Лекция – Особености на композицията на разказа „Старицата Изергил” – авторова позиция
Лара, водеща в образа на първата легенда, е представена на читателя във възможно най-лошата светлина. Прекомерна гордост, огромен егоизъм, краен индивидуализъм, който оправдава всяка твърдост - всичко това предизвиква само ужас и гняв у хората. Син на орел и земна жена, той, смятайки себе си за въплъщение на сила и воля, поставя своето „аз“ над хората около себе си, отколкото се обрича на вечна самота, презрение и неприязън. Затова дългоочакваната свобода и безсмъртие е странно и неизбежно наказание за него.
В историята Лара се противопоставя на героя от втората легенда, който изразява най-високата степен на любов към хората. Гордостта на Данко е силата на неговия дух, самочувствието. Той, пожертвал живота си в името на освобождението на хората, заслужава истинско безсмъртие за подвига, извършен в името на живота и щастието на народа.
Във всичките си образи (епизодични и основни) Горки вижда проявление на народния характер от края на века, опитва се да изследва силните и слабите му страни, изразявайки своята позиция не пряко, а косвено, използвайки различни художествени средства. В „Старицата Изергил” връзката с традициите на романтизма ясно се усеща в острото противопоставяне на двамата герои, в използването на романтични образи на мрака и светлината (сравнение на сенките на Лара и Данко в легендата за Данко), в хиперболичното изобразяване на героите („В очите му имаше толкова много копнеж, че човек можеше да отрови всички хора на света с него”). Голяма художествена стойност има изобразяването на цветни пейзажи. Той не само предава незабравими впечатления на читателя, но и, така да се каже, обединява „реалния живот“ и „приказката“.
Оригиналността на жанра (разказ в разказа), който играе голяма идейно-художествена роля в това произведение, позволява на писателя да установи връзка между легендарните истории, разказани от Изергил, и реалността.
Специално място в историята заемат елементи от подробното описание на Изергил, като: „мътни очи, „напукани устни“, набръчкан нос, вирнат като нос на сова, „черни ями на бузите, „кичур пепелявосива коса“. Те разказват за тежкия живот на главната героиня много преди тя да разкаже своята история. Доста лесно е да се определи значението на заглавието на това произведение. Факт е, че образът на старицата Изергил е възможно най-близо до образа на „човек, живеещ сред хората“. Само тя е надарена с правото и възможността да изрази собствения си възглед за живота в достъпна форма. Следователно нейното съзнание, характер, понякога загадъчни противоречия се оказват основният предмет на изображението, от което може да се заключи, че историята е написана в името на създаването на образ, на който е кръстена творбата.