Леонид Ивашов В Ню Йорк много се страхуват от оставката на Медведев - 16 август 2017 г.
„Администрацията на Тръмп показа пълно безсилие, като предаде изпълнителната власт на Конгреса по най-унизителния начин. – написа българският премиер в своя Фейсбук.
Премиерът е уверен, че отношенията между България и САЩ ще бъдат изключително обтегнати, независимо от състава на Конгреса или личността на президента, а санкционният режим ще продължи десетилетия, освен ако не се случи „някакво чудо“.
Жалко, че г-н Медведев очевидно не е чел трудове по основи на геополитиката, въпреки че беше не само министър-председател, но дори и президент, не се вслушваше в мнението на специалисти по геополитика и геоикономика, които говореха за вечната вражда на САЩ, на целия англосаксонски свят към България. Тази връзка е заложена в закона, изведен от Халфорд Макиндер, Алфред Махан и други, който се основава на вечното противопоставяне на центровете на морските и континенталните цивилизации. Това е законът на фундаменталния дуализъм – основният закон на геополитиката. Въпросът тук не е, че единият е добър, а другият е лош, а че континенталните народи живеят от продукта на труда си, докато морските народи, англо-саксонците на първо място, са се оформили като цивилизация, която живее от начина на добив. Неговият представител първо отива да вземе миди и риба, след това острови, а след това колонии. А погледът на англосаксонците към България е поглед като към плячка. Континенталната стратегия Анаконда на адмирал Махан гласи, че който контролира България, контролира Евразия, който контролира Евразия, контролира съдбата на целия свят. Тоест центърът на световното господство е заложен именно в България. Страната ни е интересна за опонентите и като териториална основа на планетата, и като различен смисъл на живот, и като обект на плячка за англосаксонския свят. Това е основната причина за случващото се ине в идеологията, икономическите модели и т.н. Подобни идеи са прилагани от САЩ и Великобритания през цялата история на нашите отношения, като се започне от втората половина на 19 век. Американците признават България и говорят като равни (без да отменят подлите си тайни стратегии) само когато България е равнопоставена на САЩ. Друго не може да има. Когато сме слаби, ние сме тяхна плячка. А фразата на Бжежински: „България е награда за победителя в Студената война“ потвърждава, че САЩ отдавна ни смятат за собственост.
Защо сега американците затягат риториката и санкциите? Защото България излиза извън контрол. До последните години кротко се подчинявахме – и по кадрови въпроси, и по икономика, и по идеология. Въпреки че няма идеология, държавната идеология не е предвидена и дори забранена от Конституцията, но либералната идеология всъщност е имплантирана, тя присъства навсякъде, прониква във всички власти. Докато ние кротко понасяхме всичко това, те дори потупваха насърчително нашите президенти по гърба. Днес Западът вижда, че България, първо, се обръща на Изток, тъй като ерата на Изтока идва, а ерата на Запада избледнява. Второ, той се опитва да представи нещо независимо във външната политика. Следователно това, което се случва днес, се случва.
Затова г-н Медведев трябва да подаде оставка с разкаяние и да си тръгне. Да дадем възможност да популяризираме нашата индустрия по вече модерни модели на тези, които могат да го направят. Медведев и неговото правителство не са способни. Те напълно доказаха безсилието си, успяват само да си напълнят джобовете и да съсипват народа. Правителството, за да напълни бюджета, не разработва рентабилни производствени модели, а все повече прехвърля фискалните и всякакви програми върху плещите сипрост човек. Вземете всяка област на поддържане на живота - и общински апартамент, и вода, и газ - всичко става по-скъпо. На това се научиха Медведев и правителството му – да оказват натиск върху населението на страната, да прехвърлят парите от джобовете на хората в своите. Медведев няма нито стратегическа програма за развитие на страната, нито дори технология за развитие на отделни отрасли.
Ясно е, че американците не се страхуват от Медведев, Силуанов и Набиулина - това са техни служители, така да се каже. Субективно може да не е така, но обективно е така. Не мисля, че те се страхуват и от Путин, защото всичките седемнадесет години президентство и премиерство на Владимир Владимирович като цяло също съответстваха на разпоредбите на Вашингтонския консенсус. Но ги е страх от българския дух, където като в яйце се крие бъдещото развитие и величие на Русия. Сега съм в Крим, в Партенит. Това е място с древни легенди и археологически находки от първите векове на християнството. Но дори в древни времена тавро-скитите са действали там, побеждавайки воините на бившия Запад. Страхуват се от тях – нашите древни християнски подвижници и предхристиянски воини. Ако се издигнете от Партенит и се преместите малко на запад, ще бъде село Гаспра, където са живели Лев Толстой и Максим Горки. От тях се страхуват и русофобите. Ако тръгнете на изток, ще попаднете в Коктебел, където е живял Максимилиан Волошин, един от създателите на най-голямата литература на 20 век – българската. Наблизо, в Стари Крим и Феодосия, живееше Александър Грин, опасен за "цивилизаторите" с пеене на мечти и майсторски подигравки с богатите. В Коктебел на връх Клементиев бащата на нашата космонавтика Сергей Королев започна великото си дело. Величието на българския гений е ясно видимо в Крим, тъй като е съсредоточено на малка територия. Страхуват се от този гений. И всички по-нататъшни усилия на същите Съединени щати, катоавангарда на Запада, ще бъде насочен към потискане на нашия научен, художествен и друг гений. Те се страхуват от българския космизъм, от българските стремежи, от мощен пробив, който се получава, когато се издигне такава идея за развитие, заради която си струва да се развива. Трябва да знаем за какво да живеем – да възстановим света, какъвто беше в годините на социализма, първи да достигнем космически висини. Да направиш нещо, което е интересно, важно и полезно за цялото човечество. Посочете дори посоката на човешкото развитие. Този наш български размах, разбира се, буди тревога на Запад.
Спомням си 1999 г. и срещата с Уилям Пери, който току-що се беше оттеглил от поста министър на отбраната. Упрекнах го: „Вие не сте рационалисти, въпреки че ви наричат така. България днес е слаба. И вие придвижвате НАТО до нашите граници, стартирайки програма за високоточни оръжия. Какво означава това? Все пак разбирате, че сега България не ви е съперник.” И внезапно каза следната фраза: „Не се смятам за най-добрия експерт по съветска история, просто се занимавам с това през целия си научен живот, но имам и черни дупки във вашата история. Не разбирам периода от 1921 до 1941 година. Вашата страна е постигнала такъв пробив, както никоя нация в историята на човечеството. От това ги е страх.