Лексемна конотация -Семантика
Конотациите са важен тип лексикална информация, която е свързана с прагматиката на думите и понякога се наричат също асоциации.
Съдържание
Прагматичните функции на лексема са тези речеви действия, които говорещият може да извърши с нейна помощ.
Конотациите са важен тип лексикална информация, която е свързана с прагматиката на думите и понякога се наричат също асоциации. Понастоящемконотациите на лексема се разбират като „незначителни, но стабилни признаци на изразената от нея концепция, които въплъщават оценката на съответния обект или факт от действителността, приета в дадена езикова общност“ (Апресян), „отразяват културните традиции, свързани с думата, практиката за използване на съответното нещо, което преобладава в това общество“; или „набор от асоциации, фиксирани в културата на дадено общество“, които образуват „съдържателни елементи, логически и емоционални, които съставляват стереотип“, придружаващ лексикалното значение.
Конотациите включват препратка не към отделния ползвател на знака – говорещия, а към езиковата общност. Така че говорещият, използвайки лексема, която има определени конотации, по този начин не изразява личната си оценка на определения обект.
Пример за конотации са признаци на „упоритост“ и „глупост“ в думатамагаре,признаци на „бързина и непостоянство“ в думатавятър.
Езиковите прояви на конотациите, т.е. тези, които са фиксирани в езиковата система, включват преносни значения (фигуративното значение на „глупав и/или упорит човек“ в думатамагаре),обичайни сравнения (срв.инат като магаре),значения на производни думи (срв.ветровитв значението на „лекомислен“), значения на фразеологични единици (вж.,, което означавабързото изчезване на някого / нещо).
Към обективните прояви на конотации трябва да се причислят и речеви явления, които обикновено не се записват в речниците, но се възпроизвеждат в процеса на генериране и тълкуване на изказване с дадена лексема. Едно от тези явления е относителната еднаквост в тълкуването от носителите на езика на псевдотавтологичните конструкции под форматаX е X,напримернемският е немски. От формално-логическа гледна точка такива твърдения са тавтологични (верни по силата на тяхната форма) и следователно трябва да се избягват в речта като неинформативни (предикатът не казва нищо ново за темата). Това обаче не се случва: те се възприемат като съвсем нормални твърдения, които са нормативни поради факта, че имплицитно приписват на субекта X свойство, което е стабилно свързано в съзнанието на говорещите с обекти от този тип. По-конкретно, в дадения пример за псевдотавтология на германец с висока степен на закономерност се приписват свойства като „точност“ и „педантизъм“, които, както се оказва, са устойчиво свързани в съзнанието на говорещия български език с етнонимагерманци,със сигурност не са свързани със същностните характеристики на съответния денотат, изграждащ лексикалното значение на етнонима.
Речевите прояви на конотациите на лексемата Х включват и ефекта на стесняване на кръга на нейните правдоподобни синтагматични партньори Р, своеобразно ограничаване на съвместимостта. Така например конструкциятаТой е X, но той е P,, както е показано в редица работи върху семантиката на съюзано,, предполага мнението на говорещия „X не трябва да бъде P“ или „X обикновено не е P“. Ако заместим името на конотативния признак на лексемата X в тази конструкция на мястото на P, тогава ще получим неестествено, странно, аномално твърдение, напримерТойерген, но не е добре поддържанс абсолютна естественостТой е ерген, но е много добре поддържан.
Конотациите са специфични за всеки език. Л. В. Щерба отбелязва следната разлика между българската думаводаи френската думаeai, която обозначава едно и също вещество:
Думатаslonна български има конотацията на „тежест“, „тромавост“ (срв.да тропам като слон; като слон в магазин за порцелан),а в санскрит нейният преводен еквивалентgadja —има конотацията на „лекота“, „грациозност“ (срв.gadjagamini "с лека стъпка " букви. "слон").
В един и същ език думите с подобни значения могат да имат и много различни конотации. срмагаре(инат, глупост) имагаре(желание за труд и кротко) [Апресян]. Това свойство на конотациите Апресян нарича капризност и непредсказуемост.