Лекарството "Spazgan" - инструкции за употреба, показания и противопоказания

Болката е най-неприятното усещане, което човек може да изпита. Това е симптом на много аномалии и заболявания. Болката често е придружена от спазъм на гладката мускулатура на тялото, което понякога болезнено и неприятно се отразява на състоянието на пациента. Лекарството "Spazgan" не само ще облекчи спазма и ще премахне болката, но също така има антипиретичен ефект, който не влияе отрицателно на нормалната телесна температура.

Съдържание

Състав и свойства

Лекарството "Спазган" се предлага под формата на таблетки и инжекционен разтвор, които включват:

spazgan

Спазган е комбинирано лекарство с широк спектър на действие, като неговите компоненти имат следните фармакологични свойства:

  • Метамизол натрий - има антипиретичен и аналгетичен ефект;
  • Питофенон хидрохлорид има пряк ефект върху гладката мускулатура на вътрешните органи.
  • Фенпивериниевият бромид има блокиращ ефект върху парасимпатиковите нервни влакна, което има допълнителен аналгетичен и спазмолитичен ефект.

Комбинираното действие на всички компоненти на лекарството засилва техния фармакологичен ефект.

Показания и противопоказания

Индикации за употребата на Spazgan са спазми и болки от всякакъв произход:

лекарството

Лекарството е показано като симптоматично лечение на миалгия, невралгия, ишалгия, бурсит и артрит.

Лекарството има много противопоказания, така че преди да го използвате, трябва да се запознаете с тях:

  • язвени процеси;
  • нарушения на чревната проходимост;
  • тежки нарушения на черния дроб;
  • тежка бъбречна недостатъчност;
  • заболяванекръв и нарушение на нейната коагулация;
  • колаптоидно състояние;
  • доброкачествена хиперплазия на простатата;
  • закритоъгълна глаукома;
  • бременност и период на кърмене;
  • тежка стенокардия и сърдечна недостатъчност.

С повишено внимание трябва да приемате лекарството при ринит, бронхиална астма, склонност към хипотония. Таблетките не трябва да се приемат от деца под 5-годишна възраст. Инжекционният разтвор не трябва да се прилага при новородени на възраст под 3 месеца и с тегло под пет килограма.

Начин на приложение и нежелани реакции

Начинът на използване на лекарството "Spazgan" зависи от възрастта на пациента и от формата на освобождаване на лекарството:

Таблетките се приемат перорално след хранене, измиват се с малко количество течност и не се дъвчат по схемата:

употреба

Разтворът не трябва да се смесва с други вещества.

  • Максималната дневна доза е 4 мл.
  • Преди въвеждането разтворът трябва да се нагрее до 36-37 градуса.
  • Необходимо е разтворът да се инжектира бавно с 1 ml в минута, 2-4 ml в хоризонтално положение на пациента.

Парентералното приложение на разтвора при деца се съгласува стриктно според предписанието на лекаря по схемата:

  • 12 - 24 месеца, 0,1 - 0,2 ml - мускулно или венозно;
  • 3 - 4 години, 0,2 - 0,3 ml - венозно; 0,3 - 0,4 ml - интрамускулно;
  • 5 - 7 години, 0,3 - 0,4 ml - венозно; 0,4 - 0,5 ml - интрамускулно;
  • 8 - 12 години, 0,5 - 0,6 ml - венозно; 0,6 - 0,7 ml - интрамускулно;
  • 12 - 15 години 0,8 - 1,0 ml - венозно; 0,8 - 1,0 ml - интрамускулно.

Продължителността на лечението с наркотици е не повече от пет дни. За да се избегне предозиране на лекарството, е необходимоприемайте го според указанията на Вашия лекар.

Симптоми на предозиране:

  • нарушения на стомашно-чревния тракт;
  • болка в корема;
  • сънливост;
  • объркване;
  • понижаване на кръвното налягане;
  • конвулсии;
  • дисфункция на бъбреците и черния дроб.

В случай на предозиране се предписва симптоматична терапия, стомашна промивка, сорбенти и отмяна на лекарството.

Рядко могат да възникнат следните нежелани реакции при прием:

  • суха уста;
  • склонност към запек;
  • повишаване на сърдечната честота;
  • аритмия;
  • понижаване на кръвното налягане;
  • копривна треска;
  • нефрит;
  • нарушена бъбречна функция;
  • червена урина;
  • световъртеж;
  • временно увреждане на зрението;
  • агранулоцитоза;
  • намалено изпотяване.

Рядко могат да се появят подутини и подуване на мястото на интрамускулно инжектиране на лекарството. Във всеки случай приемането на лекарството трябва да бъде съгласувано с лекуващия лекар, за да се избегнат усложнения.