Лечебно, интересно
„Благодарим на преп. Серафим, Саровски чудотворец, Св. Александра, Марта, Елена Дивеевски за молитвите им пред престола на Света Троица за помощ, прошка и изцеление на баща ми, слугата на Бога Валентин, от тежки болести. Той е получил фрактура на бедрото, както и сърдечна недостатъчност. Бащата не можеше да ходи повече от две години, раните на краката му не заздравяваха, той не спеше от болка и страдаше. Лекарите казаха, че пациентът никога няма да може да контролира краката си и че няма да живее дълго. Но той не се отчая и помоли Господ и дивеевските светии за сила в скърби и изцеление.
С името преп. Серафим Саровски има много общо с мен. Батюшка е скъпа на сърцето ми, както и на сърцето на всеки православен човек. Първото ми пътуване до Дивеево коренно промени живота ми, превърна ме от атеист във вярващ. Благодарение на светите молитви на Св. Серафим, придобих вяра в Бога, започнах да се въцърковявам, излекувах душата си. Господ нежно почука на сърцето ми и го докосна с благодатта Си. Но не само душата Бог лекува и се обръща към Себе Си чрез молитвите на светиите.
След като пристигнах в Дивеево, стоях близо до входа на сестринската камбанария. Гледам, някакъв набит мъж с парцаливо кожено палто тича наоколо. Изглежда някак изненадан, озадачен. А сестрите стоят наоколо и се забавляват. Тичаше и бягаше, а след това се качи на стария си москвич и потегли.
Питам една млада сестра, която през смях му облече кожено палто: „Какво има?“ Тя казва: „Този ексцентрик се движеше в кола по пътя на Арзамас. Вижда старец, който идва от полето. Един мъж спря, настани го на седалка и продължи пътя си. И старецът започна да го мъмри за греховете му и му заповяда да отиде в манастира - такъв ядосан старец!
А човекът, като се е родил и е в храма, не ебеше ... Ядосан! И старецът не остава по-назад - кори се и се кара!
Шофьорът излезе. „О, ти, такъв и такъв – казва той, – аз те вземам, а ти ми се караш! Излез от колата!" И изпусна стареца...
Минавайки покрай Дивеево, реших да надникна в манастира. Той влезе в църквата Троица ... и се взря с удивление в иконата на Св. учител Серафим Саровски, който виси отляво на централния олтар ... Да, как той крещи на целия храм: „О, да, аз го карах в колата! НЕГОВО!" Той вдигна такъв шум, че се наложи да бъде изведен от храма.
И тази сутрин донесе кожуха си, защото нямаше нищо друго, и го предаде на рублата. Добро палто! Дадохме му повече. Така той отпътува към мястото си отвъд Урал.
Отец Серафим не ни напуска. Преподобни отче Серафиме, моли Бога за нас!
Веднъж се изповядах в Троицката църква на Дивеевския манастир. Една жена дойде на изповед без опашка, като жаба, с ужасен вид. Наведен, а в гърдите като трактор работи. Обладан, т.е. Хората странят от нея, какъв обрат за нея! Изповядвам го, но няма да намеря грехове: десет години се моля непрекъснато, живея чисто. Тя обаче плаче и се разкайва, укорява се. Той й прости греховете: тя отиде на причастие. На следващия ден забравих за нея. Отидохме в Цигановка до извора Серафим. Гледам, тя върви, но как я познах, не разбирам. Усмихнати, лъчезарни. Жабата се превърна в принцеса. Отстрани блестят и още две възрастни жени.
„Ти ли си или не си? - Аз питам.
- И какво се е случило?
„Отче, казва той, Серафим дойде в килията ни в хотела, даде ни хляб и демонът излезе.
- И тогава? - Аз питам.
Преподобни отче, моли Бога за нас!
Манастирът едва започваше. Седяхме (бяхме шестима) гладни, а покривът ни течеше, беше студено. Решихме да отслужим молебен. На кого? -Серафим. Започна тъжно. Пеем, но копнеем в сърцето си. После как викаха (певиците обаче не ставаха за нищо) и благодатта си отиде. Чувстваме - те ни чуват грешните.
През нощта те почукаха: донесоха шестстотин рубли. На сутринта куп продукти - нямах време да взема. На следващия ден се обаждаме в Московската банка, има някои дреболии, мислим, че ще затворим сметката. И ни казват: „Елате, ето ви парите дойдоха (казват тържествуващо, чуваме). - Колко? - ние питаме. - Седемнадесет хиляди - и след кратка пауза - долара. - Какво? повторете! - Повтаря се. - Ела, ще ти обясним! - А тогава дори не видяхме долара. Пристигаме със сладки - кутията едва пропълзя през вратата. Довеждат ни момиче на около 18 години, много срамежливо: "Благодаря й!" Оказва се, че финландската компания е бързала да закрие сметката си, в която е била тази сума. Момичето е оператор и казва: „Какво, казват те, трябва да се притеснявате от такава дреболия (леле, дреболия!) Дарете на манастира“. И те наистина се смяха и дариха. Ето един прекрасен Серафим! Все пак с тези пари спасихме нашия манастир: направихме покрив на четирите ни църкви и килии.
Необходимо ли е да обясняваме кой е Серафим Саровски за нас.
Случайно бях в Дивеевския манастир с двама свещеници. След вечернята в църквата Троица излязохме от църквата за разходка по Канавката на Богородица. Около триста послушници и всички поклонници. Вървим по Канавката, а аз чета молитва (Богородица 150 пъти). Забравих всичко, не виждам нищо, само огромни дъбове наоколо. Подминахме Канавката и влизаме по стъпалата в храма. Влязоха през вратата. Вижте, няма храм! Нощни планини, а в планините навсякъде около църквите горят в светлини, оплетени с грозде. Свети Атон. Такъв комфорт навсякъде. Облаците горе са красиви. Поклащам глава. Къде е храмът, в който влязохме? Побутвам съседа си. Питам: "Къде е храмът?" (Пълно доверие,че всички са толкова изненадани, колкото и аз). И той ме гледа, сякаш съм глупава. Поклатих глава половин час и накрая разбрах: църквите са светилници. Облаците са сводовете на храма.
Дойдоха в килията, казах на моите свещеници: „Леле, какво чудо! Но те не разбират, смеят се. „Това е кога“, казват те, „когато ангелите излетяха от олтара?“ Замълчах, но пазя тази визия дълги години. Както каза отец Серафим: „Вървете по Канавка, ето ви Атон, ето ви Йерусалим“.
Майка Сергий, здравей!
Благодарих на преп. Серафим Саровски у дома и в църквата в молитва. Винаги слагам свещи на неговата икона.
Пожелавам на Вас и на сестрите от манастира много здраве за дълги години. Посетих ви през 2001 г. и тогава получих изцеление на краката си и спиране на кървенето.
В Арзамас-2, в автобуса за Дивеево, се озовах до поклонницата Татяна, пенсионерка от Горно-Алтайск. По пътя тя говореше възторжено за Дивеев. И въздухът там е друг, и хората са други. „Измислям си“, помислих си. „Пенсия, няма какво да прави, затова го измисля.“
Но когато седмица по-късно напуснах Дивеево, си тръгнах с чувството, че ги изхвърлят от рая на боклука и нищо не може да се направи.
В Дивеево ми се случиха удивителни и невероятни чудеса:
1. Панкреатитът изчезна веднага. Хронична. Повече от четири години не можех да изям дори парче яйце или чаена лъжичка олио. Нищо пържено, солено, мариновано, пушено, горещо, студено. Хлябът е само бял, сушен. Без консерви. Без пресни зеленчуци и плодове. Без сурови фибри. Най-строгата диета. Никаква перспектива. Няма лечение. Промяната е възможна само към по-лошо. И тази болест веднага изчезна, сякаш никога не я е имало. Бог да благослови!
2. След няколко дни работа по канавката и пътуване до източника на бащатаБолката на Серафим в разкъсания кръст изчезна. Бог да благослови!
3. Отиде си страстта към лакомията, с която се бори безуспешно от 7-годишна възраст. Година след това Дивеев свали 32 кг. От 106 до 74 кг. И досега, слава богу, се запазва теглото от около 74 кг.
4. След Дивеев налягането беше 120:80, докато дори при младежите никога не беше по-малко от 130:90. Бог да благослови!
5. Шиповете в петите (отлагането на соли) са изчезнали.
6. Изненадващо, изповедта е получена от един от свещениците. Спаси го Господи. Бог да благослови!
7. Изчезна страстта да гледаш телевизия с дни, ден и нощ. И сега от 3,5 години не съм го включвал.
Бог да благослови! В.И. Ларин
БОЖЕСТВЕНА ЛИТУРГИЯ ОТ ЙЕРУСАЛИМ