Лепетане - град в близост до фериботния преход
Лепетане е малко селце на брега на залива Бока Которска в Черна гора, което въпреки това фигурира във всички туристически справочници. Тук има фериботен преход, което значително съкращава пътя за пътуващите в посока Хърватия.
Лепетане има древна и интересна история. Първите сведения за заселване на това място са от 1439г.
Селото получи името си в чест на една от благородническите фамилии на град Пераст. Тук са имали лятна резиденция членовете на рода Лепетан.
През Средновековието Лепетане се е наричал Св. Ловринец по името на църквата, намираща се тук, която според легендата е била посветена на трима братя на име Андреа, Петър и Ловринец. По това време това място е граничната точка между Венецианската република и Османската империя, така че тук кипи живот. Историята е запазила информация за хотели и дори за театър в града.
Изглежда, че всички основни събития в селото са свързани с ферибота. Фериботът работи денонощно и тръгва, когато корабът се напълни. Преминаването за пешеходци е свободно. Всеки ден се возехме на ферибота и правехме много снимки.
Село Лепетане се намира близо до планината Врмац, изкачвайки се до която можете да видите най-красивата панорама на залива и село Каменари, разположено на противоположната страна на залива.
Каменари е много по-голямо от Лепетане, има дори супермаркет там.
На малък полуостров се издига храм.
От Каменари редовно тръгват автобуси до Игало и Херцег Нови, както и до столицата на страната Подгорица, Пераст, Котор и Будва. Автобусите също тръгват от Лепетане от ферибот Лепетане, ноотивам много по-рядко.
В село Лепетане намерихме две малки църкви, но и двете бяха затворени.
Според информация от интернет една от тях (вероятно голяма) е църквата Свети Антон. Съдържа олтар от школата Тиеполо.
Малки каменни кейове-плажове точно до пътя, стари къщи, маслини и кипариси, палми и кактуси - това е днешното Лепетане.
Веднъж седмично огромен круизен кораб плава, поздравявайки с клаксон за добре дошли.
Село Лепетане е прославено от живеещия тук род Томановичи, дал на страната известния държавник Лазар Томанович, скулптора Лука Томанович, професор Спиро Томанович, капитан Марко Томанович. Родом от Лепетане, професорът по медицина Симо Милошевич основава най-големия център за спа медицина върху лечебната кал на Игало в град Херцег Нови.
До средата на 20 век в Лепетан се е намирала кариера за червен камък. Много храмове в Котор и околните градове и дори в Италия, в самата Венеция, са облицовани с камък, добит тук.
Преминавайки от село Лепетане дълбоко в залива до края на пролива Вериге, на стръмен нос, те откриха руините на малка църква от 16 век.
Табела на пътя казваше, че църквата е посветена на църквата „Дева Мария на ангелите“. Друго, по-известно име за църквата е Църквата на лейди Оризо (sorrizo е усмивка на италиански). Тази малка църква на брега беше видяна от всички моряци, плаващи по протока Вериге, връщайки се у дома, и лицата им грейнаха в усмивка. Църквата на Лейди Оризо е била заобиколена от отбранителна стена с бойници и в същото време е служила като наблюдателна кула.
До църквата има малка операфар.
Отдавна никой не се грижи за безопасността на църквата, още повече, че помещението е използвано като тоалетна, съдейки по характерната дупка в пода…
В църквата е запазено подобие на олтар, където намерихме останки от свещи.
Това е толкова интересно, макар и доста малко село Лепетане в Черна гора. Тук няма тълпи от хора, а сутрин пеят птици. Въздухът е чист и няма силни ветрове. Тук има приятелски настроени хора, които след няколко дни започнаха да ни разпознават и да ни поздравяват. Определено ще се върнем тук!
Пауза за реклама: Живеехме в Лепетан в малък частен хотел Апартаменти Динко Зифра.
Тук се чувствахме спокойно и удобно. Всичко беше страхотно, страхотни домакини. Препоръчва се. Много разумна цена и опция за местоположение. На снимката е гледката от нашия балкон.