Лекция #26
Лекция № 26. Красотата и ценността на истината (единството на красотата, истината и доброто)
Има безброй твърдения, в които под една или друга форма се подчертава взаимното допълване на истината, красотата и доброто, както и техните равни: ум, сърце и воля.В. Югопише: „Голямата любов е неотделима от дълбокия ум, широчината на ума е равна на дълбочината на сърцето; ето защо великите сърца, те са умове, достигат крайните върхове на човечеството. Височината на чувствата е правопропорционална на дълбочината на мисълта. Сърцето и умът са двата крайника на баланса.” Философът вижда в това разсъждение концепцията за пряка пропорционалност (В. Юго говори за пряка корелация) на истината и красотата.
Истината, красотата и доброто, допълвайки се взаимно, образуват нещо като положително единство(В.С. Соловьов). Истината не е красота и красотата не се свежда до добро, но въпреки това всяка от трите ценности в определен смисъл сочи другата.Аз. Кантведнъж определи красотата като символ на морална доброта. Категорията на символа тук, според нас, не се появи случайно. Трите разглеждани ценности са свързани помежду си не чрез проста, а чрез много сложна символна връзка.
Те изразяват пълнотата на човешкия живот. При цялото желание човек по никакъв начин не може да ограничи съществото си до една от трите сфери: знание, чувства, действие. Поради това човек обединява истината, красотата и доброто. Който твърди, че истината е над всичко, веднага ще му бъдат посочени добродетелите на красотата и доброто. Който смята красотата за връх на човека, губи представа за истината и доброто. И този, който настоява за приоритета на доброто, не е оценил напълно достойнствата на истината и красотата. Човек постига пълнотата на живота в единството на всички ценности, постигайки тяхната хармония, взаимно подсилване, резонанс.
Разбира се,true(вярно),красотата(красивото) идобротоса идеали, до които винаги се намират техните антиподи: заблудата (и лъжата), грозното и злото. Към кой полюс ще се стреми човек, разбира се, е въпрос на неговия философски избор, на неговата свобода, на отговорността му лично към себе си и към другите.