се основава на способността на ристоцетина да стимулира in vitro взаимодействието на фактора на von Willebrand с тромбоцитния гликопротеин Ib. В повечето случаи на болестта на von Willebrand, агрегацията на ристоцетин е нарушена с нормален отговор към ADP, колаген и адреналин. Нарушение на агрегацията на ристоцетин се открива и при болестта на Bernard-Soulier. За диференциация се използва тест с добавяне на нормална плазма: при болестта на фон Вилебранд, след добавяне на нормална плазма, агрегацията на ристоцетин се нормализира, докато това не се случва при синдрома на Bernard-Soulier. Индуцираната от ристоцетин тромбоцитна аглутинация е намалена в повечето случаи на болестта на von Willebrand, с изключение на тип IIB.
Агрегация на тромбоцитите с колаген
Агрегацията на тромбоцитите с колаген има доста изразена латентна фаза, по време на която се активира фосфолипаза С. В зависимост от концентрацията на използвания реагент, продължителността на тази фаза може да бъде 5-7 минути. След завършване на този период в тромбоцитите протичат процеси, водещи до образуването на вторични посредници, в резултат на което се развива секрецията на тромбоцитни гранули и синтеза на тромбоксан А2, което е придружено от рязко увеличаване на междутромбоцитното взаимодействие.
В лабораторната и клинична практика най-често колагенът се използва в крайна концентрация от 50 μg/ml, но колагените на различни фирми могат да имат различно действие, което трябва да се има предвид при използването им.
Агрегация на тромбоцитите с адреналин
Адреналинът, при контакт с тромбоцитите, взаимодейства с α2-адренергичните рецептори, което причинява инхибиранеаденилат циклаза. Възможно е механизмът, който е в основата на прилагането на ефекта на адреналина и развитието на първата вълна на агрегация, да не зависи от образуването на тромбоксан А2, реакцията на освобождаване или синтеза на фактора на агрегацията на тромбоцитите, но е свързан със способността на адреналина директно да променя пропускливостта на клетъчната мембрана за калциеви йони. Втората вълна на агрегация възниква в резултат на реакцията на освобождаване и производството на тромбоксан А2.
Агрегация на тромбоцитите с арахидонова киселина
Arachidonic acid is a natural aggregation agonist, and its action is mediated by the effects of prostaglandins G2 and H2, thromboxane A2, and includes the activation of both phospholipase C, followed by the formation of secondary messengers, mobilization of intracellular calcium and expansion of the cell activation process, and phospholipase A2, which directly leads to the release of endogenous arachidonic acid. Агрегацията на тромбоцитите с арахидонова киселина се извършва доста бързо, така че кривата, характеризираща този процес, е по-често едновълнова.
За предизвикване на агрегация на тромбоцитите се използва арахидонова киселина в концентрации от 10 -3 -10 -4 mol. Когато работите с арахидонова киселина, трябва да се има предвид, че това вещество се окислява много бързо във въздуха.
Тест за агрегация с арахидонова киселина се препоръчва в случаите на използване на лекарства, които влияят на реакцията на агрегация (например ацетилсалицилова киселина, пеницилин, индометацин, делагил, диуретици), което трябва да се вземе предвид при оценката на резултатите от изследванията.