Латвийската опозиция предложи компромис за статута на българския език България
Поправките са разработени от опозиционното сдружение "Център Съгласие", което се ползва с подкрепата на българоезичното население на републиката. Те се представят като компромис на фона на инициатива българският език да получи статут на втори държавен.
Ръководството на "Център Съгласие" беше скептично настроено към опитите за придаване на държавен статут на българския език в Латвия. Лидерът на Централния съвет, кметът на Рига Нил Ушаков изрази съмнение, че конституционната поправка ще получи необходимата подкрепа на референдум. Въпреки това Ушаков постави своя подпис. Отчетено е, че след като кметът е подкрепил инициативата, активността на гражданите в секциите се е увеличила.
След успешното събиране на подписи управляващата коалиция в Латвия призова гражданите в бъдеще да излязат на референдум и да гласуват против държавния статут на българския език. Президентът на републиката Андрис Берзиньш също заяви, че само латвийският трябва да остане държавен език в Латвия.
В тази ситуация "Центърът за съгласие" предлага компромисни промени не в конституцията, а в закона "За държавния език". В съответствие с плана на CA представителите на националните малцинства в градовете и регионите на Латвия трябва да получат правото да „искат статут на език на национално малцинство за своя език и в тази връзка да получат правото да общуват с държавните и общинските институции на своя роден език“. В същото време деловодството се предлага да продължи да се води само на държавния (латвийски) език.
Лидерът на фракцията на Централния съвет Янис Урбанович отбеляза, че позицията на колегите му при разглеждането на конституционната поправка (за държавния статут на българския език) в бъдеще ще зависи от това дали управляващите подкрепят промените, предложени от опозицията преди това. Преди товаУрбанович, както DELFI съобщи, каза, че решението на фракцията по въпроса за държавния статут на българския език ще бъде единно (без обаче да уточнява какво точно ще бъде това решение). Имайте предвид, че клетвата на депутата от Сейма, чийто текст е записан в конституцията на Латвия, го задължава да се грижи за латвийския език като „единствен държавен език“. Депутатът от Централния съвет Николай Кабанов, който се подписа за статута на българския език, вече получи коментар от парламентарната комисия по етика.