Латинско-български речник на имената на растенията с показалец на българските еквиваленти
Латинските научни наименования на растенията служат за обозначаване на различни класификационни рангове (таксони) на представители на растителното царство и традиционно имат международен статут, тъй като се използват в писмена и устна реч на всички литературни езици.
Най-много са имената на основните таксони, тоест имената на видовете растения, състоящи се от името на вида и специфичния епитет. Но има и тричленни и дори четиричленни комбинации, когато в рамките на вида се разграничава подвид, вариация, подвариант, форма, сорт или култивар, обозначени по следния начин. Първите четири са отбелязани със съответните съкращения - subsp., var., subvar., например Acer palmatum var. thunbergii - палмовидният клен на Тунберг, но по начин на изразяване не се различават от конкретните епитети. Имената на сортовете и сортовете се разделят с единични кавички и се пишат с главна буква, като Citrus sinensis „Valencia“ – портокал „Valencia“. Обикновено те не се превеждат, а се транслитерират (транскрибират) на български. Видовете, които са резултат от кръстосване, са отбелязани с x.
Преводът на български език на имената на растенията има за цел да създаде паралелна, разбираема за широката публика номенклатура на български език, като правило разкрива значението на латинските и латинизираните думи и части от думи (морфеми), от които са съставени имената.
Специфичните епитети в латинизирана форма, произлизащи от собствени имена - лични имена и географски имена, водят началото си от различни езици и затова, за да бъдат пренесени на български език, е необходимо да се знае тяхната езикова принадлежност и правилата за заемане в български език, които не винаги са били спазвани в миналото. Например, в съответствие със съвременните правила на практикатранскрипции (старателно разработени от български филолози), името Chamaecyparis lawsoniana е по-правилно да се превежда като Лоусънов кипарис, а не Лоусънов, тъй като първият вариант е по-близо до звуковия образ на оригиналното име (епоним). С помощта на етимологичен анализ са открити такива отклонения от нормата в преводите на много имена.
Някои български имена на растения не са буквален превод от латински. Това са предимно имена на растения, растящи в България или внесени отдавна. Например Carpinus betulus е обикновен габър, Ficus carica е смокиня, или смокиня, също е смокиня. Като универсално установени в езика те не подлежат на преразглеждане.
Значението на адекватен превод на имената на растенията, който е резултат от техния лингвистичен и филологически анализ, е в това, че той поставя бариера пред съществуващото противоречие, отваряйки пътя към унифициране на имената на интродуцирани чужди растения и този речник е опит да допринесе за тази цел.
Речникът включва имената на растенията, които съставляват колекцията на Батумската ботаническа градина на Грузинската академия на науките, която е основана от известния ботаник и географ, професор А. Н. Краснов. Тази богата колекция съдържа най-характерните видове от цял свят. Дърветата и храстите от Средната ивица на България, Сибир, Далечния Изток са представени в голямо разнообразие, а много субтропични интродуценти се срещат в почти всички градини и паркове на Южна България и Украйна.
Приложението съдържа списък с често срещани лечебни растения, използвани в ориенталската медицина, и кратка информация за много от тях. Сред тях има растения, растящи в много страни по света, включително и в България, където тесъщо отдавна се използват като лечебни - аир блато, семена от кимион, целина, трибулус пълзящ.
Някои от тропическите растения са ни по-познати като подправки. Внасят се предимно от Индия и се търсят в цял свят. Тъй като само специалистите могат да дадат правилно заключение за терапевтичния ефект на растенията, този въпрос, с малки изключения, не е засегнат тук. Индийските имена на растенията са дадени като допълнителна информация за улесняване на идентифицирането на растенията и продуктите, получени от тях.
В тази статия са използвани материали от книгата "Латино-български речник на имената на растенията с показалец на българските еквиваленти", О.Т. Туманова