Лечение на новодиагностициран хипотиреоидизъм
…Хипотиреоидизмът е едно от най-честите заболявания на ендокринната система, което прави този клиничен проблем изключително актуален за лекари от различни специалности.
Хипотиреоидизмът е клиничен синдром, причинен от постоянно ниски нива на тиреоидни хормони. Основната задача на лечението на хипотиреоидизма е да възстанови нормалните физиологични функции на всички органи и системи, които са нарушени поради хипотиреоидизъм. Както в първичния, така и в вторичния (с централен произход), вкл. третичен (хипоталамичен генезис) хипотиреоидизъм, основата на лечението е адекватна заместителна терапия с препарати от тиреоидни хормони. Критерият за адекватността на лечението е изчезването на клиничните и лабораторни прояви на хипотиреоидизъм. Колкото по-тежък е хипотиреоидизмът и колкото по-дълго е бил некомпенсиран, толкова по-висока ще бъде общата чувствителност на организма към хормоните на щитовидната жлеза и това се отнася особено за кардиомиоцитите. Следователно процесът на адаптиране към лекарството трябва да бъде постепенен и плавен, независимо от възрастта на пациента.
Общи принципи за лечение на хипотиреоидизъм. „Златен стандарт“ при лечението на хипотиреоидизъм от всякаква етиология е заместителната терапия с левотироксин (L-T4). Заместващата терапия е необходима, когато е необходимо да се постигне компенсация на хипотиреоидизма, но няма нужда от потискане на TSH (тироид-стимулиращ хормон). За това се използват дози левотироксин от 1,6 до 1,8 μg на 1 kg телесно тегло на ден. На фона на заместителната терапия с тироксин (Т4) концентрацията на Т3 остава постоянна. Монотерапията с левотироксин е оптимална за лечение на хипотиреоидизъм. Съществуващите на българския пазар левотироксинови препарати (например еутирокс) се произвеждат в дози от 25 до 150 mcg на 1 таблетка, което улеснява дозирането на лекарството и са синтетичен тироксин (натриева сол).тироксин), който е напълно идентичен с тироксина, произвеждан от щитовидната жлеза. Лекарството се абсорбира добре в стомашно-чревния тракт и при хипотиреоидизъм абсорбцията му не се нарушава.
При провеждане на заместителна терапия за първичен хипотиреоидизъм целевата стойност на TSH е 0,5-1,5 mIU / l. Целта на заместителната терапия за централен (вторичен) хипотиреоидизъм е да се поддържа тироксин в кръвта на ниво, съответстващо на горната трета от нормалните стойности за този показател. При провеждане на заместителна терапия очакваната средна доза левотироксин е 75-150 mcg / ден. За компенсиране на субклиничния хипотиреоидизъм се предписва левотироксин в размер на 1 μg на 1 kg тегло на ден, а средната прогнозна доза на лекарството ще бъде 50–75 μg / ден. Освен това, когато се решава дали да се започне лечение на субклиничен хипотиреоидизъм, трябва да се има предвид следното: 1. Заместващата терапия с левотироксин се предписва при персистиращ субклиничен хипотиреоидизъм или при поне две откривания на нива на TSH между 5 и 10 mMEU/l; 2. При комбиниране на бременност и субклиничен хипотиреоидизъм незабавно се предписва пълна заместителна доза левотироксин. При некомпенсиран хипотиреоидизъм (дори субклиничен!) Бременността е изключително малко вероятна. Ако все пак настъпи бременност, лечението на хипотиреоидизъм трябва да започне незабавно, а по време на бременност нуждата от тироксин се увеличава средно с 45% от изчислената първоначална първоначална доза. Ако настъпи бременност при жена с компенсиран хипотиреоидизъм, тогава дозата на левотироксин трябва да се увеличи в съответствие с повишената нужда от него. Бременна жена с некомпенсиран хипотиреоидизъм има повишен риск от акушерски усложнения: вътрематочна смърт на плода, хипертония, отлепване на плацентата,перинатални усложнения. Терапията с тиреоидни хормони (левотироксин) значително подобрява както протичането, така и изхода на бременността. Така по време на бременност очакваната доза левотироксин е 2,0–2,2 μg на 1 kg телесно тегло на ден. Тежестта и продължителността на хипотиреоидизма са основните критерии, които определят тактиката на лекаря при започване на лечението.
В началния етап на лечение на хипотиреоидизъм трябва да се вземе предвид възрастта на пациента и наличието на съпътстваща патология, предимно заболявания на сърдечно-съдовата система. Пациенти без сърдечна патология на възраст под 55 години се предписват левотироксин в размер на 1,6-1,8 mcg на 1 kg телесно тегло на ден. В този случай приблизителната начална доза: жени - 75-100 mcg / ден, мъже - 100-150 mcg / ден. При пациенти със сърдечна патология или на възраст над 55 години левотироксин се предписва в размер на 0,9 μg на 1 kg телесно тегло. Началната доза на лекарството е 12,5-25 mcg / ден и трябва да се увеличи с 12,5-25 mcg с интервал от 2 месеца, докато нивото на TSH в кръвта се нормализира. С появата или влошаването на сърдечните симптоми е необходимо да се коригира сърдечната терапия. Левотироксин се приема сутрин, на гладно, 30 минути преди хранене, препоръчително е да се пие с чиста вода. Важни са следните точки: 1. субективно подобрение на състоянието на пациента при правилно лечение на хипотиреоидизъм ще настъпи постепенно, в продължение на няколко седмици; 2. пълен терапевтичен ефект (еутироидизъм) се постига не по-рано от 2-3 месеца след началото на терапията; 3. общият Т4 обикновено се нормализира след 5-6 дни. след началото на лечението; 4. общият Т3 се нормализира 2-4 седмици след началото на лечението; 5. Нивото на TSH спада до нормално не по-рано от 3-6 месеца. след началото на лечението.
Лечението на всички форми на хипотиреоидизъм е заместително и доживотно. Изключениее само хипотиреоидизъм, причинен от въвеждането на каквито и да е лекарства или вещества, които блокират производството на хормони на щитовидната жлеза. Мониторинг. Пациентите, получаващи титрирана доза левотироксин, се съветват да проверяват нивата на TSH всяка година. Нивото на TSH не се влияе от времето на вземане на кръв и интервала след приема на левотироксин.