Курсова работа по грип
Език на произведенията
Теми за есе
Грип: Курсова работа 2 | Страница 1 от 5 [Общо 5 записа] | 1 2 3 4 5 » |
Грипът е тежка вирусна инфекция, която засяга мъже, жени и деца от всички възрасти и националности. Грипът е съпроводен с висока смъртност, особено при малки деца и възрастни хора. Грипните епидемии се появяват всяка година, обикновено през студения сезон, и засягат до 15% от световното население.
Периодично повтарящи се, грипът и острите респираторни инфекции се разнасят през целия ни живот за общо около 1 година. Човек прекарва тези месеци в неактивно състояние, страда от треска, обща слабост, главоболие, отравяне на тялото с токсични вирусни протеини.
Грипът и острите респираторни инфекции постепенно подкопават сърдечно-съдовата система, намалявайки средната продължителност на живота на човек с няколко години. При тежки случаи на грип често настъпват необратими увреждания на сърдечно-съдовата система, дихателните органи и централната нервна система, провокиращи сърдечно-съдови заболявания, пневмония, трахеобронхит и менингоенцефалит.
Терминът "остро респираторно заболяване" (ОРЗ) или "остра респираторна вирусна инфекция" (ОРВИ) обхваща голям брой заболявания, които до голяма степен са подобни едно на друго. Основното им сходство е, че всички те се причиняват от вируси, които навлизат в тялото заедно с вдишания въздух през устата и назофаринкса, както и че всички те се характеризират с еднакъв набор от симптоми. Пациентът има няколко дни температура, болки в гърлото, кашлица и главоболие. Най-често срещаното респираторно заболяване е остър ринит (хрема); причинява се от редица свързани вируси, известни като риновируси. При възстановяване,всички тези симптоми изчезват и не оставят никакви следи. Въпреки това би било напълно погрешно всички остри респираторни инфекции и остри респираторни вирусни инфекции да се наричат грип. Грипът се причинява директно от грипния вирус (Myxovirus influenzae), принадлежащ към семейството на ортомиксовирусите.
Грипът и ТОРС са на първо място по честота и брой случаи в света и представляват 95% от всички инфекциозни заболявания. В България годишно се регистрират от 27,3 до 41,2 милиона случая на грип и други остри респираторни вирусни инфекции.
Има няколко версии за произхода на думата "грип" (остаряло наименование на грипа). Според една от тях тя се е родила в Италия в средата на 15 век, след сериозна епидемия, която се приписва на влиянието (влиянието) на звездите. Според други хипотези тази дума идва от латинското "influere" (нахлувам) или от италианското "influenza di freddo" (последствие от охлаждането). Холандската дума "griep", която се използва разговорно като английската "flu", произлиза от френската "gripper" и е сборен термин за голям брой респираторни заболявания, причинени от повече от 100 вируса, които причиняват инфекции на горните дихателни пътища.
Първото споменаване на грипа е отбелязано преди много векове - още през 412 г. пр.н.е. описание на грипоподобно заболяване е направено от Хипократ. Грипоподобни огнища са отбелязани и през 1173 г. Първата документирана грипна пандемия, отнела много човешки животи, е през 1580 г.
През 1889-1891 г. възниква умерено тежка пандемия, причинена от вирус от типа H3N2.
Печално известният "испански грип", причинен от вируса H1N1, се появява през 1918-1920 г. Това е най-силната известна пандемия, отнемаща повече от 20 милиона живота според консервативни оценки. От "испански грип" сериозно засегнати 20-40%население на света. Смъртта дойде много бързо. Човек все още можеше да бъде абсолютно здрав сутрин, до обяд щеше да се разболее и да умре до вечерта. Тези, които не са умрели в първите дни, често са умирали от усложнения на грипа, като пневмония. Необичайна особеност на "испанския грип" е, че той често засяга млади хора (обикновено децата и възрастните хора са първите, които боледуват от грип).
Причинителят, вирусът на грипа, е открит от Ричард Шоуп през 1931 г. Вирусът на грип А е идентифициран за първи път от английските вирусолози Смит, Андрюс и Лейдлоу (Национален институт за медицински изследвания, Лондон) през 1933 г. Три години по-късно Франсис изолира грип B.
През 1940 г. е направено важно откритие - вирусът на грипа може да се култивира в пилешки ембриони. Това отвори нови възможности за изучаване на грипния вирус.
Тейлър за първи път изолира вируса на грип С през 1947 г.
През 1968-1969 г. имаше средно тежък "хонконгски грип", причинен от вируса H3N2. Пандемията започна в Хонг Конг в началото на 1968 г. Най-често от вируса боледуват възрастни хора над 65 години. Общият брой на починалите от тази пандемия е 33 800.
През 1977-1978 г. е сравнително лека пандемия, наречена "български" грип. Вирусът на грипа (H1N1), който причини тази пандемия, вече е причинил епидемия през 50-те години на миналия век. Затова първи пострадаха родените след 1950 г.
Структура и свойства
Грипният вирус (Mixovirus influenzae) принадлежи към семейството на ортомиксовирусите. Има сферична структура и размер 80-120 нанометра.
Ядрото на вируса съдържа едноверижна отрицателна РНК верига, състояща се от 8 фрагмента, които кодират 10 вирусни протеина. РНК фрагментиимат обща протеинова обвивка, която ги обединява, образувайки нуклеопротеин.
Отвън вирусът е покрит с липидна мембрана. Именно липидите са отговорни за тежката интоксикация, която засяга човек по време на заболяване. На повърхността на вируса има издатини (гликопротеини) - хемаглутинин (наречен на способността за аглутинация на червените кръвни клетки) и невраминидаза (ензим). Хемаглутининът осигурява способността на вируса да се прикрепи към клетката. Невраминидазата е отговорна, първо, за способността на вирусната частица да навлезе в клетката гостоприемник и, второ, за способността на вирусните частици да напуснат клетката след репродукцията.
Нуклеопротеинът (наричан още S антиген) е структурно постоянен и определя вида на вируса (A, B или C). Повърхностните антигени (хемаглутинин и невраминидаза - V-антигени), напротив, са променливи и определят различни щамове на един и същи тип вирус.
Схематична структура на грипния вирус
Вирусът на грип А обикновено причинява умерено до тежко заболяване. Засяга както хората, така и някои животни (кон, прасе, пор, птици). Вирусите на грип А са отговорни за появата на пандемии и тежки епидемии. Има много подтипове на вирус тип А, които се класифицират според повърхностните антигени - хемаглутинин и невраминидаза: в момента са известни 16 вида хемаглутинин и 9 вида невраминидаза. Вирусът е специфичен за вида: това означава, че по правило вирусът на птиците не може да зарази прасе или човек и обратно.
Електронна микроснимка на грипен вирус А
Вирус на грип В Подобно на вируса на грип А, той може да променя своята антигенна структура. Тези процеси обаче са по-слабо изразени, отколкото при грип тип А. Вирусите тип В не причиняват пандемии и обикновено причиняват локални огнища и епидемии, понякогаобхващащи една или повече държави. Избухванията на грип тип В могат да съвпаднат или да предшестват тези на грип тип А. Вирусите на грип B циркулират само в човешката популация (често причиняват заболяване при деца).
Вирусът на грип С е малко проучен. Известно е, че за разлика от вирусите А и В, той съдържа само 7 фрагмента от нуклеинова киселина и един повърхностен антиген. Заразява само хора. Симптомите на заболяването обикновено са много леки или изобщо не се проявяват. Не предизвиква епидемии и не води до сериозни последствия. Той е причина за спорадични заболявания, по-често при деца. Антигенната структура не е подложена на такива промени, както при вирусите тип А. Заболяванията, причинени от вируса на грип С, често съвпадат с епидемия от грип тип А. Клиничната картина е същата като при леки и умерено тежки форми на грип А.