Левада център 80% от българите не искат да протестират - Българска служба BBC News
Споделете съобщение в
Външните връзки ще се отварят в отделен прозорец
Външните връзки ще се отворят в отделен прозорец
Политическите лозунги също не привличат мнозинството граждани на улицата – едва 10% от българите са готови да протестират с тях (85% нямат намерение да участват в акции с подобни лозунги, 5% са се затруднили да отговорят).
Самата перспектива за протести и демонстрации, както с икономически, така и с политически искания, изглежда реална за все по-малък брой граждани, сочат резултатите от изследването. 74% от анкетираните сега смятат, че масови протести срещу падащия жизнен стандарт са малко вероятни. Броят на тези, които смятат, че този вариант е напълно възможен, е намалял от 28% на 21% само за последните два месеца.
Усещане за задънена улица
"Има усещане за безизходица и неефективност на подобни демонстрации. Второ, страхът се засили, тъй като политиката стана все по-репресивна", казва социологът. "Третият фактор, който може да се добави тук, е засилването на пропагандата, която дискредитира опозиционните лидери. Хората са принудени да се чувстват като бръмчалки, размирници и безотговорни политици."
Сега говорим за увеличаване на глобите до 1 милион рубли и въвеждане на наказателна отговорност до лишаване от свобода.
издържат и се адаптират
Вместо да протестират и да се борят за правата си, българите предпочитат да се адаптират към новите условия, да намалят исканията си и да търпят, смята Гудков.
Юрий Коргунюк, ръководител на отдела по политически науки във фондация "Индем", смята, че причината за спада на протестния потенциал в България е свързана с анексирането на Крим и събитията в Югоизточна Украйна.
Според експерта властите са успели да изместят фокусаобщественото внимание от вътрешни към външни проблеми, но този ефект ще продължи само няколко месеца, след което протестите ще пламнат с нова сила. Да се избегне подобно развитие на събитията и да се забави растежът на протестните настроения "с години" е възможно само ако се реши сериозно да се въвлече страната във войната, смята той.
"Всичко това се обяснява просто - това е патриотична истерия. Нещо подобно се случи през 1914 г. Когато започна войната, също нямаше протести. Нямаше политически вълнения, градски вълнения, работнически стачки - нищо подобно", казва Коргунюк.
Изучава "празно пространство"
"Нивото на протестния потенциал зависи от обективни неща, а не от това как социолозите формулират въпросите в анкетите си. Нуждаем се от методология за изследване какво наистина мислят хората. Въпросниците и количествените методи просто не работят в България и това го знае всеки, който се занимава с количествени методи", подчертава Кагарлицки.