Кукла клоун (Павел Черепюк)
1. Изоставена къща
За първи път дванадесетгодишният Едуард видя кукла-клоун в празна къща на съседна улица. Къщата на Maple Street е празна от десетилетия. Едуард и приятелите му са посещавали тази къща повече от веднъж, но никога не са се качвали на втория етаж. Защо се страхуваха да направят това, никой от момчетата не можеше да каже. Но в един есенен ден тримата приятели решили да се върнат в изоставеното имение. Както обикновено, те си пробиха път през дупка в старата ограда, обрасла с храсти. Вратите на къщата бяха плътно затворени, а прозорците заковани с дъски. Но на единия прозорец две дъски са откъртени. И момчетата се качиха в къщата без особени затруднения. Но не беше обикновен есенен ден, Едуард почувства някакво безпокойство. - Хайде да се качим горе, каза приятел на Едуард, чието име беше Александър: - Чудя се какво има там горе. Момчетата не знаеха защо никога не се изкачваха по старите дървени стълби. Нещо ги уплаши, първо решиха, че това стълбище не е безопасно. Едно стъпало беше счупено, още няколко се огънаха. Момчетата се страхуваха да не паднат по стълбите. Но в този ден всичко беше различно, сякаш нещо ги теглеше към втория етаж. И Александър без повече приказки се качи по стълбите. Катери се, като стъпваше внимателно на всяко стъпало. Горе момчето се обърна и погледна укорително останалите. Момчетата ги последваха. Едуард стана втори, а Игор тръгна последен. Беше половин година по-млад от приятелите си, нямаше още дванадесет. От тримата той беше най-внимателен. Но нямаше нищо общо с възрастта му. Но тъй като Игор имаше строги родители. И летеше за скъсани или изцапани дрехи, за счупени колене и охлузвания. Сякаш родителите му не знаеха, че момчето не може да порасне без да мине през това. Александър мина през първата врата, която срещна. INстаята беше в полумрак, светлината идваше през мръсното стъкло. Но момчетата успяха да забележат фигура в ъгъла. Мъж с бледо лице погледна момчетата. - Това е клоун! - извика Александър Едуард забеляза, че непознатият наистина имаше червена къдрава коса и червен кръгъл нос. Очите на момчетата бяха свикнали с приглушената светлина и бледо гримирано лице с червена усмивка сега се очертаваше по-ясно. Клоунът беше облечен в жълто с бяла и синя яка на арлекин. Големи червени обувки пристъпиха по дървения под. И ръка в бяла ръкавица се протегна към Александър. - Какво правиш тук? – попита объркано момчето. В крайна сметка контрастът беше толкова значителен. Не очаквате да видите клоун в стара изоставена къща. Едуард залитна назад и Игор се блъсна в гърба му. Това, което се случи след това, беше като сън. Момчето изглеждаше очаровано и забелязваше всички детайли. Когато двете ръце на клоуна лежаха на раменете на Александър, Едуард забеляза, че тънките нишки се простират нагоре от четките. На левия ръкав забеляза синя лепенка. Когато момчето погледна лицето на ухиления клоун, изпадна в ужас. Нито един мускул под грима му не потрепна, а очите му бяха мъртвешки стъклени. Едуард се обърна и бутна Игор с думите: - Да бягаме от тук! момчетата изтичаха надолу по стълбите, но в самото дъно Игор падна по няколко стъпала. Едуард го прескочи и изтича до прозореца, през който се процеждаше слънчева светлина. Той изглеждаше като нещо далечно в тази сумрачна къща. - Чакай Ед! Игор извика, но момчето спря на улицата едва когато излезе. Едва тогава помогнал на приятеля си да се качи през прозореца. - Скъсах панталоните си, когато паднах, сега ще влетя, изскимтя Игор, докато вървяха през тревистата градина. Когато стигнаха до оградата, той спря и попита: - Къде е Алекс, защо се бави толкова? Той ли ене ни последва? Момчетата се обърнаха, но не видяха своя приятел. Надничаха безуспешно между дърветата, в далечината се виждаше само сива къща. Вече започваше да се стъмва и здрачът обгръщаше градината. - Беше кукла, не е истински клоун - каза Едуард. - Не видях никого, когато отидох до вратата ти затвори всичко за мен и тогава избягахме. И кой беше там? Защо Алекс не излиза? какво стана там - Той беше сграбчен от кукла-клоун. - Какво говориш? Самата кукла не може да атакува никого, струваше ви се. Едуард си спомни нишките, които се простираха от ръцете на клоуна - Някой я контролираше и този някой грабна Алекс. Но кой може да бъде в изоставена къща с кукла? - Става тъмно, трябва да се прибирам. Ед, да вървим. Алекс ще ни настигне. Някакви кукли ти се сториха и откъде са дошли тук - по-скоро се успокои Игор. Без да поглежда назад, той пропълзя през дупката в оградата. Когато момчето вече беше от другата страна, се чуха думите му: - И без това ще летя в скъсаните си гащи. Преди да се изкачи през дупката, Едуард погледна къщата и забеляза някаква фигура в прозореца на втория етаж. Който и да бе грабнал Александър, сега ги гледаше как си тръгват. За миг залезното слънце освети бялото лице на прозореца с червена коса, стърчаща на всички посоки. Момчето се качи в дупката и последва Игор. Вървяха през целия път мълчаливо, Александър не ги настигна. Тази нощ Едуард имаше кошмар, в който клоун с червена коса и нос със същия цвят влиза в спалнята му. Отваря уста, разкривайки остри зъби. - Ти ме остави - каза клоунът с гласа на Александър: - Ти не ми помогна и то ме сграбчи, сега е твой ред. Тънки пръсти с нокти се протегнаха към врата му. Момчето се събуди ужасено. Едуард не излизаше от къщата няколко дни. И седмица след инцидента разбрахче семейството на Александър се е изселило от града. Но той знаеше, че синът им е тук. По същия начин, както е, контролната кукла под формата на клоун. И след още една седмица в града пристигна странен цирк.
2. Странен цирк
Едуард и Игор излязоха на разходка на брега на реката. След изчезването на Александър момчетата вече не отидоха в изоставената къща. Но това все още не можеше да ги спаси от опасността, която се настани в града им. Октомврийският ден е облачен и хладен, с много малко жълти листа, останали по дърветата. И на голите клони момчетата забелязаха нишки. Те блестяха в слабата светлина на облачен ден. - Какво е това, попита Игор, гледайки озадачено нишките, опънати между тънки стволове на дървета. Нишката звънна като струна от допира на момче: - Здрава е като въдица. Едуард сам издърпа конеца между две дървета, тя започна да разклаща тънките клони, през които минаваше. Стана ясно, че това е една плътна нишка, оплетена около дърветата. - Трябва да се отървем от тях - каза Игор и извади нож. Когато острието докосна нишката, всичко на брега звънна. Едуард почувства, че нещо не е наред и искаше да спре приятеля си. Но се оказа твърде късно. Острието на ножа преряза конеца. И със свистене на опъната струна започна да се развива. И краят на нишката, мигайки, удари Игор по врата и го усука няколко пъти. Другият край стискаше дясната китка. И момчето беше издърпано няколко метра нагоре. Игор се рееше между две дървета с протегната настрани ръка. Главата отпуснато падна на гърдите, а ножът изпадна от ръката. Нишките се забиха толкова силно във врата и ръката, че потече кръв. Краката на момчето висяха на височина метър и половина от земята, той стана връзка. Тялото на Игор се олюля известно време и всичко на брега беше в разногласие и звън. Едуард, ужасен, започнаотстъпи към пътеката, но докосна опъната линия. И нещо жълто-червено се спусна отгоре. Момчето помислило, че това е поредният труп, но когато разбрало, че не е така, го обхванал още по-голям ужас. На тънки конци висеше кукла - клоун. Същата ухилена кукла с червена коса. Конецът беше опънат и клоунът вдигна ръка и посочи Едуард. Момчето избяга ужасено. Едуард така и не се прибра, той падна на тревата и нямаше сили да стане. Мина четвърт час, може би повече. Момчето седна и погледна към дърветата, където висяха клоунът и приятелят му. После насочи поглед към къщите. Беше по средата между града и гората. Първоначално Едуард искаше да се прибере и да разкаже на родителите си за всичко. Но тогава си спомни отпуснатия висящ труп на Игор. И за ножа, който падна от ръката му. Той се изправи и реши, че трябва да завърши това. Може да разчита само на себе си. В края на краищата вече е отнело три деца. И възрастните не правят нищо, сякаш нищо не се случва. Нещо странно се случва с този град. Едуард вдигна ножа си и се опита да не гледа към трупа на приятеля си. В крайна сметка това може да го лиши от решимостта му. Момчето прерязало конеца, на който висела куклата. И спомняйки си съдбата на Игор. Той бързо се скри зад едно дърво, точно навреме въдицата удари със сила ствола. Едуард преряза втората нишка и краката на клоуна увиснаха отпуснати във въздуха. Третият конец ударил момчето по ръката, но то успяло да го дръпне и се отървало само с дълбока рана над ръката. Напрежението на всички нишки се разхлаби, остана последният удар. И момчето го приложи, куклата падна на земята. Момчето ритна куклата до ръба на брега. Едната му ръка висеше отпуснато над водата. Момчето пак удари куклата. И тя полетя в реката, вдигайки пръски. Едуард погледна тъмната вода на реката, течаща към града. Няколко метра по-късно куклатаизплува. И потокът отнесе куклата към пречиствателната станция. Откъдето водата идваше по тръбите до къщите на жителите на града. Едуард дълго гледа следите на куклата, отнесена от потока. Над повърхността до самата сива структура се виждаше глава с червена коса.
Никой не намери трупа на Игор, няма нишки на брега. Градът не реагира на това по никакъв начин и никой не повярва на Едуард. Родителите на Игор казаха, че синът им е отишъл при роднини. Те станаха като сомнамбули като родителите на Алис и Александър. Нещо се случи с възрастните, те бяха като хипнотизирани и се държаха неадекватно. Тази есен изглеждаше като кошмар, сполетял града. Събитията се развиха с абсурда на сън. Никой, дори родителите му, не обърнаха внимание на разказите му за случилото се с приятелите му. Чувстваше се сам, сякаш целият свят го беше изоставил. Родният град изглеждаше непознат и чужд. Няколко дни след като Едуард хвърли куклата клоун в реката, беше дъждовна нощ. Валеше до сутринта и Едуард дълго не можа да заспи. Чу капките по стъклото и погледна към спящия си брат. И момчето си помисли, че тя може да стигне и до брат му. Това нещо, заселило се в града, приема различни образи, но е много по-ужасно от изоставена къща, странен цирк или марионетка. На следващата сутрин дъждът беше спрял и навсякъде имаше локви и потоци, стичащи се по улиците в канализацията. Едуард излезе на разходка, тръгна покрай потока, течащ по ръба. Две момчета пускаха хартиени лодки. Момчето, сякаш хипнотизирано, гледаше потока дъждовна вода. Част от него е изляла в решетката на канализацията. Едуард спря, когато му се стори, че някой е неговото завещание от мрака на канализацията. Но след това реши, че тойизглеждаше и продължи, и не забеляза как потокът го изведе от града. Там той се вля в реката. Момчето погледна в далечината и погледът му се спря върху сивата пречиствателна станция. - Там ли си? Знам, че сега си там - каза Едуард, гледайки бетонната сграда, на няколкостотин метра от него. Преграждаше реката и течеше през ръждясалата решетка. Но част от водата изтече по тръби в градската канализация. И сега, тъй като Едуард хвърли куклата във водата, тя е вътре. И през водата прониква в къщата. Градът никога няма да бъде същият...